Ето ме – аз съм България: Гимназия развя 65 трикольора от кл...
65 трикольора се развяха през днешния ден от прозорците на класните стаи в Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника. И цялото учебно заведение блестна в бяло, зелено и алено в постановката „ Ето ме – аз съм България “.
Тя събра всички възпитаници на двора в огромното междучасие, с цел да отбележат дружно обновлението с настъпването на Баба Марта и националния празник Трети март.
Песента „ Де е България “ по стихове на Иван Вазов даде начало на честването. Думнаха с тъпаните Иван Желязков от 11. А и Ивайло Гуров от 12. Е.
Екна гласът на Ивона Шопова от 11. Б клас: „ Ето ме, аз съм България! Вървя по земята от 13 века. Сях и жънах тази земя край Балкана. Думите ми са ясни и чисти като пирински върхове. Песните ми са звънливи като рилски ручеи. Аз имам житата на Добруджа и дъхавите ливади на Родопите. Дунав и Черно море целуват крайбрежията ми. Аз съм България – обичайте ме за яркото слънце и жарките рози, за отрудените ми длани и мирното ми небе. Вярвайте ми, помнете ме и ме носете в песните си! “.
Ивона и връстникът й Александър Брезалиев припомниха за изпепелената от петвековни пожарища българска земя – до деня, в който вярата става изгрев и веригите падат. Не е подарена свободата ни – извоювана е с кръв и всеотдайност на Шипка, край Плевен и Стара Загора, завъртяха колелото на историята младежите. Докато звучи „ Златолист “ на Теодосий Спасов, учебното заведение се огласи от „ Новото гробище на Сливница “ от Иван Вазов.
„ Днес не просто означаваме дата. Днес прекланяме глава пред история, изписана с кураж, религия и всеотдайност. Днес нашето учебно заведение е обагрено в бяло, зелено и алено. Днес всеки носи в сърцето си България “, сподели Ивона. И от прозорците на гимназията се развяха 65 трикольора, до момента в който мажоретният състват изпълява танца „ Ето ме з Аз към България “.
И тъй като март е месецът на новото начало, не бе забравена и Баба Марта с нейния бял и червен конец – като памет и вяра, като кръв и непорочност, като минало и бъдеще. Стихотворение за мартеницата извърши 7-годишната Дария, първокласничка в СУ „ Черноризец Храбър “ и щерка на зам.-директорката на ПГХТТ.
„ Свободата не е единствено страница от учебника. Тя е памет, която носим. Тя е отговорност, която поемаме - заключиха гимназистите. – Тя е България – в гласа ни, в делата ни, в сърцата ни “. И в песните. И люшнаха хоро на „ Пустоно бясно и младо “. Учители и възпитаници се хванаха дружно с танцовия състав на учебното заведение и директорката Людмила Ганчева. И не стопираха, до момента в който не свършат и „ Бяла роза “, и „ Мома Яница “ и стане време за идващия образователен час.
Пулсът на България е в ритъма на тъпана за единадесетокласника Иван и дванадесетокласника Ивайло. И двамана са самоуки. Няма в рода им музиканти, сами се запалили по националните ритми. Иван свири и на барабани. Вече 2-3 години държи палките и учи в компетентност „ Контроб и качество на храните “. Ивайло пък тази година ще се дипломира като експерт по топлотехника. А свирнята на барабан кара сърцето му да играе. „ Това са нашите обичаи. Чувството извира от вътре, зарежда ми сърцето и душата. Иде ми с цялата си мощ да изсвирвам “, споделя Ивайло. А Иван? „ Същото, по 5 “, пошегува се момчето преди общата фотография, която да резервира страстта от празника.
Тя събра всички възпитаници на двора в огромното междучасие, с цел да отбележат дружно обновлението с настъпването на Баба Марта и националния празник Трети март.
Песента „ Де е България “ по стихове на Иван Вазов даде начало на честването. Думнаха с тъпаните Иван Желязков от 11. А и Ивайло Гуров от 12. Е.
Екна гласът на Ивона Шопова от 11. Б клас: „ Ето ме, аз съм България! Вървя по земята от 13 века. Сях и жънах тази земя край Балкана. Думите ми са ясни и чисти като пирински върхове. Песните ми са звънливи като рилски ручеи. Аз имам житата на Добруджа и дъхавите ливади на Родопите. Дунав и Черно море целуват крайбрежията ми. Аз съм България – обичайте ме за яркото слънце и жарките рози, за отрудените ми длани и мирното ми небе. Вярвайте ми, помнете ме и ме носете в песните си! “.
Ивона и връстникът й Александър Брезалиев припомниха за изпепелената от петвековни пожарища българска земя – до деня, в който вярата става изгрев и веригите падат. Не е подарена свободата ни – извоювана е с кръв и всеотдайност на Шипка, край Плевен и Стара Загора, завъртяха колелото на историята младежите. Докато звучи „ Златолист “ на Теодосий Спасов, учебното заведение се огласи от „ Новото гробище на Сливница “ от Иван Вазов.
„ Днес не просто означаваме дата. Днес прекланяме глава пред история, изписана с кураж, религия и всеотдайност. Днес нашето учебно заведение е обагрено в бяло, зелено и алено. Днес всеки носи в сърцето си България “, сподели Ивона. И от прозорците на гимназията се развяха 65 трикольора, до момента в който мажоретният състват изпълява танца „ Ето ме з Аз към България “.
И тъй като март е месецът на новото начало, не бе забравена и Баба Марта с нейния бял и червен конец – като памет и вяра, като кръв и непорочност, като минало и бъдеще. Стихотворение за мартеницата извърши 7-годишната Дария, първокласничка в СУ „ Черноризец Храбър “ и щерка на зам.-директорката на ПГХТТ.
„ Свободата не е единствено страница от учебника. Тя е памет, която носим. Тя е отговорност, която поемаме - заключиха гимназистите. – Тя е България – в гласа ни, в делата ни, в сърцата ни “. И в песните. И люшнаха хоро на „ Пустоно бясно и младо “. Учители и възпитаници се хванаха дружно с танцовия състав на учебното заведение и директорката Людмила Ганчева. И не стопираха, до момента в който не свършат и „ Бяла роза “, и „ Мома Яница “ и стане време за идващия образователен час.
Пулсът на България е в ритъма на тъпана за единадесетокласника Иван и дванадесетокласника Ивайло. И двамана са самоуки. Няма в рода им музиканти, сами се запалили по националните ритми. Иван свири и на барабани. Вече 2-3 години държи палките и учи в компетентност „ Контроб и качество на храните “. Ивайло пък тази година ще се дипломира като експерт по топлотехника. А свирнята на барабан кара сърцето му да играе. „ Това са нашите обичаи. Чувството извира от вътре, зарежда ми сърцето и душата. Иде ми с цялата си мощ да изсвирвам “, споделя Ивайло. А Иван? „ Същото, по 5 “, пошегува се момчето преди общата фотография, която да резервира страстта от празника.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ