65 години по-късно ни се предлага С БНТ завинаги“. Водещ

65 години по-късно ни се предлага „ С Българска национална телевизия вечно “. Водещ Драгомир Драганов, именуван от някои Драго Чая. От екрана се леят сълзи на трогване, канят се остарели фрагменти на малкия екран, дават се излъчвания от архивите, напомнят се всевъзможни моменти. Симпатично е, няма спор. Най-вече за малцината българи, които помнят онази дата преди толкоз десетилетия. Повечето са покойници по естествени причини… Това не е черен комизъм или пренебрежение. Фактите демонстрират, че първите български тв приемници „ Опера “ стартират да се създават след 1959 година Кой тогава е видял в  дома си излъчената манифестация?

 

Сега за отбелязването на годишнината. Водещият Драганов се старае. Дори е меко казано – напряко ни залива с шербетените си изречения и оценки за всеки отминал ефирен момент. Всичко създадено от Българска национална телевизия е: фантастично, неописуемо, велико, необикновено, очарователно, новаторско, гениално, красиво, мъдро, занимателно, превъзходно, вълнуващо, прочувствено, трагично, неповторимо и прочие

Шербетен океан.

 

То не са въздишки, хълцания, припадъци, Ах и Ох, похвали, поклони, бликнали сълзи, възторзи, обятия, целувки…

Някогашната водеща Ина Симеонова се опита да приземи малко потопилият се в розов захарен памук Драго, само че несполучливо. Този човек продължава да се държи, като че ли цяла България е вперила очи в него, както членове на пенсионерски клуб в реализатор на „ Ако зажалиш някой ден “…

 

Ако беше единствено това – натискаш отдалеченото и сменяш Чая. Но изтезанието стартира още, когато Българска национална телевизия навърши 60 години. Тогава още веднъж Драгомир Драганов подхвана захаросана поредност за историята на малкия екран. Пак същите овехтели репортажи, същите остарели филми (до един неприятно озвучени, което не е преодоляно и послучай 65-годишнината…), нафталинени усмивки, скечове и вицове от 60-те и 70-те, изявленията със симпатични някогашни фрагменти на Българска национална телевизия, множеството от които също повтарят едни и същи неща. По едно време управлението се усети и го смени с Мира Добрева, само че нещата към този момент бяха станали неспасяеми. Продуктът към този момент бе опакован грижливо в носталгия...

 

Моля ви, не подценявайте феновете. Разбираемо е, че не е елементарно да се измисли нещо ново, автентично и ненадейно, само че с изтупване на плашасали остарели албуми напълно не върви. Мъчително е да се гледа по какъв начин настоящи фрагменти на малкия екран са натикани в непривични за тях функции, в които би трябвало да изричат патетични слова. Пожалете и тях. Освен това непрекъснатото повторение какъв брой незаменими били тогавашните лица на Българска национална телевизия не е съмсем цивилизовано. Помним много моменти, от които Българска национална телевизия би трябвало да се срами.

 

Създава се усещане, че с този модел на „ остарели шлагери “ и пожълтели фотоси се икономисват пари (бюджета на малкия екран го заплащат данъкоплатците), и вместо нови, истински излъчвания, гледаеми архиви и слушаме кахърни мемоари. Вероятно по този метод остават повече пари за заплати, възнаграждения и основаване на сериали, някои от които със съмнителна стойност. Но пък се облагодетелства другарски кръг. Така се приказва. Може да не е правилно, само че когато Българска национална телевизия настойчиво залага на Драго Чая да се настани на дивана у нас, слуховете замязват доста на истина…

 

Ако честването на 65-годишнината продължи, колкото това на 60-годишнината, ни чака скучен маратон, кото вместо край, ще ни влее напряко в 70-годишния празник. Тогава сигурно няма да има живи очевидци на излъчената от Българска национална телевизия седмоноемврийска манифестация…

 

Ако управлението на Българска национална телевизия не е безразлично към феновете, ще се смили над тях. Начинът е прочут.

 

Михаил Димитров