626 г. – Започва десетдневната аварска обсада на Константинопол с

626 година – Започва десетдневната аварска блокада на Константинопол с присъединяване на славяни, българи и други нации.

1014 година – Българо-византийски войни: Българската армия претърпява проваляне от войските на византийския император Василий II в Битката при Беласица; цар Самуил умира при типа на 15 000 осакатени военнопленници.

1586 година – Основан е съветския град Тюмен, нефтената столица на Сибир.

1588 година – Англо-испанска война (1585-1604): Военният флот на испанският крал Филип II е изпратен, с цел да завладее Англия, само че е разрушен в протока Ла Манш от британската флота.

1830 година – След експлоадирането на Юлската гражданска война във Франция е детрониран крал Шарл X.

1856 година – Българските земи под османско господство: В Търново Капитан Дядо Никола афишира въстание. (стар стил)

1858 година – Подписана е първата комерсиална конвенция сред Съединени американски щати и Япония, по силата на която Япония открива за визити на чужденци Токио и Осака.

1877 година – Главната щабквартира на съветския император Александър II по време на Руско-турската освободителна война се реалокира в Бяла (Област Русе).

1885 година – На съвещание на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (днес Първенец) се взима решение за оповестяване на въстание за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

1900 година – Италианският крал Умберто I е погубен от анархист.

1913 година – След края на Междусъюзническата война с царски декрет на Фердинанд I е оповестена демобилизация на българската войска.

1917 година – с православен обред е осветена Вилата на Генерала.

1921 година – Адолф Хитлер е определен за началник на Националсоциалистическата немска работническа партия.

1946 година – Започва Парижката мирна конференция за споразумяване на проблемите в Европа след Втората международна война.

1948 година – Олимпийски игри: След 12-годишно спиране заради Втората международна война се откриват Летни олимпийски игри 1948 в Лондон.

1957 година – Основана е Международна организация за атомна сила (МААЕ).

1958 година – В Съединени американски щати е основано Национално ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство (НАСА).

1967 година – Учредена е Задруга на майсторите на художествени занаяти.

1973 година – Георгиос Пападопулос става краткотраен президент на Гърция, откакто е оглавил военния държавен прелом през април 1967 година, бил е министър-председател от 1967 до 1972 година и от март 1972 година е бил регент на Гърция.

1981 година – Даяна Спенсър и британският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз подписват брак в катедралата Свети Павел в Лондон.

1992 година – Учредена е Българска асоциация на туристическите организации (БАТА).

1994 година – Бившият министър-председател на Италия Бетино Кракси е наказан на осем и половина години затвор поради злоупотреби.

2002 година – Министър-председателят Симеон Сакскобургготски показва България на срещата на Пакта за непоклатимост в Залцбург, Австрия.

2005 година – Астрономи афишират откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система.

2013 година - Диаманти за 103 милиона евро са откраднати от хотел Carton Intercontinental, Кан, Франция

2015 година - Microsoft пуска Windows 10

Родени на 29 юли

1605 година – Зимон Дах, немски стихотворец († 1659 г.)

1805 година – Алексис дьо Токвил, френски историк и политолог († 1859 г.)

1817 година – Иван Айвазовски, съветски художник († 1900 г.)

1860 година – Виторио Ботего, италиански офицер († 1897)

1867 година – Бертхолд Опенхайм, равин († 1942 г.)

1871 година – Пиетро Бадолио, италиански политик († 1956 г.)

1883 година – Бенито Мусолини, италиански фашистки деспот († 1945 г.)

1884 година – Борис Асафиев, съветски композитор († 1949 г.)

1885 година – Теда Бара, американска актриса († 1955 г.)

1892 година – Петър Романовски, съветски шахматист († 1964 г.)

1892 година – Уилям Пауъл, американски артист († 1984 г.)

1900 година – Ейвинд Юнсон, шведски публицист, Нобелов лауреат през 1974 († 1976 г.)

1905 година – Даг Хамаршелд, шведски посланик, Нобелов лауреат († 1961 г.)

1918 година – Емил Манов, български сценарист († 1982 г.)

1922 година – Михаил Минин, съветски боец († 2008 г.)

1925 година – Микис Теодоракис, гръцки композитор

1930 година – Васил Попов, български публицист († 1980 г.)

1937 година – Даниъл Макфадън, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 година

1938 година – Луис Арагонес, испански футболист († 2014 г.)

1940 година – Иван Божилов, български историк

1941 година – Розмари Стателова, български академик

1942 година – Стен Надолни, немски публицист

1945 година – Елена Райнова, българска актриса

1947 година – Атанас Славов, български публицист

1952 година – Олга Махри, поетеса

1956 година – Васил Божков, български бизнесмен

1957 година – Виктор Гавриков, литовски шахматист

1959 година – Джон Сайкс, английски рокмузикант

1959 година – Мартина Вачкова, българска актриса

1959 година – Мирослав Цветанов, български артист, сценограф и академик

1962 година – Карл Кокс, английски диджей

1969 година – Греъм Пол, британски футболен арбитър

1972 година – Метин Казак, български политик

1972 година – Четин Казак, български политик

1973 година – Стефания Колева, българска актриса

1980 година – Фернандо Гонсалес, чилийски тенисист

1981 година – Фернандо Алонсо, испански водач от Формула 1

1983 година – Димо Алексиев, български артист

1984 година – Джесика Мадисън, американска актриса († 2006 г.)

1984 година – Уилсън Паласиос, хондураски футболист