И днес се нуждаем от устрема на Съединението
6 септември не е просто Денят на съединението. Той е празник на тогавашния всепоглъщащ порив на българския народ към заедност, към единност, към целокупност. Устрем, поради който през днешния ден сме това, което сме, имаме страна и българското знаме се вее и на север, и на юг от Стара планина.
За подвига на Съединението се знае задоволително. Народ, който може да удиви света в желанието си за единност и в непоколебимата си воля да отбрани този избор, заслужава празник като днешния.
Уви обаче, актуалните българи не сме почтени наследници на този самоуверен народ. Днес обществото ни е изтъкано от разграничителни линии и влакна на опълчване.
Делим се на небогати и богати, цветни и черно-бели, българи в България и българи в чужбина, леви и десни, умни и красиви и глупави и грозни, " добър " материал и " неприятен " материал, българи, роми, мюсюлмани...
Идеалът на Съединението през днешния ден се търкаля в прахта на ежедневните ни битки и надпревари. Отдавна надписът над Народното събрание е просто част от градския пейзаж и не значи нищо.
Травмите от изгубените войни, комунистическото ни минало и тежкия преход раздраха единната тъкан на българския народ. Днес той е доста по-атомизиран, доста по-капсулиран в личното си оцеляване. Днес той е уверен, че всеки се избавя поединично.
И точно тъй като всеки се избавя поединично, значимите неща, които единствено всички дружно можем да извоюваме, в никакъв случай не се случват . Защото Съединението не е последното огромно общо изпитание, което е трябвало да създадем. Всеки ден България се нуждае да бъдем единни. Всеки ден хиляди проблеми могат да бъдат решени, в случай че дружно отстояваме правата си и се борим за нещата, които желаеме.
Защото устремът на Съединението не е затворена страница от историята. Той е дишаща и пулсираща сила, от която имаме потребност постоянно, тъй като единствено с нея можем да създадем живота си подобен, какъвто желаеме.
Няма народ в света, който да е постигнал триумфите си без да е обединен. Едно време българският народ е знаел това. Време е и ние през днешния ден да го разберем.
Автор: Десислава Любомирова
За подвига на Съединението се знае задоволително. Народ, който може да удиви света в желанието си за единност и в непоколебимата си воля да отбрани този избор, заслужава празник като днешния.
Уви обаче, актуалните българи не сме почтени наследници на този самоуверен народ. Днес обществото ни е изтъкано от разграничителни линии и влакна на опълчване.
Делим се на небогати и богати, цветни и черно-бели, българи в България и българи в чужбина, леви и десни, умни и красиви и глупави и грозни, " добър " материал и " неприятен " материал, българи, роми, мюсюлмани...
Идеалът на Съединението през днешния ден се търкаля в прахта на ежедневните ни битки и надпревари. Отдавна надписът над Народното събрание е просто част от градския пейзаж и не значи нищо.
Травмите от изгубените войни, комунистическото ни минало и тежкия преход раздраха единната тъкан на българския народ. Днес той е доста по-атомизиран, доста по-капсулиран в личното си оцеляване. Днес той е уверен, че всеки се избавя поединично.
И точно тъй като всеки се избавя поединично, значимите неща, които единствено всички дружно можем да извоюваме, в никакъв случай не се случват . Защото Съединението не е последното огромно общо изпитание, което е трябвало да създадем. Всеки ден България се нуждае да бъдем единни. Всеки ден хиляди проблеми могат да бъдат решени, в случай че дружно отстояваме правата си и се борим за нещата, които желаеме.
Защото устремът на Съединението не е затворена страница от историята. Той е дишаща и пулсираща сила, от която имаме потребност постоянно, тъй като единствено с нея можем да създадем живота си подобен, какъвто желаеме.
Няма народ в света, който да е постигнал триумфите си без да е обединен. Едно време българският народ е знаел това. Време е и ние през днешния ден да го разберем.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ