Лекари: Продължаващото обучение трябва да е задължително
60% от българските лекари се явяват на някакви форми от продължаващото здравно образование. С темповете, с които се развива медицината, 5 години са доста, с цел да може да се опреснят знанията по която и да било компетентност.
Това сподели ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов по време на форума „ Задължителната подготовка на лекарите – гаранция за качество на здравната грижа “, проведен от съсловната организация. В полемиката участваха още служебният зам.-министър на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, ръководителят на Българското научно сдружение по неврохирургия проф. Николай Габровски, ректорът на Университет „ Проф. доктор Асен Златаров ”-Бургас проф. Христо Бозов и здравният икономист Аркади Шарков. Модератор на панела беше зам.-председателят на БЛС доктор Иван Маджаров.
„ Българските лекари са жадни за познания, само че се тормозя, че има и медици, които не поставят старания за никаква спомагателна подготовка “, сподели още доктор Брънзалов.
В отговор на въпрос за какво би трябвало да има спомагателна тежест за лекарите и опасност за лишаване на лиценза при такава кадрова рецесия, доктор Брънзалов съобщи, че самата медицина изисква висока подготовка. „ Това е една дребна стъпка за решение на кадровия проблем. Когато един доктор е по-образован, той позволява и по-малко неточности, те са по-рационални и по-полезни за системата. А казусът с грешките в нашата специалност е сериозен, тъй като цената им е доста висока “, сподели той.
Според доктор Пенков има дефинирани отговорности в закона, само че се е възприел правилото за непринудено продължаващо образование, тъй като университетите не са били подготвени със съответните стратегии за надграждане. „ Единственото нещо, което би трябвало да се подложи на полемика, е въвеждането на избран наложителен детайл за реализиране на заеми, с цел да може да се възобновява договорът с НЗОК или самата регистрация като доктор в съсловната организация “, сподели той.
Д-р Пенков съобщи още, че е допустимо да се наложи да се направи по-гъвкава система на финансиране и по този начин да бъдат подтиквани лекарите към в допълнение обучение.
Д-р Маджаров съобщи, че Министерството на здравеопазването може да се възползва от опцията за законодателни начинания и дружно с БЛС да бъде импортирано в Народното събрание предлагането за „ известна задължителност на продължаващото здравно образование “.
„ Продължаващото образование би трябвало да е наложително, защото цикълът за въвеждане на новости е съкратен неимоверно. Няма две отзиви дали би трябвало да се поддържа високо равнище на подготовка. От друга страна всеки доктор, който има упоритостта да бъде експерт, това го осъзнава и знае, че единственият метод да се поддържа, е посредством четене, присъединяване във конгреси, посредством изявления “, безапелационен беше и проф. Николай Габровски.
Той обаче акцентира, че това, което ще направи продължаващото образование витално, е прозрачността. „ Ясни правила, по които се работи, и те да са идентични за всички “, сподели проф. Габровски.
Проф. Христо Бозов също съобщи, че продължаващото здравно образование би трябвало да е наложително. Той даде за образец образованието на преподавателските фрагменти, които през избран интервал вземат участие в курсове за повишение на квалификацията си.
Проф. Бозов предложи спомагателните заеми да бъдат придружени с спомагателни финансови тласъци за лекарите, тъй като и шефовете на лечебните заведения имат интерес от висококвалифицирани експерти.
„ Медицинското съсловие няма различия по какъв начин да се провежда продължаващото здравно образование и днешният конгрес го потвърждава “, заключи на финала на полемиката доктор Маджаров.
Във форума участваха представители на Регионалните лекарски колегии от цялата страна, Бордове на научни сдружения, ректори на медицински университети, болнични асоциации и др.
Това сподели ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов по време на форума „ Задължителната подготовка на лекарите – гаранция за качество на здравната грижа “, проведен от съсловната организация. В полемиката участваха още служебният зам.-министър на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, ръководителят на Българското научно сдружение по неврохирургия проф. Николай Габровски, ректорът на Университет „ Проф. доктор Асен Златаров ”-Бургас проф. Христо Бозов и здравният икономист Аркади Шарков. Модератор на панела беше зам.-председателят на БЛС доктор Иван Маджаров.
„ Българските лекари са жадни за познания, само че се тормозя, че има и медици, които не поставят старания за никаква спомагателна подготовка “, сподели още доктор Брънзалов.
В отговор на въпрос за какво би трябвало да има спомагателна тежест за лекарите и опасност за лишаване на лиценза при такава кадрова рецесия, доктор Брънзалов съобщи, че самата медицина изисква висока подготовка. „ Това е една дребна стъпка за решение на кадровия проблем. Когато един доктор е по-образован, той позволява и по-малко неточности, те са по-рационални и по-полезни за системата. А казусът с грешките в нашата специалност е сериозен, тъй като цената им е доста висока “, сподели той.
Според доктор Пенков има дефинирани отговорности в закона, само че се е възприел правилото за непринудено продължаващо образование, тъй като университетите не са били подготвени със съответните стратегии за надграждане. „ Единственото нещо, което би трябвало да се подложи на полемика, е въвеждането на избран наложителен детайл за реализиране на заеми, с цел да може да се възобновява договорът с НЗОК или самата регистрация като доктор в съсловната организация “, сподели той.
Д-р Пенков съобщи още, че е допустимо да се наложи да се направи по-гъвкава система на финансиране и по този начин да бъдат подтиквани лекарите към в допълнение обучение.
Д-р Маджаров съобщи, че Министерството на здравеопазването може да се възползва от опцията за законодателни начинания и дружно с БЛС да бъде импортирано в Народното събрание предлагането за „ известна задължителност на продължаващото здравно образование “.
„ Продължаващото образование би трябвало да е наложително, защото цикълът за въвеждане на новости е съкратен неимоверно. Няма две отзиви дали би трябвало да се поддържа високо равнище на подготовка. От друга страна всеки доктор, който има упоритостта да бъде експерт, това го осъзнава и знае, че единственият метод да се поддържа, е посредством четене, присъединяване във конгреси, посредством изявления “, безапелационен беше и проф. Николай Габровски.
Той обаче акцентира, че това, което ще направи продължаващото образование витално, е прозрачността. „ Ясни правила, по които се работи, и те да са идентични за всички “, сподели проф. Габровски.
Проф. Христо Бозов също съобщи, че продължаващото здравно образование би трябвало да е наложително. Той даде за образец образованието на преподавателските фрагменти, които през избран интервал вземат участие в курсове за повишение на квалификацията си.
Проф. Бозов предложи спомагателните заеми да бъдат придружени с спомагателни финансови тласъци за лекарите, тъй като и шефовете на лечебните заведения имат интерес от висококвалифицирани експерти.
„ Медицинското съсловие няма различия по какъв начин да се провежда продължаващото здравно образование и днешният конгрес го потвърждава “, заключи на финала на полемиката доктор Маджаров.
Във форума участваха представители на Регионалните лекарски колегии от цялата страна, Бордове на научни сдружения, ректори на медицински университети, болнични асоциации и др.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ