2023 г.: редактирането на генома ще отпуши създаването на терапии срещу рак и безплодие
7 пробива на медицината ни дават вяра
Одобриха първото хапче за лекуване на алцхаймер
Изкуствен разсъдък открива хората с най-голям риск от рак на панкреаса
Учени съумяха да основат бебета от две мишки от мъжки пол
COVID-19 продължи да лишава човешки животи и през 2023 година, като единствено в Съединени американски щати умъртви повече от 50 хиляди пациенти, а в международен мащаб
броят на жертвите достигна почти 7 млн. души
Пандемията сътвори и зараза от оживели, които не престават да страдат дълго от страничните признаци на заболяването, познати като “дълъг коронавирус ”. Но през 2023 година не всички вести бяха единствено неприятни.
След като от ден на ден хора получиха имунитет против вируса, който ни принуди да се изолираме от света за две години, на 5 май Световната здравна организация реши, че той към този момент не съставлява изключителна обстановка за публичното здраве. Актуализираните бустери на съществуващите ваксини помогнаха да се понижи броят на случаите, хоспитализациите и смъртността. А тази година беше утвърдена нова ваксина против COVID-19 на фармацевтичната компания Novavax.
Освен имунизациите през тази година бяха направени още доста други забавни и революционни открития, някои от които са изключително забележителни поради евентуалното им отражение върху проучването на човешкото здраве.
1. Първата в света генетична терапия, основаваща се на CRISPR технологията беше утвърдена
Първата в света генна терапия, основаваща се на специфична технология за редактиране на генома, наречена CRISPR (криспър), беше утвърдена от регулаторите във Англия на 16 ноември и в Съединени американски щати на 8 декември. Лечението се ползва против две вродени болести – сърповидно-клетъчната анемия и бета-таласемията. Тези генетични болести засягат кръвта и по-специално еритроцитите (червените телца), като предизвикват дефицит на О2 в организма.
Хората, които страдат от сърповидно-клетъчната болест, са предразположени към развиване на инфекции, изпитват непрекъсната болежка и образуват съсиреци, които блокират притока на кръв в сърдечно-съдовата им система. Пациентите с бета- таласемия би трябвало да получават кръвопреливане на всеки 2-3 седмици, с цел да се поддържа оптималното равнище на хемоглобин в организма им.
Току-що утвърдена генна терапия, наречена CASGEVY,
поправя дефектните гени, отговарящи за производството на еритроцитите
в стволовите кафези на костния мозък на пациента, тъй че те да могат да създават функционираща кръв. Процедурата е следната: стволовите кафези на пациента се извличат от костния му мозък, редактират се в лаборатория и по-късно се вливат назад в костите му. Само едно лекуване може евентуално да излекува страдащите за цялостен живот.
Двете изобретателки, които усъвършенстваха CRISPR, с цел да работи като акуратен инструмент за редактиране на гени - Еманюел Шарпантие и Дженифър Дудна, получиха Нобелова премия за химия през 2020 година CASGEVY е единствено първото от десетки евентуални лечения, които към този миг се намират в развой на разработка, за лечение на други генетични болести, рак и даже неплодородие.
2. Одобрено е първото лекарство, което забавя развиването на заболяването на Алцхаймер
Тази година американските управляващи утвърдиха първото лекарство за лекуване на алцхаймер. То се споделя Leqembi и е ориентирано към един от главните причинители на болестта - амилоидните плаки.
Медикаментът съдържа в себе си моноклонално антитяло, което има способността да чисти присъщите за деменцията протеини които се натрупват в мозъка.
Поради сложни условия едно естествено за човешкия организъм вещество, наречено бета- амилоид, се слепва и образува лепкави формирания, които попречват работата на невроните в централната нервна система. Това води до възпаления в мозъка, загуба наизуст и дарба за мисловна активност.
Макар че Leqembi не е панацея и не усъвършенства признаците при късен етап на алцхаймер, резултатите от проучванията с доброволци демонстрират, че след 18 месеца лекуването забавя загубата наизуст с към 30%, в случай че се ползва в ранен стадий от развиването.
3. Учени съумяха да основат бебета от две мишки от мъжки пол
Да, вярно сте прочели. Изследователи от Япония показаха доказателства на научна конференция, че е допустимо да се произведат здрави мишлета без потребността от яйцеклетка и женска. Как става това?
Първо, яйцеклетките са направени от стволови кафези, получени от кожата на единия мишок. После те са оплодени със сперматозоиди от другия мъжки и по-късно към този момент получените ембриони са трансферирани за инкубация в женска мишка, където да порастват и да съзряват. В последна сметка едвам седем от повече от 600 вградени зародиша съумяват да оцелелеят и да се развият в бебета мишки. Индивидите, които са се родили, не се различавали по нищо от естествените гризачи, били здрави и плодовити, а също по този начин
имали гените на еднополовите си родители
Все още не е известно дали пробните мишлета ще се развиват тъкмо като тези, родени посредством стандартно размножаване. Към този миг откритията не са оповестени в рецензирано списание, а всички сходни опити с човешки кафези до момента са се проваляли.
4. Експерти съумяха да картографират мозъка на буболечка
Изготвена е първата цялостна скица на връзките в централната нервна система на ларва на плодова мушица. Това може да не звучи доста впечатляващо, само че мозъкът ѝ съдържа големи мрежи от взаимносвързани неврони, наречени конектум. Допреди това сполучливо са били картографирани мозъците на по-прости организми като кръглия червей, морската катерица и морския червей. Обаче тяхното сиво вещество е построено единствено от няколкостотин връзки.
Пълната карта на конектума на ларвата демонстрира, че в сивото ѝ вещество има над 3 хиляди неврона и повече от половин милион връзки сред тях. Разработката на това създание лишава на интернационален екип от учени повече от пет години. Въпреки че мозъкът на плодовата мушица е доста по-прост от този на индивида, употребяваните техники ще оказват помощ за картографирането на по-сложни мозъци в бъдеще като крайната цел е в даден миг да се сътвори цялостна скица на нашия разум.
Връзките в централната нервна система на плодовата мушица наподобяват на невронните мрежи, употребявани в създаването на компютърните логаритми. Разбирането на тяхната трудност може да докара и до основаването на нови способи за развиване на осведомителните технологии и до по-ефективни системи за изкуствен интелект. Анализирането на метода, по който работят невроните в мозъка на ларвата на плодовата мушица, може да е стъпка напред в разгадаването на тайните на човешкия мозък и на неврологичните болести.
5. Доктори откриха, че клетките, които, създават пигмента, с който се придава цвят на нашите косми, се “заклещват ”, което води до посивяване на косата
Според екип от учени към Нюйоркския университет, когато меланоцитните кафези, произвеждащи пигмент, се намират в незряло положение, те не съумяват да развият русия, кафявия, аления или черния цвят на косата ни. Това положение води до посивяване на нашите косми.
Специалистите са следили по какъв начин единични меланоцитни стволови кафези се придвижват нагоре-надолу по обособените космени фоликули на мишки в продължение на две години. Обаче останали сюрпризирани, когато открили, че те също по този начин
могат да се превръщат от сиви и незрели в зрели и цветни и назад
Но с напредването на възрастта на косата и след голям брой циклични напредвания меланоцитите почнали да се забавят и да се задържат в основата на косъма, където остават блокирани и незрели. Така стопира производството на пигмент и косата посивява.
6. Бактериите оказват помощ на раковите кафези да се популяризират по-агресивно
Изследователи са открили, че някои бактерии, които живеят в туморите на стомашно-чревния тракт, оказват помощ на раковите кафези да избегнат имунния отговор на организма. Тези бацили освен си сътрудничат със злокачествените формирания, с цел да подкрепят развиването им, само че и спомагат за по-бързото им разпространяване, тъй като разграждат противораковите медикаменти и водят до крах на лекуването.
Това проучване допуска, че някои лекарства за отнасяне на онкологични болести са ефикасни, тъй като убиват и бактериите, обитаващи тумора. Разбирането на това по какъв начин микрофлората на рака въздейства върху оцеляването и прогресията му, може да отвори нови благоприятни условия за лекуване на тази подла болест.
7. Изкуствен разсъдък може да разпознава хората с най-голям риск от рак на панкреаса
Нов инструмент с AI може да предскаже рака на панкреаса до три години преди слагането на формалната диагно, като разпознава характерни закономерности в здравните досиета на пациентите. Този тип израстък се среща рядко, само че е третото по смъртност онкологично заболяване. Той е толкоз рисков, тъй като нормално се открива в късен етап, когато заболяването към този момент се е популяризирала в други елементи на тялото.
Когато ракът на панкреаса е в зародиш, неведнъж няма признаци, а когато има, те се диагностицират неправилно или са подценявани. Много пациенти биха могли да живеят по-дълго, в случай че знаците за развиване на болестта бъдат разпознати допустимо най-рано. Това стимулира здравните експерти да се опитат да обучат специфичен логаритъм с изкуствен интелект да работи с информацията от медицинските досиета на 6,2 млн. души от Дания за интервал от 41 години. Целта била да се открият закономерностите, скрити в данните на 24 хиляди пациенти, които по-късно през живота си са развили рак на панкреаса.
В медицинските архиви всяко заболяване се записва с код. Моделът на изкуствения разсъдък проучва комбинациите от тези кодове и времето на появяването им. Чрез сравняване на характерни последователности от положения, предшестващи диагностицирането на рак на панкреаса, моделът с изкуствен интелект
се е научил да идентифицира хората с най-голям риск от болестта.
След това учените тествали технологията, като я предиздвикали да проучва данните на близо 3 млн. ветерани от Съединени американски щати за интервал от 21 години. Впоследствие компютърният логаритъм съумял да отдели 4 хиляди души, които имали положения, предвещаващи рак на панкреаса.
Проучването демонстрира, че моделите с изкуствен интелект могат да бъдат също толкоз точни, колкото и генетичните проби, при прогнозиране на риска от рак на панкреаса. Тъй като той се среща толкоз рядко, понастоящем генетичният скрининг се предлага единствено за лица с висок риск или при тези, които имат кръвни родственици със болестта.
Одобриха първото хапче за лекуване на алцхаймер
Изкуствен разсъдък открива хората с най-голям риск от рак на панкреаса
Учени съумяха да основат бебета от две мишки от мъжки пол
COVID-19 продължи да лишава човешки животи и през 2023 година, като единствено в Съединени американски щати умъртви повече от 50 хиляди пациенти, а в международен мащаб
броят на жертвите достигна почти 7 млн. души
Пандемията сътвори и зараза от оживели, които не престават да страдат дълго от страничните признаци на заболяването, познати като “дълъг коронавирус ”. Но през 2023 година не всички вести бяха единствено неприятни.
След като от ден на ден хора получиха имунитет против вируса, който ни принуди да се изолираме от света за две години, на 5 май Световната здравна организация реши, че той към този момент не съставлява изключителна обстановка за публичното здраве. Актуализираните бустери на съществуващите ваксини помогнаха да се понижи броят на случаите, хоспитализациите и смъртността. А тази година беше утвърдена нова ваксина против COVID-19 на фармацевтичната компания Novavax.
Освен имунизациите през тази година бяха направени още доста други забавни и революционни открития, някои от които са изключително забележителни поради евентуалното им отражение върху проучването на човешкото здраве.
1. Първата в света генетична терапия, основаваща се на CRISPR технологията беше утвърдена
Първата в света генна терапия, основаваща се на специфична технология за редактиране на генома, наречена CRISPR (криспър), беше утвърдена от регулаторите във Англия на 16 ноември и в Съединени американски щати на 8 декември. Лечението се ползва против две вродени болести – сърповидно-клетъчната анемия и бета-таласемията. Тези генетични болести засягат кръвта и по-специално еритроцитите (червените телца), като предизвикват дефицит на О2 в организма.
Хората, които страдат от сърповидно-клетъчната болест, са предразположени към развиване на инфекции, изпитват непрекъсната болежка и образуват съсиреци, които блокират притока на кръв в сърдечно-съдовата им система. Пациентите с бета- таласемия би трябвало да получават кръвопреливане на всеки 2-3 седмици, с цел да се поддържа оптималното равнище на хемоглобин в организма им.
Току-що утвърдена генна терапия, наречена CASGEVY,
поправя дефектните гени, отговарящи за производството на еритроцитите
в стволовите кафези на костния мозък на пациента, тъй че те да могат да създават функционираща кръв. Процедурата е следната: стволовите кафези на пациента се извличат от костния му мозък, редактират се в лаборатория и по-късно се вливат назад в костите му. Само едно лекуване може евентуално да излекува страдащите за цялостен живот.
Двете изобретателки, които усъвършенстваха CRISPR, с цел да работи като акуратен инструмент за редактиране на гени - Еманюел Шарпантие и Дженифър Дудна, получиха Нобелова премия за химия през 2020 година CASGEVY е единствено първото от десетки евентуални лечения, които към този миг се намират в развой на разработка, за лечение на други генетични болести, рак и даже неплодородие.
2. Одобрено е първото лекарство, което забавя развиването на заболяването на Алцхаймер
Тази година американските управляващи утвърдиха първото лекарство за лекуване на алцхаймер. То се споделя Leqembi и е ориентирано към един от главните причинители на болестта - амилоидните плаки.
Медикаментът съдържа в себе си моноклонално антитяло, което има способността да чисти присъщите за деменцията протеини които се натрупват в мозъка.
Поради сложни условия едно естествено за човешкия организъм вещество, наречено бета- амилоид, се слепва и образува лепкави формирания, които попречват работата на невроните в централната нервна система. Това води до възпаления в мозъка, загуба наизуст и дарба за мисловна активност.
Макар че Leqembi не е панацея и не усъвършенства признаците при късен етап на алцхаймер, резултатите от проучванията с доброволци демонстрират, че след 18 месеца лекуването забавя загубата наизуст с към 30%, в случай че се ползва в ранен стадий от развиването.
3. Учени съумяха да основат бебета от две мишки от мъжки пол
Да, вярно сте прочели. Изследователи от Япония показаха доказателства на научна конференция, че е допустимо да се произведат здрави мишлета без потребността от яйцеклетка и женска. Как става това?
Първо, яйцеклетките са направени от стволови кафези, получени от кожата на единия мишок. После те са оплодени със сперматозоиди от другия мъжки и по-късно към този момент получените ембриони са трансферирани за инкубация в женска мишка, където да порастват и да съзряват. В последна сметка едвам седем от повече от 600 вградени зародиша съумяват да оцелелеят и да се развият в бебета мишки. Индивидите, които са се родили, не се различавали по нищо от естествените гризачи, били здрави и плодовити, а също по този начин
имали гените на еднополовите си родители
Все още не е известно дали пробните мишлета ще се развиват тъкмо като тези, родени посредством стандартно размножаване. Към този миг откритията не са оповестени в рецензирано списание, а всички сходни опити с човешки кафези до момента са се проваляли.
4. Експерти съумяха да картографират мозъка на буболечка
Изготвена е първата цялостна скица на връзките в централната нервна система на ларва на плодова мушица. Това може да не звучи доста впечатляващо, само че мозъкът ѝ съдържа големи мрежи от взаимносвързани неврони, наречени конектум. Допреди това сполучливо са били картографирани мозъците на по-прости организми като кръглия червей, морската катерица и морския червей. Обаче тяхното сиво вещество е построено единствено от няколкостотин връзки.
Пълната карта на конектума на ларвата демонстрира, че в сивото ѝ вещество има над 3 хиляди неврона и повече от половин милион връзки сред тях. Разработката на това създание лишава на интернационален екип от учени повече от пет години. Въпреки че мозъкът на плодовата мушица е доста по-прост от този на индивида, употребяваните техники ще оказват помощ за картографирането на по-сложни мозъци в бъдеще като крайната цел е в даден миг да се сътвори цялостна скица на нашия разум.
Връзките в централната нервна система на плодовата мушица наподобяват на невронните мрежи, употребявани в създаването на компютърните логаритми. Разбирането на тяхната трудност може да докара и до основаването на нови способи за развиване на осведомителните технологии и до по-ефективни системи за изкуствен интелект. Анализирането на метода, по който работят невроните в мозъка на ларвата на плодовата мушица, може да е стъпка напред в разгадаването на тайните на човешкия мозък и на неврологичните болести.
5. Доктори откриха, че клетките, които, създават пигмента, с който се придава цвят на нашите косми, се “заклещват ”, което води до посивяване на косата
Според екип от учени към Нюйоркския университет, когато меланоцитните кафези, произвеждащи пигмент, се намират в незряло положение, те не съумяват да развият русия, кафявия, аления или черния цвят на косата ни. Това положение води до посивяване на нашите косми.
Специалистите са следили по какъв начин единични меланоцитни стволови кафези се придвижват нагоре-надолу по обособените космени фоликули на мишки в продължение на две години. Обаче останали сюрпризирани, когато открили, че те също по този начин
могат да се превръщат от сиви и незрели в зрели и цветни и назад
Но с напредването на възрастта на косата и след голям брой циклични напредвания меланоцитите почнали да се забавят и да се задържат в основата на косъма, където остават блокирани и незрели. Така стопира производството на пигмент и косата посивява.
6. Бактериите оказват помощ на раковите кафези да се популяризират по-агресивно
Изследователи са открили, че някои бактерии, които живеят в туморите на стомашно-чревния тракт, оказват помощ на раковите кафези да избегнат имунния отговор на организма. Тези бацили освен си сътрудничат със злокачествените формирания, с цел да подкрепят развиването им, само че и спомагат за по-бързото им разпространяване, тъй като разграждат противораковите медикаменти и водят до крах на лекуването.
Това проучване допуска, че някои лекарства за отнасяне на онкологични болести са ефикасни, тъй като убиват и бактериите, обитаващи тумора. Разбирането на това по какъв начин микрофлората на рака въздейства върху оцеляването и прогресията му, може да отвори нови благоприятни условия за лекуване на тази подла болест.
7. Изкуствен разсъдък може да разпознава хората с най-голям риск от рак на панкреаса
Нов инструмент с AI може да предскаже рака на панкреаса до три години преди слагането на формалната диагно, като разпознава характерни закономерности в здравните досиета на пациентите. Този тип израстък се среща рядко, само че е третото по смъртност онкологично заболяване. Той е толкоз рисков, тъй като нормално се открива в късен етап, когато заболяването към този момент се е популяризирала в други елементи на тялото.
Когато ракът на панкреаса е в зародиш, неведнъж няма признаци, а когато има, те се диагностицират неправилно или са подценявани. Много пациенти биха могли да живеят по-дълго, в случай че знаците за развиване на болестта бъдат разпознати допустимо най-рано. Това стимулира здравните експерти да се опитат да обучат специфичен логаритъм с изкуствен интелект да работи с информацията от медицинските досиета на 6,2 млн. души от Дания за интервал от 41 години. Целта била да се открият закономерностите, скрити в данните на 24 хиляди пациенти, които по-късно през живота си са развили рак на панкреаса.
В медицинските архиви всяко заболяване се записва с код. Моделът на изкуствения разсъдък проучва комбинациите от тези кодове и времето на появяването им. Чрез сравняване на характерни последователности от положения, предшестващи диагностицирането на рак на панкреаса, моделът с изкуствен интелект
се е научил да идентифицира хората с най-голям риск от болестта.
След това учените тествали технологията, като я предиздвикали да проучва данните на близо 3 млн. ветерани от Съединени американски щати за интервал от 21 години. Впоследствие компютърният логаритъм съумял да отдели 4 хиляди души, които имали положения, предвещаващи рак на панкреаса.
Проучването демонстрира, че моделите с изкуствен интелект могат да бъдат също толкоз точни, колкото и генетичните проби, при прогнозиране на риска от рак на панкреаса. Тъй като той се среща толкоз рядко, понастоящем генетичният скрининг се предлага единствено за лица с висок риск или при тези, които имат кръвни родственици със болестта.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ