61% от българите одобряват въвеждането на тол системата
61% от българите утвърждават въвеждането на тол системата и електронната винетка, 30,9% не могат да преценяват, а 8,1% са срещу. Това демонстрира Национално представително изследване на публичното мнение за новата система на заплащане при прекосяване през републиканската пътна мрежа, оповестиха от пресцентъра на районното министерство. Изследването беше осъществено от Exacta Research Group измежду 1500 българи в 98 обитаеми места през февруари – март 2018 година
Според 69,7% от запитаните по-справедливо е тежкотоварните камиони да заплащат за изминато разстояние вместо на база време за прекосяване, както е сега. 56,9% от хората считат, че по този начин пътните произшествия ще намалеят, тъй като водачите на тирове няма да са принудени да бързат. 62,9 % споделят изказванието, че толът ще увеличи приходите и тези пари ще бъдат реинвестирани в пътна инфраструктура и за повишение на сигурността на придвижване. Отчетено е и друго преимущество – 55,8% са уверени, че отчитането на трафика няма да докара до закъснение, защото няма да се слагат бариери по пътищата, а камери ще засичат номерата на колите.
Най-голям % от запитаните – 81,6%, споделят тезата, че транспортните средства, които амортизират повече пътната настилка, би трябвало да заплащат по-високи такси. Сега по данни на Агенция „ Пътна инфраструктура " през 2017 година са продадени 7,5 млн. винетни стикери, което е с 736 147 повече от 2016 година Реализираните доходи са 352 млн. лева или с 25 млн. повече от 2016 година От тях приходите от продажба на винетки за леки коли са близо 249 млн. лева, а 103 млн. лева са от продажбата на винетки за ТИР. Дисбалансът е явен. Оказва се, че в дребна България, където строителството на пътища е национална идея, тези, които разрушават най-вече, заплащат по-малко. В момента да вземем за пример един товарен камион може да премине през страната единствено за 23 лева – това е цената на винетката за едно денонощие. За съпоставяне в Сърбия толкоз се заплаща единствено по новия сектор от автомагистралата от Ниш до Пирот.
Интересни са и отговорите по повод обсега на тола. На въпрос „ Одобрявате ли или не въвеждането на тол системата за тежкотоварните коли отвън автомагистралите ", 53,1% дават отговор с „ да ", 12,9% - с „ не ", а 34% не могат да преценяват. Най-голям % – 28,9 %, смятат, че тировете би трябвало да се движат главно по автомагистрали и първокласни пътища. 28,1% са на мнение, че би трябвало да минават главно по автомагистралите, а 18,3% - по всички пътища от републиканската пътна мрежа.
По отношение размера на таксите максимален е процентът (47,1) на тези, които споделят, че не могат да преценяват какъв брой да се заплаща за километър от МПС над 3,5 т. 21,3% утвърждават такса от 15 ст./км, 18,6% - 20 ст./км, а 13,1% са за цена от 30 ст. на км. Според 39,9% таксите в България би трябвало да бъдат близки до тези в страни като Гърция, Сърбия и Унгария.Анкетата демонстрира и гледната точка на хората по повод изразходването на събраните средства.
Договорът за въвеждане на тол системата беше подписан от Агенция „ Пътна инфраструктура " с интернационалния консорциум „ КАПШ трафик солюшънс " на 15 януари 2018 година Очаква се системата да стартира да носи доходи през 2019 година По предварителни калкулации те ще бъдат минимум три пъти по-големи от сегашните и ще са към 1 милиарда лева годишно.
Според 69,7% от запитаните по-справедливо е тежкотоварните камиони да заплащат за изминато разстояние вместо на база време за прекосяване, както е сега. 56,9% от хората считат, че по този начин пътните произшествия ще намалеят, тъй като водачите на тирове няма да са принудени да бързат. 62,9 % споделят изказванието, че толът ще увеличи приходите и тези пари ще бъдат реинвестирани в пътна инфраструктура и за повишение на сигурността на придвижване. Отчетено е и друго преимущество – 55,8% са уверени, че отчитането на трафика няма да докара до закъснение, защото няма да се слагат бариери по пътищата, а камери ще засичат номерата на колите.
Най-голям % от запитаните – 81,6%, споделят тезата, че транспортните средства, които амортизират повече пътната настилка, би трябвало да заплащат по-високи такси. Сега по данни на Агенция „ Пътна инфраструктура " през 2017 година са продадени 7,5 млн. винетни стикери, което е с 736 147 повече от 2016 година Реализираните доходи са 352 млн. лева или с 25 млн. повече от 2016 година От тях приходите от продажба на винетки за леки коли са близо 249 млн. лева, а 103 млн. лева са от продажбата на винетки за ТИР. Дисбалансът е явен. Оказва се, че в дребна България, където строителството на пътища е национална идея, тези, които разрушават най-вече, заплащат по-малко. В момента да вземем за пример един товарен камион може да премине през страната единствено за 23 лева – това е цената на винетката за едно денонощие. За съпоставяне в Сърбия толкоз се заплаща единствено по новия сектор от автомагистралата от Ниш до Пирот.
Интересни са и отговорите по повод обсега на тола. На въпрос „ Одобрявате ли или не въвеждането на тол системата за тежкотоварните коли отвън автомагистралите ", 53,1% дават отговор с „ да ", 12,9% - с „ не ", а 34% не могат да преценяват. Най-голям % – 28,9 %, смятат, че тировете би трябвало да се движат главно по автомагистрали и първокласни пътища. 28,1% са на мнение, че би трябвало да минават главно по автомагистралите, а 18,3% - по всички пътища от републиканската пътна мрежа.
По отношение размера на таксите максимален е процентът (47,1) на тези, които споделят, че не могат да преценяват какъв брой да се заплаща за километър от МПС над 3,5 т. 21,3% утвърждават такса от 15 ст./км, 18,6% - 20 ст./км, а 13,1% са за цена от 30 ст. на км. Според 39,9% таксите в България би трябвало да бъдат близки до тези в страни като Гърция, Сърбия и Унгария.Анкетата демонстрира и гледната точка на хората по повод изразходването на събраните средства.
Договорът за въвеждане на тол системата беше подписан от Агенция „ Пътна инфраструктура " с интернационалния консорциум „ КАПШ трафик солюшънс " на 15 януари 2018 година Очаква се системата да стартира да носи доходи през 2019 година По предварителни калкулации те ще бъдат минимум три пъти по-големи от сегашните и ще са към 1 милиарда лева годишно.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ