Повече от половината хора със захарен диабет в света не са диагностицирани
7 от 10 възрастни с диабет са в трудоспособна възраст и рискът нараства на работното място, сочат данните на Международната диабетна федерация
589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет - 1 от всеки 9, или 11.1% от хората. Около 252 милиона души, съвсем половината от тях, не знаят, че са с диабет. Тези данни бяха показани по време на конференцията на Българското сдружение по ендокринология (БДЕ) във връзка Световния ден на диабета - 14 ноември. Тази година той минава във фокуса „ Захарен диабет на работното място ", част от тематиката на Международната диабетна федерация „ Качество на живот и благоденствие на хората с диабет ".
Доц. доктор Александър Шинков, ръководител на Българското сдружение по ендокринология (БДЕ), подчертава върху нуждата от повече поддръжка и схващане на работното място за хората с хронични болести. „ За страдание, даже в този момент, хората с диабет се боят от стигма и дискриминация и се тормозят да приказват за болестта си. Това от време на време се отразява както на психологичното им здраве, по този начин и на опциите им за кариерно развиване. Работната среда би трябвало да бъде място, където хората с диабет да се усещат сигурни, оценени и свободни да ръководят болестта си без боязън ", акцентира той.
„ Глобалната картина демонстрира, че 7 от 10 възрастни с диабет или 412 милиона души са в трудоспособна възраст, като 3 от 4 от тях са изпитвали напрежение, меланхолия или друго психологично положение, обвързвано с диабета на работното място. Данните демонстрират още, че 4 от всеки 5 възрастни с диабет са преживявали бърнаут поради ежедневните грижи и надзор на болестта ", показа проф. доктор Цветалина Танкова, член на УС на БДЕ, член на УС на Европейската асоциация за проучване на диабета (EASD) и шеф на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев " - София. Тя се спря на лекуването на захарния диабет в България. „ Нашите пациенти имат достъп до най-модерните лечения за захарен диабет вид 1 и вид 2 в света. През последните години в лекуването на диабет вид 1 съществено навлязоха технологиите - инсулинови помпи, датчици, затворени системи. Имаме поддръжката и на институциите във връзка с актуалните лечения ", сподели още тя.
По време на събитието бяха припомнени и петте основни цели на Световната здравна организация, които би трябвало да бъдат реализирани до 2030 година: 80% от хората с диабет да бъдат действително диагностицирани; 80% от диагностицираните да могат да поддържат добър гликемичен надзор и надзор на артериалното налягане; 60% от хората с диабет над 40 години да получават статини и всички хора с диабет вид 1 да имат цялостен достъп до инсулин и средства за управление на болестта.
Доц. доктор Невена Чакърова, член на УС на БДЕ, ендокринолог в УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев " - София, показа критериите за скрининг за предиабет и диабет, като акцентира, че хора с наднормено тегло/затлъстяване и най-малко един рисков фактор - фамилна анамнеза за диабет, сърдечно-съдово заболяване, артериална хипертония, дислипидемия, синдром на поликистозни яйчници, затънал метод на живот, положения, свързани с инсулинова устойчивост, като „ омазнен " черен дроб са показани за скрининг - би трябвало да бъдат постоянно проследявани от ендокринолозите. Риск има и при приема на избрани медикаменти и при претърпян панкреатит. „ Сериозен независим рисков фактор е гестационният диабет - всички дами, които са имали гестационен диабет би трябвало да бъдат проследявани от ендокринолозите през целия си живот ", акцентира доцент Чакърова. За всички, които нямат рискови фактори, скрининг се предлага след навършване на 35 годишна възраст. Скринингът не е еднократен акт и при естествени резултати от лабораторните проучвания, според от степента на риск и равнищата на кръвната захар, се дефинира интервала за последващо проучване. Хората с предиабет би трябвало да бъдат проследявани най-малко един път годишно.
Председателят на БДЕ доцент доктор Александър Шинков акцентира, че тази година Дружеството ще популяризира скрининговия тест FINDRISC за оценка на риска от захарен диабет измежду всички свои членове в страната. „ Глобалните данни демонстрират ясно, че навременното разкриване, както и обществената и работна поддръжка, са основни за по-доброто здраве и качеството на живот на хората със захарен диабет. Това важи и за нашите сътрудници ", означи той.
„ Отговорни сме за болничния личен състав освен във връзка с условията към високия професионализъм, само че и за грижата за тяхното здраве и за основаването на удобна и приобщаваща работна среда ", заключи изпълнителният шеф на УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев " - София и член на УС на БДЕ проф. доктор Мария Орбецова. Тя акцентира, че управлението на лечебното заведение ще провежда ранeн скрининг за диабет измежду чиновниците, като тази самодейност в грижата за медицинските служащи би трябвало да бъде подета и от другите управления на лечебните заведения в страната.
„ Дружеството има основна роля в лекуването на диабета - освен като лекари, само че и като водачи на мнение. Данните на НЗОК демонстрират, че тази година броят на диагностицираните българи с диабет е повишен с 5%, което значи към 20 хиляди нови случая ", сподели Деян Денев, изпълнителен шеф на ARPharM. Той уточни, че достъпът до най-съвременните лечения се усилва с към 15% годишно, което е явен знак, че лекарите познават и интензивно ползват наличните новаторски подходи за лекуване. „ Въпреки позитивните трендове в региона на диагностиката и лечението, е належащо да се преразгледат обезщетителните механизми, по които работи НЗОК, защото сега те глобяват фирмите, които оферират най-ефективните лекарства и лечения ", акцентира Деян Денев.
589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет - 1 от всеки 9, или 11.1% от хората. Около 252 милиона души, съвсем половината от тях, не знаят, че са с диабет. Тези данни бяха показани по време на конференцията на Българското сдружение по ендокринология (БДЕ) във връзка Световния ден на диабета - 14 ноември. Тази година той минава във фокуса „ Захарен диабет на работното място ", част от тематиката на Международната диабетна федерация „ Качество на живот и благоденствие на хората с диабет ".
Доц. доктор Александър Шинков, ръководител на Българското сдружение по ендокринология (БДЕ), подчертава върху нуждата от повече поддръжка и схващане на работното място за хората с хронични болести. „ За страдание, даже в този момент, хората с диабет се боят от стигма и дискриминация и се тормозят да приказват за болестта си. Това от време на време се отразява както на психологичното им здраве, по този начин и на опциите им за кариерно развиване. Работната среда би трябвало да бъде място, където хората с диабет да се усещат сигурни, оценени и свободни да ръководят болестта си без боязън ", акцентира той.
„ Глобалната картина демонстрира, че 7 от 10 възрастни с диабет или 412 милиона души са в трудоспособна възраст, като 3 от 4 от тях са изпитвали напрежение, меланхолия или друго психологично положение, обвързвано с диабета на работното място. Данните демонстрират още, че 4 от всеки 5 възрастни с диабет са преживявали бърнаут поради ежедневните грижи и надзор на болестта ", показа проф. доктор Цветалина Танкова, член на УС на БДЕ, член на УС на Европейската асоциация за проучване на диабета (EASD) и шеф на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев " - София. Тя се спря на лекуването на захарния диабет в България. „ Нашите пациенти имат достъп до най-модерните лечения за захарен диабет вид 1 и вид 2 в света. През последните години в лекуването на диабет вид 1 съществено навлязоха технологиите - инсулинови помпи, датчици, затворени системи. Имаме поддръжката и на институциите във връзка с актуалните лечения ", сподели още тя.
По време на събитието бяха припомнени и петте основни цели на Световната здравна организация, които би трябвало да бъдат реализирани до 2030 година: 80% от хората с диабет да бъдат действително диагностицирани; 80% от диагностицираните да могат да поддържат добър гликемичен надзор и надзор на артериалното налягане; 60% от хората с диабет над 40 години да получават статини и всички хора с диабет вид 1 да имат цялостен достъп до инсулин и средства за управление на болестта.
Доц. доктор Невена Чакърова, член на УС на БДЕ, ендокринолог в УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев " - София, показа критериите за скрининг за предиабет и диабет, като акцентира, че хора с наднормено тегло/затлъстяване и най-малко един рисков фактор - фамилна анамнеза за диабет, сърдечно-съдово заболяване, артериална хипертония, дислипидемия, синдром на поликистозни яйчници, затънал метод на живот, положения, свързани с инсулинова устойчивост, като „ омазнен " черен дроб са показани за скрининг - би трябвало да бъдат постоянно проследявани от ендокринолозите. Риск има и при приема на избрани медикаменти и при претърпян панкреатит. „ Сериозен независим рисков фактор е гестационният диабет - всички дами, които са имали гестационен диабет би трябвало да бъдат проследявани от ендокринолозите през целия си живот ", акцентира доцент Чакърова. За всички, които нямат рискови фактори, скрининг се предлага след навършване на 35 годишна възраст. Скринингът не е еднократен акт и при естествени резултати от лабораторните проучвания, според от степента на риск и равнищата на кръвната захар, се дефинира интервала за последващо проучване. Хората с предиабет би трябвало да бъдат проследявани най-малко един път годишно.
Председателят на БДЕ доцент доктор Александър Шинков акцентира, че тази година Дружеството ще популяризира скрининговия тест FINDRISC за оценка на риска от захарен диабет измежду всички свои членове в страната. „ Глобалните данни демонстрират ясно, че навременното разкриване, както и обществената и работна поддръжка, са основни за по-доброто здраве и качеството на живот на хората със захарен диабет. Това важи и за нашите сътрудници ", означи той.
„ Отговорни сме за болничния личен състав освен във връзка с условията към високия професионализъм, само че и за грижата за тяхното здраве и за основаването на удобна и приобщаваща работна среда ", заключи изпълнителният шеф на УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев " - София и член на УС на БДЕ проф. доктор Мария Орбецова. Тя акцентира, че управлението на лечебното заведение ще провежда ранeн скрининг за диабет измежду чиновниците, като тази самодейност в грижата за медицинските служащи би трябвало да бъде подета и от другите управления на лечебните заведения в страната.
„ Дружеството има основна роля в лекуването на диабета - освен като лекари, само че и като водачи на мнение. Данните на НЗОК демонстрират, че тази година броят на диагностицираните българи с диабет е повишен с 5%, което значи към 20 хиляди нови случая ", сподели Деян Денев, изпълнителен шеф на ARPharM. Той уточни, че достъпът до най-съвременните лечения се усилва с към 15% годишно, което е явен знак, че лекарите познават и интензивно ползват наличните новаторски подходи за лекуване. „ Въпреки позитивните трендове в региона на диагностиката и лечението, е належащо да се преразгледат обезщетителните механизми, по които работи НЗОК, защото сега те глобяват фирмите, които оферират най-ефективните лекарства и лечения ", акцентира Деян Денев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ