Книжката за момичета В като вагина: Не всеки с матка се определя като жена
60% от дамите не знаят къде се намира вулвата им, какво тъкмо е това или въобще не могат да назоват вярно половите си органи. Така написа в илюстрованата брошура "В като вагина ". Тя е ориентирана към половото обучение на девойките, както и към дамите от разнообразни възрасти.
“В като Вагина” съдържа просветителна информация и на практика препоръки за тялото, менструацията, секса, и здравето - тематики “табу” в България.
"В книгата приказваме за всичко, което си желала да знаеш за своето тяло и женското здраве, само че ти е било неловко да попиташ ", ангажират се основателите й. Те приканват "Обичай вулвата си " и "Обичай гърдите си ", за това имат и специфичен раздел в книжката.
"Има нещо желеподобно в гащите ми " - гласи пък различен раздел.
Важни моменти от книгата са: половата еднаквост се базира на тяло, еднаквост и изложение. Като забавен факт е упоменато хомосексуалното държание при лъвовете, някои маймуни, черни лебеди и други
"Не всеки с матка и менструация се дефинира като жена. Това могат да бъдат трансмъже или интерсекс хора, или хора, които употребяват различен термин, с цел да се дефинират " - написа в книгата във връзка ЛГБТИ /всички лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора/. "Маструбацията е един от най-лесните и най-безопасни типове секс ".
"Сексът е диалог ", би трябвало да има "сексуално единодушие " без значение от участващите полове.
Според създателите едвам в 10% от учебните заведения в България има часове по полово обучение (според данни, изнесени от омбудсмана на Република България);
България, дружно с Румъния, е преди всичко по нежелана бременност в Европа при девойки сред 14 и 19 години (WHO, UNPD);
Едва 42% от учениците дават цялостен и правилен отговор защо служи презервативът (Loveguide.bg);
50% от запитаните нямат ясна визия какво е „ незабавно хапче “ (Loveguide.bg);
Средната възраст на първия сексуален контакт в България е 14 година (СЗО, УНИЦЕФ, и др.).
Ирини Зикидис слага в профила си във фейсбук няколко въпроса към създателите на детската брошура, финансирана от Български хелзинкски комитет и Български фонд за дамите / Bulgarian Fund for Women:
1) Има ли научни доказателства за изказванията, върху които вие самоуверено стъпвате, представяйки ги за неоспорими обстоятелства, че не е наложително биологичният пол да съответствува с идентичностния? Моля за публична здравна литература по тематиката, изключително по отношение на главата „ Кой менструира “, където се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена, стига да изиска да бъде такава;
2) В глава „ Феминизъм “ вие цитирате данни на Организация на обединените нации, съгласно които „ В света по-малко от 60% от девойките приключват начално учлище “; „ Всяка трета жена е претърпяла принуждение “, и „ Над 750 милиона дами са били омъжени преди 18ия си рожден ден “;
Аз също съм чела деликатно отчета на Организация на обединените нации и мога да бъда много съответна със статистиката: „ В географско отношение, Африка и двете Америки са районите, в които дамите са най-застрашени от ликвидиране от съкровен сътрудник или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 дами е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 дами. “
Повтарям - Европа е посочена като най-безопасното място за дамите в света. А европейските страни с внезапно увеличено принуждение по отношение на дамите през последните години, любопитно съответстват със страните с най-големи мюсюлмански малцинства.
В тази връзка, каква е вашата позиция за обезправената роля на дамата в редица мюсюлмански страни, поради обстоятелството, че на страниците на книгата ви на всички места е показана забрадена жена, явно мюсюлманка? Как бихте коментирали следните извънредно тревожни трендове:
- В консервативните мюсюлмански страни и райони на планетата, където към момента се практикува 'убийство на честта', и където татко, брат или мъж може да заколи дамата в фамилията, единствено за това, че е излязла сама на улицата, са несравнимо по-опасни, а убийствата са в пъти повече от районите с други култури. Тоест, неуместно е да се слагат под общ знаменател Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, а белият мъж, жигосан като принудител над дами, не може да стъпи на дребния пръст на насилника, принадлежащ към просвета, в която дамата публично не се смята за човек;
- Какви ще бъдат следствията от напора на няколко милиона мъже-мюсюлмани точно от страните, в които убийствата на дами са неколкократно повече, в сравнение с в Европа? Има ли връзка сред внезапния растеж на престъпната хроника в западни страни, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности в по-голямата си част не се интегрират, а не престават да живеят изолирано и в унисон със личните си обичаи?
- Ако представителите на малцинствата в действителност са по-активни в практикуването на принуждение над дамите, какво вършим с тези десетки фондацийки и НПО-та, усвоили солидни средства, с цел да пазят правата и културните особености на същите тези малцинства?
- Не значи ли това, че избрани организации нахално се възползват от гибелта и страданието на дамите по света, обвинявайки „ белия мъж християнин “, без в никакъв случай да разясняват кошмарната орис на дамите от малцинствата или в някои мюсюлмански страни?
3) В глава „ Насилие “, вие твърдите, че всяка трета жена в България е жертва на принуждение. Уви, обстоятелствата настояват, че това е международната, а не българската статистика. Нещо повече, българската статистика от 2018 е безапелационна, че „ Българите изрично не оправдават домашно принуждение или подчинената роля на дамата. 92% са безапелационни, че мъжът не може да удря дамата. 89% не смятат, че дамата би трябвало да се подчинява на мъжа. Сред тези, които поддържат зависимост или принуждение над дамите, личат най-много представители на малцинствени групи. “
Тоест, в случай че в действителност насилието се практикува най-често измежду ромското население, каква е вашата тактика за превъзмогване на този извънредно обезпокоителен проблем?
4) В глава „ Равенство “ вие твърдите, че българската жена не е равнопоставена на мъжа и по тази причина е жертва на принуждение. Уви, това още веднъж е доста, доста надалеч от истината. Да стартираме с това, че българското законодателство подсигурява цялостна равнопоставеност на дамите и мъжете, и ги третира изцяло еднообразно във всички сфери на контролираните от правото публични връзки. Те се употребяват с идентични цивилен, политически, стопански, обществени и културни права.
Забраната за дискриминация на основата на полa е обща за целия български юридически ред и е провъзгласена във всички области. Нека ви дам и малко статистика - в случай че в Европейския Съюз мениджърите дами са 36%, по отношение на 64% мъже, то в България те са 49% (само Латвия е преди нас). Мога ли да попитам, откакто България явно се оправя отлично по този аршин, за какво давате неверна информация?
Няма да разясня глава „ Мастурбация “ и „ Право на аборт “ по простата причина, че не съчувствува на насърчаването на ранното полово узряване измежду 5-6 годишни деца.
Тази книга явно не цели някаква действителна, здравна и помощна информация в региона на половото обучение на подрастващите. Най-малко примитивният език, лексика и послания демонстрират, че е ориентирана към 4-5-6 годишни деца. Също по този начин от страница 4 излиза наяве, че тя цели само „ смяна на настройките “, а не действителна помощ.
Ето за какво, ще се спра единствено на фактологията в тази книга. Ако я съпоставим с публично оповестените данни, то тя е най-малкото ПОДВЕЖДАЩА, да не кажа неверна или лъжлива. Интересува ме на какво се дължи това - на умишлена операция или нормално незнание? - заключава Ирини Зикидис.
Председателят на БХК Красимир Кънев даде къс коментар по тематиката. "Това не е наложително четиво и го няма в учебната стратегия. Ако някой родител се тормози, да не я демонстрира на детето си. Не виждам какъв е казусът. Относно изказванието, че няма научни доказателства - такива неща се потвърждават на научни конгреси. А и самите авторки могат да изложат своите позиции ", сподели пред "България Днес " Кънев.
“В като Вагина” съдържа просветителна информация и на практика препоръки за тялото, менструацията, секса, и здравето - тематики “табу” в България.
"В книгата приказваме за всичко, което си желала да знаеш за своето тяло и женското здраве, само че ти е било неловко да попиташ ", ангажират се основателите й. Те приканват "Обичай вулвата си " и "Обичай гърдите си ", за това имат и специфичен раздел в книжката.
"Има нещо желеподобно в гащите ми " - гласи пък различен раздел.
Важни моменти от книгата са: половата еднаквост се базира на тяло, еднаквост и изложение. Като забавен факт е упоменато хомосексуалното държание при лъвовете, някои маймуни, черни лебеди и други
"Не всеки с матка и менструация се дефинира като жена. Това могат да бъдат трансмъже или интерсекс хора, или хора, които употребяват различен термин, с цел да се дефинират " - написа в книгата във връзка ЛГБТИ /всички лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора/. "Маструбацията е един от най-лесните и най-безопасни типове секс ".
"Сексът е диалог ", би трябвало да има "сексуално единодушие " без значение от участващите полове.
Според създателите едвам в 10% от учебните заведения в България има часове по полово обучение (според данни, изнесени от омбудсмана на Република България);
България, дружно с Румъния, е преди всичко по нежелана бременност в Европа при девойки сред 14 и 19 години (WHO, UNPD);
Едва 42% от учениците дават цялостен и правилен отговор защо служи презервативът (Loveguide.bg);
50% от запитаните нямат ясна визия какво е „ незабавно хапче “ (Loveguide.bg);
Средната възраст на първия сексуален контакт в България е 14 година (СЗО, УНИЦЕФ, и др.).
Ирини Зикидис слага в профила си във фейсбук няколко въпроса към създателите на детската брошура, финансирана от Български хелзинкски комитет и Български фонд за дамите / Bulgarian Fund for Women:
1) Има ли научни доказателства за изказванията, върху които вие самоуверено стъпвате, представяйки ги за неоспорими обстоятелства, че не е наложително биологичният пол да съответствува с идентичностния? Моля за публична здравна литература по тематиката, изключително по отношение на главата „ Кой менструира “, където се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена, стига да изиска да бъде такава;
2) В глава „ Феминизъм “ вие цитирате данни на Организация на обединените нации, съгласно които „ В света по-малко от 60% от девойките приключват начално учлище “; „ Всяка трета жена е претърпяла принуждение “, и „ Над 750 милиона дами са били омъжени преди 18ия си рожден ден “;
Аз също съм чела деликатно отчета на Организация на обединените нации и мога да бъда много съответна със статистиката: „ В географско отношение, Африка и двете Америки са районите, в които дамите са най-застрашени от ликвидиране от съкровен сътрудник или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 дами е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 дами. “
Повтарям - Европа е посочена като най-безопасното място за дамите в света. А европейските страни с внезапно увеличено принуждение по отношение на дамите през последните години, любопитно съответстват със страните с най-големи мюсюлмански малцинства.
В тази връзка, каква е вашата позиция за обезправената роля на дамата в редица мюсюлмански страни, поради обстоятелството, че на страниците на книгата ви на всички места е показана забрадена жена, явно мюсюлманка? Как бихте коментирали следните извънредно тревожни трендове:
- В консервативните мюсюлмански страни и райони на планетата, където към момента се практикува 'убийство на честта', и където татко, брат или мъж може да заколи дамата в фамилията, единствено за това, че е излязла сама на улицата, са несравнимо по-опасни, а убийствата са в пъти повече от районите с други култури. Тоест, неуместно е да се слагат под общ знаменател Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, а белият мъж, жигосан като принудител над дами, не може да стъпи на дребния пръст на насилника, принадлежащ към просвета, в която дамата публично не се смята за човек;
- Какви ще бъдат следствията от напора на няколко милиона мъже-мюсюлмани точно от страните, в които убийствата на дами са неколкократно повече, в сравнение с в Европа? Има ли връзка сред внезапния растеж на престъпната хроника в западни страни, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности в по-голямата си част не се интегрират, а не престават да живеят изолирано и в унисон със личните си обичаи?
- Ако представителите на малцинствата в действителност са по-активни в практикуването на принуждение над дамите, какво вършим с тези десетки фондацийки и НПО-та, усвоили солидни средства, с цел да пазят правата и културните особености на същите тези малцинства?
- Не значи ли това, че избрани организации нахално се възползват от гибелта и страданието на дамите по света, обвинявайки „ белия мъж християнин “, без в никакъв случай да разясняват кошмарната орис на дамите от малцинствата или в някои мюсюлмански страни?
3) В глава „ Насилие “, вие твърдите, че всяка трета жена в България е жертва на принуждение. Уви, обстоятелствата настояват, че това е международната, а не българската статистика. Нещо повече, българската статистика от 2018 е безапелационна, че „ Българите изрично не оправдават домашно принуждение или подчинената роля на дамата. 92% са безапелационни, че мъжът не може да удря дамата. 89% не смятат, че дамата би трябвало да се подчинява на мъжа. Сред тези, които поддържат зависимост или принуждение над дамите, личат най-много представители на малцинствени групи. “
Тоест, в случай че в действителност насилието се практикува най-често измежду ромското население, каква е вашата тактика за превъзмогване на този извънредно обезпокоителен проблем?
4) В глава „ Равенство “ вие твърдите, че българската жена не е равнопоставена на мъжа и по тази причина е жертва на принуждение. Уви, това още веднъж е доста, доста надалеч от истината. Да стартираме с това, че българското законодателство подсигурява цялостна равнопоставеност на дамите и мъжете, и ги третира изцяло еднообразно във всички сфери на контролираните от правото публични връзки. Те се употребяват с идентични цивилен, политически, стопански, обществени и културни права.
Забраната за дискриминация на основата на полa е обща за целия български юридически ред и е провъзгласена във всички области. Нека ви дам и малко статистика - в случай че в Европейския Съюз мениджърите дами са 36%, по отношение на 64% мъже, то в България те са 49% (само Латвия е преди нас). Мога ли да попитам, откакто България явно се оправя отлично по този аршин, за какво давате неверна информация?
Няма да разясня глава „ Мастурбация “ и „ Право на аборт “ по простата причина, че не съчувствува на насърчаването на ранното полово узряване измежду 5-6 годишни деца.
Тази книга явно не цели някаква действителна, здравна и помощна информация в региона на половото обучение на подрастващите. Най-малко примитивният език, лексика и послания демонстрират, че е ориентирана към 4-5-6 годишни деца. Също по този начин от страница 4 излиза наяве, че тя цели само „ смяна на настройките “, а не действителна помощ.
Ето за какво, ще се спра единствено на фактологията в тази книга. Ако я съпоставим с публично оповестените данни, то тя е най-малкото ПОДВЕЖДАЩА, да не кажа неверна или лъжлива. Интересува ме на какво се дължи това - на умишлена операция или нормално незнание? - заключава Ирини Зикидис.
Председателят на БХК Красимир Кънев даде къс коментар по тематиката. "Това не е наложително четиво и го няма в учебната стратегия. Ако някой родител се тормози, да не я демонстрира на детето си. Не виждам какъв е казусът. Относно изказванието, че няма научни доказателства - такива неща се потвърждават на научни конгреси. А и самите авторки могат да изложат своите позиции ", сподели пред "България Днес " Кънев.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ