60-годишният Валентин Райков отправи днес молба за помощ към медиите

60-годишният Валентин Райков насочи през днешния ден молба за помощ към медиите - да му спомагат да бъде настанен по-бързо в обществен дом. Мъжът от месец живее в УМБАЛ Бургас, въпреки че към този момент няма потребност от лекуване. С два ампутирани крайници е, само че ръцете му са мощни, може да се обслужва самичък и може да работи всичко, което изисква ръчен труд. За казуса му сигнализира доцент Валентин Василев, шеф на Клиниката по съдова хирургия, която е приютила бездомника.

" Годишно имаме по няколко такива пациенти, които престояват с месеци. Нямат близки, или са изоставени от тях. По обясними аргументи не можем да настаним различен пациент в стаята на Валентин, а тя е с четири кревати. Имаме чакащи пациенти за интервенция, по този начин се блокира работата ни, а и самият той не желае да остава в болничното заведение ", изясни доцент Василев.

Началникът на клиниката акцентира, че интензивно търсят съдействието на обществените служби, само че решенията за тези заболели се бавят. Освен, че няма места в обществените домове, работата на лекарите затруднява и оформянето и обработването на документите, която е сериозна. " Разбираме обществените, стараем се да сме толерантни, само че апелът ми е да работят малко по-бързо. Нашата обществена функционалност - интервенцията и лекуването на тези заболели, доста от които са неосигурени, сме я свършили. Те към този момент нямат потребност от лекуване, имат потребност от грижи ", сподели още доцент Василев.

" Благодаря доста на доцент Василев, както и на всички в отделението. Не желая да съм им в тежест, усещам стеснение, макар  че те се грижат за мен доста добре. Много желая да бъда настанен в обществения дом в село Горица, чувал съм доста положителни неща за там, само че все ми споделят, че няма места ", споделя бездомникът Валентин и демонстрира по какъв начин от количката може самичък да се качи на леглото. " Бил съм в един различен дом, още когато бях единствено с един отсечен крайник. Там е дом на ужасите, не желая да си припомням за това място. Казах на директорката - дай ми да работя, нещо да върша, картофи ли ще пакост, ръцете ми са здрави, а тя ми отхвърли. " Болен си " - вика, не мога да ти дам да работиш ", изяснява мъжът. Подчертава, че може самичък да се грижи за себе си и би се чувствал добре на всички места, където му дадат работа.

Личната му история е сходна на стотици други. С един забавен щрих - по времето на соца Валентин тръгнал да бяга от България. Заловили го на границата и го прибрали в пандиза. Там изкарал 8 години. Тези години са татуирани на тялото му - спомен от " академията ", както назовава пандиза той. После се оженил, основал деца. Работил като сапунер в бургаския цех " Камбана ", само че пристигнала 2000-та година, заводът затворил и го съкратили. С жена му се преместили в село Брястовец, откъдето била родом тя. Той се хващал за каквато и да е работа - главно по строителни бригади. Нещата в фамилията не провървели, развели се. Валентин останал на улицата, почнал да пие, да боледува. Първо изгубил единия си крайник, в този момент - втория. От него не се интересува нито някогашната му жена, нито децата му. Но има здрави ръце и избистрен разум и моли - в случай че имате опция да му помогнете да откри работа и дом.