Отбелязваме Международния ден на чистия въздух, все още 99% от хората дишат въздух, който не е безопасен
7 септември е Международен ден на чистия въздух за синьо небе. Над 99% от хората на Земята дишат въздух, който не е безвреден. Според Програмата на Организация на обединените нации за околната среда замърсяването на въздуха е най-големият здравен риск за всички времена. Това оповестиха от Изпълнителната организация по околна среда и водите (ИАОС) към Министерството на околната
среда и водите (МОСВ) е националната работа, която следи за качеството на атмосферния въздух в България и обезпечава информация в действително време посредством своята система за обществена информация.
Данните от осведомителната система за обществена информация за качеството на атмосферния въздух на Изпълнителна агенция по околна среда демонстрират трайно понижаване на броя на превишенията на средноденонощната и средногодишната норма за ФПЧ10 в страната от 2020 година до момента. Дишането на нечист въздух може да докара до съществени последици за здравето - сърдечен удар, болести на сърцето
и белите дробове, рак и доста други. Замърсеният въздух убива 7.6 милиона души всяка година, а 2.4 милиарда души са изложени на рискови равнища от битово въздушно замърсяване.
Чрез системата за обществена информация за качеството на атмосферния въздух, Изпълнителна агенция по околна среда дава в действително време данни, събирани и обработвани посредством Националната автоматизирана система за мониторинг на атмосферния въздух, върху географски карти,
визуализиращи получените резултати от измервателните пунктове. През 2023 година Националната система за мониторинг на КАВ се състои от 30 стационарни автоматизирани измервателни станции (АИС); 4 АИС за мониторинг на КАВ в горски екосистеми (Юндола, Витиня, Старо Оряхово и сложна фонова станция /КФС/ „ Рожен ”,
която включва съставен елемент въздух към Националната система за надзор на КАВ и съставни елементи води, почви и растителност); 5 ДОАС системи (работещи на правилото на диференциална оптична абсорбционна спектроскопия), ситуирани в градовете Свищов, Никопол, Силистра, Бургас и с. Ръжена; 9 пункта с ръчно пробонабиране и следващ лабораторен разбор. Изпълнителна агенция по околна среда разполага с 6 броя мобилни автоматизирани станции (МАС) за премерване на КАВ, които се употребяват за осъществяване на спомагателни измервания в региони, където липсват или е стеснен броят на стационарните пунктове, както и при спешни обстановки, поръчки от държавни и общински организации, за следене резултата от осъществяването на общинските стратегии за понижаване равнището на атмосферните замърсители. За премерване на излъчванията на нездравословни субстанции, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, Изпълнителна агенция по околна среда разполага със седем МАС, чрез които подкрепя Регионална инспекция за опазване на околната среда при реализиране на контролната им активност. Данните от осведомителната система на Изпълнителна агенция по околна среда за КАВ от 2020 година до 2023 година (приложени са графики) демонстрират, че е налице ясна наклонност към понижение на броя на превишенията на пределно допустомите стойности за средноденонощната (СДН) и средногодишната норма (СГН) на ФПЧ 10 в цялата страна. Фините прахови частици са главният атмосферен замърсител на въздуха. Замърсяването с ФПЧ 10 има сезонен темперамент. През отоплителния сезон се следят по-високи концентрации на прахуляк и надлежно по-чести превишения на денонощната норма. Основни източници на прахуляк са битовото изгаряне на твърди горива през
зимния интервал, индустрията, превозът и енергетиката. През 2020 година са регистрирани 21 превишения на СДН и 1 на СГН. За 2021 година броят надлежно е 14 за СДН и нито едно превишение на СГН. През 2022 година в 12 пунктове за мониторинг са регистрирани
средноденонощни стойности над допустимите и още веднъж няма превишаване на средногодишните правила. За 2023 година към 4 септември 2023 година също не се регистрират над допустимите превишения на СДН. В настоящата нормативна уредба е посочена средноденонощна норма за запазване на човешкото здраве 50 μg/m3 (да не бъде превишавана повече от 35 пъти в границите на една календарна година) и средногодишна норма 40 μg/m3. Постъпващите моментни стойности в осведомителната система са предварителни, като подлежат на инспекция за тяхната меродавност и верифициране. Ежедневно на уеб страницата на Изпълнителна агенция по околна среда се разгласява бюлетин за качеството на атмосферния въздух в страната за предходното денонощие. Окончателните данни за КАВ се разгласяват в тримесечните и годишните бюлетини, Бюлетин за положението на атмосферния въздух в граничните българо- румънски градове по Долен Дунав и Национален отчет за положението и опазването на околната среда в Република България, издавани от Изпълнителна агенция по околна среда. Международният ден на чистия въздух за синьо небе (First International Day of Clean Air for blue skies) за първи път се отбелязва на 7-ми септември 2020 година На 19 декември 2019 година, на своята 74-а сесия Генералната асамблея на Организация на обединените нации приема резолюция за провеждането му. Повече информация за самодейността можете да намерите.
среда и водите (МОСВ) е националната работа, която следи за качеството на атмосферния въздух в България и обезпечава информация в действително време посредством своята система за обществена информация.
Данните от осведомителната система за обществена информация за качеството на атмосферния въздух на Изпълнителна агенция по околна среда демонстрират трайно понижаване на броя на превишенията на средноденонощната и средногодишната норма за ФПЧ10 в страната от 2020 година до момента. Дишането на нечист въздух може да докара до съществени последици за здравето - сърдечен удар, болести на сърцето
и белите дробове, рак и доста други. Замърсеният въздух убива 7.6 милиона души всяка година, а 2.4 милиарда души са изложени на рискови равнища от битово въздушно замърсяване.
Чрез системата за обществена информация за качеството на атмосферния въздух, Изпълнителна агенция по околна среда дава в действително време данни, събирани и обработвани посредством Националната автоматизирана система за мониторинг на атмосферния въздух, върху географски карти,
визуализиращи получените резултати от измервателните пунктове. През 2023 година Националната система за мониторинг на КАВ се състои от 30 стационарни автоматизирани измервателни станции (АИС); 4 АИС за мониторинг на КАВ в горски екосистеми (Юндола, Витиня, Старо Оряхово и сложна фонова станция /КФС/ „ Рожен ”,
която включва съставен елемент въздух към Националната система за надзор на КАВ и съставни елементи води, почви и растителност); 5 ДОАС системи (работещи на правилото на диференциална оптична абсорбционна спектроскопия), ситуирани в градовете Свищов, Никопол, Силистра, Бургас и с. Ръжена; 9 пункта с ръчно пробонабиране и следващ лабораторен разбор. Изпълнителна агенция по околна среда разполага с 6 броя мобилни автоматизирани станции (МАС) за премерване на КАВ, които се употребяват за осъществяване на спомагателни измервания в региони, където липсват или е стеснен броят на стационарните пунктове, както и при спешни обстановки, поръчки от държавни и общински организации, за следене резултата от осъществяването на общинските стратегии за понижаване равнището на атмосферните замърсители. За премерване на излъчванията на нездравословни субстанции, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, Изпълнителна агенция по околна среда разполага със седем МАС, чрез които подкрепя Регионална инспекция за опазване на околната среда при реализиране на контролната им активност. Данните от осведомителната система на Изпълнителна агенция по околна среда за КАВ от 2020 година до 2023 година (приложени са графики) демонстрират, че е налице ясна наклонност към понижение на броя на превишенията на пределно допустомите стойности за средноденонощната (СДН) и средногодишната норма (СГН) на ФПЧ 10 в цялата страна. Фините прахови частици са главният атмосферен замърсител на въздуха. Замърсяването с ФПЧ 10 има сезонен темперамент. През отоплителния сезон се следят по-високи концентрации на прахуляк и надлежно по-чести превишения на денонощната норма. Основни източници на прахуляк са битовото изгаряне на твърди горива през
зимния интервал, индустрията, превозът и енергетиката. През 2020 година са регистрирани 21 превишения на СДН и 1 на СГН. За 2021 година броят надлежно е 14 за СДН и нито едно превишение на СГН. През 2022 година в 12 пунктове за мониторинг са регистрирани
средноденонощни стойности над допустимите и още веднъж няма превишаване на средногодишните правила. За 2023 година към 4 септември 2023 година също не се регистрират над допустимите превишения на СДН. В настоящата нормативна уредба е посочена средноденонощна норма за запазване на човешкото здраве 50 μg/m3 (да не бъде превишавана повече от 35 пъти в границите на една календарна година) и средногодишна норма 40 μg/m3. Постъпващите моментни стойности в осведомителната система са предварителни, като подлежат на инспекция за тяхната меродавност и верифициране. Ежедневно на уеб страницата на Изпълнителна агенция по околна среда се разгласява бюлетин за качеството на атмосферния въздух в страната за предходното денонощие. Окончателните данни за КАВ се разгласяват в тримесечните и годишните бюлетини, Бюлетин за положението на атмосферния въздух в граничните българо- румънски градове по Долен Дунав и Национален отчет за положението и опазването на околната среда в Република България, издавани от Изпълнителна агенция по околна среда. Международният ден на чистия въздух за синьо небе (First International Day of Clean Air for blue skies) за първи път се отбелязва на 7-ми септември 2020 година На 19 декември 2019 година, на своята 74-а сесия Генералната асамблея на Организация на обединените нации приема резолюция за провеждането му. Повече информация за самодейността можете да намерите.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ




