7 от 10-те най-богати хора на планетата са от технологичния

7 от 10-те най-богати хора на планетата са от софтуерния бранш
(снимка: CC0 Public Domain)

Общото положение на десетте най-богати хора в света се е нараснало с 540 милиарда $ по време на пандемията, съгласно Oxfam – световна конфедерация на 20 самостоятелни благотворителни организации, съсредоточени в битката с бедността. Алиансът споделя, че насъбраното ново положение е задоволително, с цел да „ нахрани ” всички небогати по света или да озапти ковид, като „ купи ” ваксини за всички индивиди на Земята. Оказа се, че 7 от десетте топ-богаташи на света са от софтуерната промишленост.

Докладът на Oxfam бе оповестен в навечерието на виртуалната среща на Световния стопански конгрес „ Диалог Давос ”. Според данните, към декември 2020 година общото положение на топ-богаташите на света възлиза на 11,95 трилиона $. Това е еквивалентно на разноските за възобновяване от Ковид-кризата на всичките страни от Г-20, взети дружно.

Един взор към листата на Топ-10 богаташи на света разкрива, че множеството от тях са от софтуерната промишленост. Начело е Джеф Безос, създателят на Amazon, който се включи и в конкуренцията с галактически совалки. Следва го Илон Мъск, най-известният бизнесмен и създател на автомобилния производител Tesla.

В челната десетка са още Бил Гейтс – създателят на Microsoft, Марк Зукърбърг – основателят на Фейсбук, Лари Елисън – буйният фен на яхти, основал Oracle, предприемачът-милиардер Уорън Бъфет, а на девета позиция е Лари Пейдж, съосновател на Гугъл.

Само трима от топ-богаташите не са от софтуерния бранш. Това са френският милиардер Бернар Арно – ръководител и основен изпълнителен шеф на LVMH Moët Hennessy – Louis Vuitton SE, най-голямата в света компания за първокласни артикули, Жонг Шаншан – китайски милиардер, създател на Nongfu Spring – най-голямата компания за питиета в Китай, и индийският милиардер Мукеш Амбани, който дължи имането си на петролната и химическата промишленост.
още по тематиката
Всичко това вероятно не е изненадващо, като се има поради, че доста от софтуерните компании претърпяха плевел растеж през 2020 година, с помощта на пандемията. Повсеместната изолираност докара до скок в търсенето на компютърни устройства, програмен продукт, интернет, стратегии за взаимна работа, приложения за другарство, уеб-канали за развлечение.

Видяхме по какъв начин някои софтуерни компании регистрираха скок на клиентите, измерван в стотици пъти. Бяхме очевидци по какъв начин едва известни софтуерни компании ненадейно станаха „ звезди ” и се трансфораха в емблеми. Човек би си помислил, че цялата пандемия може да е „ поръчана ” от неколцина алчни софтуерни босове.

Разбира се, тази ранглиста е единствено моментна и може още на следващия ден да се промени. „ Богатството ” не е равно на приход, изясняват от Oxfam. Оценката на благосъстоянието се отнасят до „ чистата стойност ” на обещано лице, в това число парите му, цената на активите му, както и „ условната ” стойност на акциите, които има. Ако на следващия ден се срине една компания, в която богаташът е вложител, той може да се окаже с много по-малко имане. И въпреки всичко 7 от 10-те най-богати индивида на планетата са от софтуерния бранш.

Всичко това е реалност в миг, в който хиляди хора по света са без работа, без приходи – поради пандемията – и без опция да работят дистанционно; в миг, в който на доста места по света децата не вървят на учебно заведение поради пандемията, но тези от тях, които нямат електронно устройство, не могат да учат. „ Ножицата ” на цифровата бездна е по-разтворена от когато и да било.

Все повече хора стачкуват против богатите с разнообразни претекстове, в това число неравенството
(снимка: CC0 Public Domain)

Oxfam дефинира обстановката като „ възходящо неравноправие по време на най-лошия стопански срив от повече от век ”. Благотворителната група пресмята още, че сред 200 и 500 милиона повече хора са се оказали в беднотия през 2020 година, преобръщайки наклонността на спад на световната беднотия, следен през последните две десетилетия.

На фона на всичко това вероятно не е чудно, че има от ден на ден хора, които поддържат концепцията за по-специално данъчно облагане за най-богатите.

А дали богаташите биха се заели непринудено да оказват помощ? Изглежда някои от тях се стараят да дадат своя принос. Така да вземем за пример, предишния месец Макензи Скот, някогашната брачна половинка на Джеф Безос, разкри, че е дарила повече от 4 милиарда $ на хранителни банки и фондове за незабавна помощ през последните четири месеца.

Съоснователят на Twitter Джак Дорси разгласи през април, че трансферира 1 милиарда $ от активите си във фонд за поддръжка на напъните за облекчение на провалите от пандемията и сродни дела. Това съставлява към една четвърт от неговото чисто благосъстояние, което е на стойност 3,9 милиарда $.

Междувременно Фондация „ Бил и Мелинда Гейтс ” споделя, че е заела общо 1,75 милиарда $ за световната битка с Covid-19, в това число за създаването и доставката на ваксини и проби.

Ала малко на брой имат вяра в положителните планове на дарителството на свръх-богатите.