60% от антибиотиците в България се изписват неправилно, а между

60% от антибиотиците в България се изписват погрешно, а сред 50 и 80% от приема им е непотребен. Така страната се подрежда преди всичко в Европейския съюз по приложимост и устойчивост на антибиотици. Това стана ясно от думите на някогашния шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев по NOVA

Той заключи, че всяка година в Европа умират към 35 хиляди души, поради инфекции, които не могат да се излекуват с антибиотици поради устойчивост

" В последните години в България настъпиха сходни проблеми, изключително вътреболничните инфекции с клебсиела, които са с доста висока устойчивост и се лекуват по метод, по който всеобщо унищожава бъбреците на пациентите ", разяснява проф. Кантарджиев, който прикани да се разпише протокол, според който да се работи в случаите със заразяване с Klebsiella Pneumoniaе, тъй като има потвърдено лекуване, с което пациентът да се излекува от инфекцията, като се запазят и бъбреците му.

Проф. Кантарджиев разяснява и методът, който е научно потвърден в извънболничното лекуване, което наложително изисква антибиограма.

Резултатите от посявката и ефикасните антибиотици стават ясни след към 3 дни, по тази причина методът на лекарите наложително би трябвало да включва изписване на широкоспектърен антибиотик, когато става въпрос за комплициран случай, а откакто излязат резултатите да се назначи втори антибиотик с потвърдено деяние върху съответния бацил.

Проф. Кантарджиев още веднъж разяснява и лекуването за грип, което изисква бърз тест и банкет на противогрипен препарат, само че не и антибиотик.

Заради всеобщата приложимост на погрешно изписани антибиотици в България стартира и тригодишна стратегия, която цели понижаване с 18% на болничната използването на антибиотици, и общо с не по-малко от 30%.

Предвиждат се и повишение на осведомеността, тъй че да се понижи използването им и в селското стопанство.

" Мерките ще имат резултат единствено в случай че се ползват единно - както в хуманната медицина, по този начин и при животните. Иначе резултатът ще бъде невисок ", акцентира проф. Кантарджиев.

За осъществяването на заложените ограничения до 2029 година е планувано финансиране в размер на 838 900 евро – 505 300 евро за Министерството на здравеопазването и 333 600 евро за Министерството на земеделието и храните.