67 – това е броят на държавите, в които българите са

67 – това е броят на страните, в които българите са заявили, че имат недвижимо имущество през предходната година. Става въпрос за над 100 българи, дали информация за притежанията си в годишните данъчни заявления по член 50 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Това демонстрират данни на Националната организация за приходите (НАП), изведени особено за Economic.bg.

Според статистиката в интервала 2019 – 2024 година българите купуват от ден на ден недвижимо имущество зад граница. Очаквано, любимец измежду дестинациите е Гърция, която е и желано място за лятна отмора. Испания и Германия, където има значително пребиваващи наши сънародници, са последващи в листата, следвани от Австрия и Италия.

Интересно е, че и Англия попада в листата с желани места за инвестиция, даже след Brexit и след условието за виза. От април тази година визитата в страната до 6 месеца изисква и особено електронно позволение, без значение дали става въпрос за туризъм, или бизнес. То не разрешава обаче установяването трайно в Обединеното кралство, нито работа там.



От Национална агенция за приходите прецизират, че има българи с парцели в разнообразни страни, както и такива с няколко парцела в една страна. Отделно, че един парцел може да е притежаван от няколко души.

Крайният резултат може и да е по-висок, тъй като част от данните попадат в обсега на статистическата загадка съгласно Закона за статистиката. Там категорично е записано, че

Националният статистически институт и органите на статистиката и техните чиновници не могат да разгласяват или дават самостоятелни статистически данни, и такива, които е допустимо да бъдат обвързани по този начин, че да се разпознава избрана статистическа единица “, съгласно член 25 на закона.
Защо в чужбина, а не в България
Безспорен факт е, че в последните години цените на парцелите в страната набъбнаха стремглаво и все пак значително българи влагат в тях, подкрепени от продължаващо ниските лихви по ипотечните заеми.

Фактор, съдействуващ дейния заможен пазар, е и консервативната финансова просвета на българина, който обичайно избира да влага в нещо, което може да види и да допре, вместо, да вземем за пример, в акции, валути, първични материали и прочие

Според доцент доктор Драгомир Стефанов от УНСС, част от българите са се насочили към Гърция поради „ презастрояването на нашето Черноморие “.

Северна Гърция и полуостров Халкидики са цялостни с българи, които си купуват там вакационни парцели, в които прекарват част от лятото или всички празници. Затова се получават и тези скупчвания по автомагистралите по празниците, това са естествени процеси “, сподели Стефанов в коментар за Economic.bg.

Той изясни, че колкото и да се разяснява „ тежката “ обстановка на българина, „ популацията на нашата страна не е живяло в никакъв случай по-богато в цялата си история “. По думите му българите към този момент имат положителни приходи, които генерират огромни спестявания – а статистиката на Българска национална банка (БНБ) удостоверява това изказване. Тя демонстрира, че спестяванията на семействата в банките са на стойност 91.5 милиарда лева към края на април 2025 година, което съставлява 42.8% от Брутният вътрешен продукт.

Това генерира вложения във второ, трето жилище, ваканционен парцел и така нататък “, изясни Стефанов.

Друга тематика е и тази за „ скатаните “ под дюшеци и матраци пари, които финансисти подозират, че са още толкоз, допустимо в друга валута. Тези пари – постоянно с неразбираем генезис – станаха мотив да се счита, че имотният пазар е пералня за пари, чиято приложимост ще е засилена преди приемането на България в еврозоната, предстоящо на 1 януари 2026 година До седмица следва Брюксел да даде оценка за готовността на страната ни за еврото, като все още се чака тя да е позитивна.
Може ли парцелите в София да се сравнят с тези в гръцките села
Доц. Стефанов е безапелационен, че в случай че би трябвало да се прави съпоставяне сред цените на парцелите в София и някой гръцки град, то би трябвало да се търси положително съответствие.

Ако ще съпоставяме парцели в някакви села в Гърция, би трябвало да съпоставяме със села в България, или със Синеморец, Ахтопол, Равда ", посочи той.

Той добави, че не е обикновено да се вършат такива съпоставения, тъй като София е - с изключение на град - и столица, където търсенето е по-високо и е разумно цените да са по-високи. Ако пък парцелите зад граница ни наподобяват по-изгодни, то е, тъй като „ там сега няма различен капиталов интерес “.
Чуждестранен интерес към България
Все повече задгранични вложители насочват погледи към българските парцели. Според доцент Стефанов това се дължи главно на високата възвращаемост.

Това са най-често задгранични капиталови фондове - пенсионни, застрахователни - с големи капитали, които взимат решение да влагат на българския пазар на недвижими парцели. Възвращаемостта в последните години е двуцифрена “, сподели специалистът.

Той обаче посочи, че това са компании, които купуват „ в огромни размери “, да вземем за пример половин постройка, или няколко етажа, които отдават чартърен.

Стефанов предвижда, че наклонността ще продължи до момента в който има висока възвръщаемост, само че в случай че се получи по този начин, че има доста празни жилища, това може да ги отблъсне.
ваканционни парцели жилищни парцели имоти недвижими парцели Национална организация за приходите