7 години живях до богинята Басет, в окото й бе

7 години живях до богинята Басет, в окото й бе Людмила Живкова, само че не тя я умъртви

„ С Катето Евро имах първото си любовно и най-пълноценно преживяване. И последното може би, тъй като предходната година снимахме двамата дружно с Любо Чаталов и още веднъж се наложи да вляза в ролята на ухажор на Катето. Но пък всичко беше доста нежно и тънко, без грубости, без подмятания за глупава половост. Това се случи във кино лентата „ Пътуващо кино “.

Катето Евро

Това показа пред „ България Днес “ последният възпитаник на починалия Апостол Карамитев – Юрий Ангелов. 71-годишният актьор, който редува светския живот с отшелничеството в Странджа планина, излезе за малко от забвение и отново се скри. Миналата пролет артистът трябваше да се появи под светлините на прожекторите във кино лентата на режисьора Илия Костов „ Пътуващо кино “. На 14 март лентата щеше да има премиера на „ София филм фест “, а след това да се завърти по кината. Но, уви, карантината го осуети. „ Все отново хората ще го видят някой ден. Колкото до театъра, единствено преди дни напуснах държавната машина и Бургаския спектакъл. Сега единствено с Асен Блатечки и Мария Сапунджиева играем зрелище за Велко Кънев. Казва се „ Омайна нощ “, показа Ангелов и през смях описа за последните фотоси на кино лентата: „ Бяхме в Твърдица и майката на Димитър Рачков, който също взе участие във кино лентата, ни настани по цялата им вила на три етажа. На масата всеки ден имаше песни, танци, забава, състезавахме се с Катето в гозбите. Стигнахме до такава степен в тези вечери, че си направихме самоинициативен миниспектакъл, в който с видеовръзка участваха Орлин Горанов и жена му. Веселба “, смее се Ангелов, който добави, че от доста време насам живее за мига. „ Единственият ми грях е, че не съумях да отида на погребението на мама. Наложи се другари да изпратят най-близкия ми човек на оня свят. Имах премиера в Габрово и когато ми споделиха, нямаше по какъв начин да я отложа. Сърцето ми плачеше, а трябваше да забавлявам хората. Но сигурен съм, че мама не ми се сърди. Винаги ми е повтаряла: „ Юрче, има Бог и той всичко може да ни елементарни “, показа в разтърсваща изповед артистът от „ Седем часа разлика “.

В „ Седем часа разлика “

В един миг Юрий е звезда на Народния спектакъл, а в идващия рине кравешки тор. И всяко последващо тестване е по-тежко и по-интересно от предходното. Поне първоначално всички чакат от младия Ангелов да се трансформира в огромната звезда на българския спектакъл и кино. Учителят му Апостол Карамитев също му предвещава блестящо бъдеще.

Апостол Карамитев

Вместо това Юрий внезапно се озовава измежду хамалите на летище София. Как става това ли? Просто устата му се отваря, преди да е реагирал мозъкът. Талантливият актьор в зората на демокрацията се е уредил с щатно място в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Напуска след скандал с тогавашния шеф Васил Стефанов. „ Яд ме беше, че след измененията връзкарите отново се уредиха, а доста надарени хора останаха без работа. Тогава на едно заседание пред целия колектив попитах Васил Стефанов дали в действителност е бил цензор на изкуството, подкрепян от Централен комитет на Българска комунистическа партия. Да, сподели. При това състояние нямаше по какъв начин да остана и си потеглих. Цаних се за преносвач на летището. Работех измежду нарушители, само че всички ми помагаха – кокалест актьор, който боготворяха. Движех се като някаква гейша, само че бях много жилест. А хамалите бяха доста по-артистични от много измежду перчещите се по сцената на Народния спектакъл. Убеден съм, че и в този момент е по този начин. Когато се завърнах в академичната натрупа, интервалът беше много обезпокоен “, спомня си Юрий Ангелов. Посреща го същият началник – Васил Стефанов. „ Обясних му, че желая да съм гардеробиер. Той се блещи и мисли, че му се майтапя. А то желаех повече пари. През деня играех, а вечер бяха пред дрешника “, признава звездата от „ Седем часа разлика “. Роднини и другари най-накрая се успокояват, че бунтарският му интервал е минал и той най-накрая ще се захване с построяването на кариера. Вместо това Юрий още веднъж подава молба за овакантяване и отпрашва за дивото село Фазаново.

Юрий е любим на жените

Този път си има причина да зареже столичния живот. „ Тялото ми стартира да сдава багажа. Имах куп заболявания. Лекарите вадеха голямо количество гной от синусите ми. Коремът непрекъснато ме болеше. Нямаше по какъв начин да устоя на сходен темп. Срещнах се с великия врач Петър Димков. Той в никакъв случай нищо не е карал принудително хората, които са търсили помощта му. И при мен беше по този начин. Каза ми, че за един мъж е най-добре да бъде покрай корените. Да се върне там, откъдето е тръгнал, с цел да откри себе си. Така се върнах на село и се радвах на селския живот. Благодарение и на доктор Лидия Ковачева излекувах заболяванията си. Спасиха ми живота тези хора “, разпалва се Юрий. Във Фазаново за известно време той се изявява като кравар и му се постанова да рине тор от заран до вечер. После отглежда кобилка, която обича като свое дете и с нея оказва помощ на деца с церебрална парализа. „ За страдание, я откраднаха “, страда Юрий.

Людмила Живкова

„ Винаги съм бил в контакт с богинята Басет, тя е котка и е родена в Странджа. Аз живях до тази гробница 7 години, преди да я разкрият. Бях приказвал с писателя Кръстю Мутафчиев, последния лидер на експедицията, която изпрати там Ванга и Людмила Живкова. Оттогава Басет ми се явява насън под формата на котка. Това е сила. Да, правилно е, че Людмила беше в окото на този ураган – богинята Басет, само че не тя я умъртви, а някой различен. Но сякаш беше предопределено. Никой не може да избяга от ориста си “, показа сензационно Ангелов.

Разбиха ми сърцето неведнъж, само че яйцата ми са здрави

– Жена ви за какво напусна България?

– Тя е словачка. Оженихме се, до момента в който учехме – аз във ВИТИЗ, тя в Художествената академия. Говореше на Карамитев на „ ти “, което ме втрещяваше, защото бях учтив по различен метод. Запитах я един път: „ Как си разрешаваш това? “, а тя ми отговори: „ Какво значение има, та нали и той е човек като всички нас? “ Тук обаче се лъжеше – той беше в действителност Апостол. Излъчваше светлина, мир на праха му. Може би поради това Бог си го прибра рано. Жена ми си отпътува, откакто към този момент купих къщата на село – нямаше топла вода, а децата бяха дребни. Понякога, до момента в който заран тя още спеше, те ядяха и тиня. А аз, по сходство на птиците, взех решение, че няма да употребявам непознат труд, с цел да реституирам къщата си. Почнах да се изучавам да мажа, да зидам, да копая. И брачната половинка ми не устоя, абдикира. Имах в двора си огромен смок, няколко кукумявки и доста комари. Но синовете ми идваха всяко лято и аз им осигурих цветното детство, което към този момент дава плодове.

– Имахте ли доста любовни връзки след нея?

– О, да – с известни и незнайни дами. Бяха изключителни прекарвания – с каквото ме надари природата. Винаги се чудя на другари, които се хвалят със полови подвизи. На тази възраст към този момент би трябвало да си схванал, че дамите са доста по-умни от нас – че те ни заплюват, само че по-късно вършат по този начин, че ние да изглеждаме дейните. А ти се хвалиш с две пушки, след които цяла седмица би трябвало да ядеш пържоли, с цел да се реставрираш. А пък на дамата й няма нищо даже след няколко оргазма с твоята половин пушка. Евите са водещи, а ние не трябва да пречим на това с мъжкия си национализъм. В природата съществува единствено майчинството, само че не и бащинството. Ако дамата е объркана и уплашена, животът се обръща с главата надолу и се стига до принуждение – тийнейждърите се избиват, в нощните заведения ръгат международните ни първенци, убиват кончето ми.

– „ Целувките се вършат от разрушени яйца. Телевизията от разрушени сърца “, гласи слоганът на един прочут ви сериал. Колко пъти е било разбивано сърцето на Юрий Ангелов?

– Многократно, само че по-важното е, че яйцата му са здрави.

– Какво откраднахте от Апостол Карамитев?

– Обучаван съм от Апостол да давам на публиката. Не съм обучаван по какъв начин да вземам възнаграждения или да мисля за всекидневието. Затова отидох във Фазаново да се запазя и мисля, че съумях. Аз съм набожен. Щом Бог ме е съхранил, значи ме е съхранил за. А в случай че знаете какъв брой доста хора завиждаха на Апостол. Те бяха посредствени. Приспособленци. Мижитурки, които понякога играеха първи шубраци. Направо се пукаха от завист. В обкръжението на Апостол бяха най-вече завистници.

– Той усещаше ли го?

– Имам възприятието, че това го унищожи. Той се жертваше за хората.

– Казвал ви е с Велко Кънев, че в случай че не минете през театрите в провинцията, няма да станете в никакъв случай артисти.

– Да, сподели го на мен и Велко, дето бяхме най-ошмулените в класа му. Велко от Елхово, а аз от Плевен. Нямахме никакви връзки, а тогава без родител в Централен комитет или на друга управителна позиция мъчно можеше да получиш предопределение в Народния. С Велко послушахме съвета му и заминахме за Сливен. А Апостол умря още на първата година от престоя ни там и доколкото знам от жена му, последните му думи в болничното заведение са били по наш адрес: „ Децата останаха сами “.

Текст фотоси:

На площадката на „ Пътуващо кино “

Катето Евро на кръгче