15 септември в историята
608 година – Свети Бонифаций IV става папа.
668 година – Римският император Констант II е погубен в банята си от заговорници.
921 година – Света Людмила Чешка е убита по заповед на снаха си в Тетин.
1514 година – Томас Уолси е определен за архиепископ на Йорк.
1656 година – На власт като велики везири и везири на Османската империя се откриват представители на семейството Кьопрюлю.
1812 година – Френската войска, командвана от Наполеон, доближава Кремъл в Москва.
1821 година – Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа взаимно афишират самостоятелност от Испания.
1847 година – С завладяването на Мексико сити приключва войната сред Съединени американски щати и Мексико с присъединение към Съединени американски щати на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и Аризона.
1903 година – В Бразилия е учреден футболният клуб Гремио Порто Алегре.
1916 година – Първа международна война: В Битката при Сома за първи път са употребявани танкове.
1918 година – България в Първата международна война: В борбата при Добро поле българските позиции на Солунския фронт са пробити.
1919 година – Излиза първият брой на списанието на Гео Милев „ Везни “.
1921 година – За първа година в България първият образователен ден е на тази дата, по предложение на държавното управление на Александър Стамболийски.
1924 година – В Бесарабия избухва въстание за обособяване на региона от Румъния и присъединението ѝ към Съюз на съветските социалистически републики.
1933 година – На Сталин е докладвано, че в Ленинград е разкрито „ общество на педерасти “, след което са задържани над 150 хомосексуални жители.
1935 година – В Нацистка Германия стартира да се употребява ново национално знаме със свастика.
1935 година – В Нацистка Германия влизат в действие Нюрнбергските закони, които лишават немските евреи от поданство.
1935 година – В Белград е осветлен най-големият православен храм на Балканския полуостров – Свети Сава.
1939 година – Втора международна война: Царство България афишира политика на неутралитет, след началото на войната на 1 септември.
1946 година – България сменя формата си на държавно ръководство и е оповестена за национална република след извършен референдум, на който над 3 милиона българи гласоподават за републиката (в изискванията на руска окупация).
1950 година – Корейска война: Започва борбата при Инчхън, която приключва на 28 септември с победа на съдружниците.
1959 година – Осъществено е първото корабоплаване на руския ледоразбивач Ленин.
1964 година – Чепеларе е разгласен за град.
1968 година – Изстрелян е руският галактически уред Зонд 5, който за първи път прави прехвръкване край Луната и завръщане в земната атмосфера.
1971 година – Официално е учредена интернационалната природозащитна организация Грийнпийс.
1973 година – На трона на Швеция се възкачва 27-годишният крал Карл XVI Густав.
1982 година – В Алберта (Канада) е открит най-големият за момента търговски център в света – 483 000 m².
1993 година – В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗ-ове.
1993 година – В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски $.
2000 година – XXVII летни олимпийски игри се откриват в Сидни, Австралия.
2000 година – Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан.
Родени на 15 септември
53 година – Марк Улпий Траян, римски император († 117 г.)
1254 година – Марко Поло, италиански откривател († 1324 г.)
1613 година – Франсоа дьо Ларошфуко, френски публицист († 1680 г.)
1789 година – Джеймс Фенимор Купър, американски публицист († 1851 г.)
1828 година – Александър Бутлеров, съветски химик († 1886 г.)
1830 година – Порфирио Диас, президент на Мексико († 1915 г.)
1857 година – Уилям Тафт, 27-и президент на Съединени американски щати († 1930 г.)
1863 година – Атанас Назлъмов, български военачалник († 1934 г.)
1863 година – Иван Колев, български боен деятел († 1917 г.)
1866 година – Димитър Божиков, български бунтовник († 1954 г.)
1867 година – Петър Безруч, чешки стихотворец († 1958 г.)
1869 година – Юрдан Стоянов, български боен деятел († 1910 г.)
1876 година – Бруно Валтер, австрийски диригент и композитор († 1962 г.)
1878 година – Йон Драгумис, гръцки посланик († 1920 г.)
1890 година – Агата Кристи, британска писателка († 1976 г.)
1894 година – Жан Реноар, френски режисьор († 1979 г.)
1901 година – Доналд Бейли, английски инженер († 1985 г.)
1901 година – Лизелоте Велскопф-Хенрих, немска писателка († 1979 г.)
1902 година – Фриц Риман, немски психолог († 1979 г.)
1904 година – Сергей Юткевич, съветски режисьор († 1985 г.)
1909 година – Ютака Катаяма, японски авто дизайнер († 2015 г.)
1915 година – Нели Доспевска, български книжовен критик († 1988 г.)
1917 година – Александър Николов, български джазов музикант († 1961 г.)
1919 година – Николай Хайтов, български белетрист, драматург и журналист († 2002 г.)
1925 година – Кирил Лавров, съветски артист († 2007 г.)
1926 година – Кръсте Битовски, македонски историк († 2009 г.)
1927 година – Стефан Продев, български журналист и публицист († 2001 г.)
1929 година – Мъри Гел-Ман, американски физик, Нобелов лауреат през 1969 година († 2019 г.)
1931 година – Димитър Бучков, български академик
1931 година – Марко Недялков, български стихотворец († 1993 г.)
1935 година – Людмил Гетов, български историк и археолог
1937 година – Робърт Лукас, американски икономист, Нобелов лауреат през 1995 година
1940 година – Норман Спинрад, американски публицист
1941 година – Виктор Зубков, министър-председател на Русия
1941 година – Мирослав Хермашевски, полски космонавт
1941 година – Стоян Маринов, български футболист
1941 година – Флориан Алберт, маджарски футболист († 2011 г.)
1941 година – Юрий Норщейн, съветски режисьор на анимационни филми
1945 – Младен Койнаров, български национален артист от родопската фолклорна област († 2018 г.)
1945 година – Ханс-Герт Пьотеринг, немски политик, ръководител на Европейския парламент
1946 година – Огнян Бранков, български хирург
1946 година – Оливър Стоун, американски кинорежисьор
1946 година – Томи Лий Джоунс, американски артист
1952 година – Иван Притъргов, български футболист († 2017 г.)
1954 година – Хрант Динк, турско-американски публицист († 2007 г.)
1955 година – Атанас Атанасов, български артист и режисьор
1955 година – Петър Зехтински, български футболист
1956 година – Георги Илиев – Майкъла, български футболист
1958 година – Нели Рангелова, българска поп певица
1966 година – Деян Савичевич, югославски футболист
1972 година – Летисия Ортис, принцеса на Астуриас, брачна половинка на испанския престолонаследник
1973 година – Джандоменико Басо, италиански авто играч
1974 година – Китодар Тодоров, български артист
1977 година – Дашгин Гюлмамедов, грузински политик
1977 година – Катерина Мурино, италианска актриса
1978 година – Ейдюр Гудьонсен, исландски футболист
1984 година – Хенри, английски принц
1987 година – Андреа Писани, италиански футболист
1988 година – Челси Стаб, американска певица и актриса
1993 година – Йордан Марков, български поп певец
668 година – Римският император Констант II е погубен в банята си от заговорници.
921 година – Света Людмила Чешка е убита по заповед на снаха си в Тетин.
1514 година – Томас Уолси е определен за архиепископ на Йорк.
1656 година – На власт като велики везири и везири на Османската империя се откриват представители на семейството Кьопрюлю.
1812 година – Френската войска, командвана от Наполеон, доближава Кремъл в Москва.
1821 година – Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа взаимно афишират самостоятелност от Испания.
1847 година – С завладяването на Мексико сити приключва войната сред Съединени американски щати и Мексико с присъединение към Съединени американски щати на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и Аризона.
1903 година – В Бразилия е учреден футболният клуб Гремио Порто Алегре.
1916 година – Първа международна война: В Битката при Сома за първи път са употребявани танкове.
1918 година – България в Първата международна война: В борбата при Добро поле българските позиции на Солунския фронт са пробити.
1919 година – Излиза първият брой на списанието на Гео Милев „ Везни “.
1921 година – За първа година в България първият образователен ден е на тази дата, по предложение на държавното управление на Александър Стамболийски.
1924 година – В Бесарабия избухва въстание за обособяване на региона от Румъния и присъединението ѝ към Съюз на съветските социалистически републики.
1933 година – На Сталин е докладвано, че в Ленинград е разкрито „ общество на педерасти “, след което са задържани над 150 хомосексуални жители.
1935 година – В Нацистка Германия стартира да се употребява ново национално знаме със свастика.
1935 година – В Нацистка Германия влизат в действие Нюрнбергските закони, които лишават немските евреи от поданство.
1935 година – В Белград е осветлен най-големият православен храм на Балканския полуостров – Свети Сава.
1939 година – Втора международна война: Царство България афишира политика на неутралитет, след началото на войната на 1 септември.
1946 година – България сменя формата си на държавно ръководство и е оповестена за национална република след извършен референдум, на който над 3 милиона българи гласоподават за републиката (в изискванията на руска окупация).
1950 година – Корейска война: Започва борбата при Инчхън, която приключва на 28 септември с победа на съдружниците.
1959 година – Осъществено е първото корабоплаване на руския ледоразбивач Ленин.
1964 година – Чепеларе е разгласен за град.
1968 година – Изстрелян е руският галактически уред Зонд 5, който за първи път прави прехвръкване край Луната и завръщане в земната атмосфера.
1971 година – Официално е учредена интернационалната природозащитна организация Грийнпийс.
1973 година – На трона на Швеция се възкачва 27-годишният крал Карл XVI Густав.
1982 година – В Алберта (Канада) е открит най-големият за момента търговски център в света – 483 000 m².
1993 година – В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗ-ове.
1993 година – В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски $.
2000 година – XXVII летни олимпийски игри се откриват в Сидни, Австралия.
2000 година – Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан.
Родени на 15 септември
53 година – Марк Улпий Траян, римски император († 117 г.)
1254 година – Марко Поло, италиански откривател († 1324 г.)
1613 година – Франсоа дьо Ларошфуко, френски публицист († 1680 г.)
1789 година – Джеймс Фенимор Купър, американски публицист († 1851 г.)
1828 година – Александър Бутлеров, съветски химик († 1886 г.)
1830 година – Порфирио Диас, президент на Мексико († 1915 г.)
1857 година – Уилям Тафт, 27-и президент на Съединени американски щати († 1930 г.)
1863 година – Атанас Назлъмов, български военачалник († 1934 г.)
1863 година – Иван Колев, български боен деятел († 1917 г.)
1866 година – Димитър Божиков, български бунтовник († 1954 г.)
1867 година – Петър Безруч, чешки стихотворец († 1958 г.)
1869 година – Юрдан Стоянов, български боен деятел († 1910 г.)
1876 година – Бруно Валтер, австрийски диригент и композитор († 1962 г.)
1878 година – Йон Драгумис, гръцки посланик († 1920 г.)
1890 година – Агата Кристи, британска писателка († 1976 г.)
1894 година – Жан Реноар, френски режисьор († 1979 г.)
1901 година – Доналд Бейли, английски инженер († 1985 г.)
1901 година – Лизелоте Велскопф-Хенрих, немска писателка († 1979 г.)
1902 година – Фриц Риман, немски психолог († 1979 г.)
1904 година – Сергей Юткевич, съветски режисьор († 1985 г.)
1909 година – Ютака Катаяма, японски авто дизайнер († 2015 г.)
1915 година – Нели Доспевска, български книжовен критик († 1988 г.)
1917 година – Александър Николов, български джазов музикант († 1961 г.)
1919 година – Николай Хайтов, български белетрист, драматург и журналист († 2002 г.)
1925 година – Кирил Лавров, съветски артист († 2007 г.)
1926 година – Кръсте Битовски, македонски историк († 2009 г.)
1927 година – Стефан Продев, български журналист и публицист († 2001 г.)
1929 година – Мъри Гел-Ман, американски физик, Нобелов лауреат през 1969 година († 2019 г.)
1931 година – Димитър Бучков, български академик
1931 година – Марко Недялков, български стихотворец († 1993 г.)
1935 година – Людмил Гетов, български историк и археолог
1937 година – Робърт Лукас, американски икономист, Нобелов лауреат през 1995 година
1940 година – Норман Спинрад, американски публицист
1941 година – Виктор Зубков, министър-председател на Русия
1941 година – Мирослав Хермашевски, полски космонавт
1941 година – Стоян Маринов, български футболист
1941 година – Флориан Алберт, маджарски футболист († 2011 г.)
1941 година – Юрий Норщейн, съветски режисьор на анимационни филми
1945 – Младен Койнаров, български национален артист от родопската фолклорна област († 2018 г.)
1945 година – Ханс-Герт Пьотеринг, немски политик, ръководител на Европейския парламент
1946 година – Огнян Бранков, български хирург
1946 година – Оливър Стоун, американски кинорежисьор
1946 година – Томи Лий Джоунс, американски артист
1952 година – Иван Притъргов, български футболист († 2017 г.)
1954 година – Хрант Динк, турско-американски публицист († 2007 г.)
1955 година – Атанас Атанасов, български артист и режисьор
1955 година – Петър Зехтински, български футболист
1956 година – Георги Илиев – Майкъла, български футболист
1958 година – Нели Рангелова, българска поп певица
1966 година – Деян Савичевич, югославски футболист
1972 година – Летисия Ортис, принцеса на Астуриас, брачна половинка на испанския престолонаследник
1973 година – Джандоменико Басо, италиански авто играч
1974 година – Китодар Тодоров, български артист
1977 година – Дашгин Гюлмамедов, грузински политик
1977 година – Катерина Мурино, италианска актриса
1978 година – Ейдюр Гудьонсен, исландски футболист
1984 година – Хенри, английски принц
1987 година – Андреа Писани, италиански футболист
1988 година – Челси Стаб, американска певица и актриса
1993 година – Йордан Марков, български поп певец
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ