Няма далавера – няма агитка!
6 септември. Ден на Съединение. И на... Надежда. Една от най-хубавите български думи - " вяра ". Как звучи единствено, нали? Вдъхва религия и късмет за положително.
Точно такава бе и концепцията на едно по-различно спортно събитие у нас - " Мач на вярата ", проведено от фондацията на Стилиян Петров, за събраните средства от билети да отидат за онкоболни хора в България.
Същият този Стилиян, който преди 10 години надделя остра форма на левкемия и през 2013-а бе изпратен от 62 000 фена на шотландския Селтик (за който играеше), които тогава извършиха стадиона до краен лимит, с цел да поддържат именития № 19 в благотворителния му бенефис. А най-малко 30 минути след края на мача стадион " Селтик Парк " към момента беше цялостен, като хората продължаваха да приветстват.
Прецизно и детайлно, месеци наред, Стилиян приготвя актуалното огромно събитие. Този път не в бляскав Глазгоу, а в България и в помощ на родни акции за онкоболни. Дори човек в никакъв случай да не се е занимавал с сходен жанр организация, то още преди да стъпи на стадиона, усеща, какъв брой доста коства това. Ресурс, финанси, контакти, време...
Още преди да прекрачи входа на " Васил Левски " всеки един имаше опция да играе и завоюва награди пред вратите на " Юнак " в Борисовата градина, да види Стенли от близко, да опита и вземе със себе си по коктейл, гратис.
А след този следобяд наближава и основният миг - влизане на стадиона, където след броени минути следва да излязат огромните имена на родния и непознатия футбол.
Стоичков, Бербатов, Петров, Янев, Балъков, Иванков, Здравков, Кишишев, Боримиров и още, и още, както и тимът на Световните звезди. Трябва да сме щастливи и да се борим пред касите за билети, тъй като не е доста несъмнено дали ще бъдем живи, с цел да забележим още веднъж такива митове.
Бербатов сподели кадър от съблекалнята.
А моментът на истината демонстрира, че двата фенски бранша - Г и Б са полупразни. Къде са агитките, къде са огромните тумби проведени почитатели... Морският сезон завърши, тъмно е за планина, съвсем всички са в града, " Витошка " е цялостна с хора, а секторите пустеят.
И не, този път няма готова хореография, няма барабан, няма гръмки изяви. Но никой и не желае всичко това. За положителната атмосфера са нужни единствено хора.
" Сърцето " на агитките не го направи.
Думи като " съпричастност " и " идея " просто попаднаха в графата " чуждици ". Нищо че няма и заран, без да се събудим и забележим в обществените мрежи, платформи и медии следващата акция за онкоболно дете, родител, брат, сестра, другар. Тежки ориси, за които обаче има и Надежда. С нашата поддръжка.
Нима има и такива, които мислят, че са по-силни от ориста и това не може да ги застигне? Всъщност може. Колкото и рано човек да се разсъни заран, то Съдбата постоянно е станала половин час преди него и към този момент има начертан проект. Понякога и съдбовен.
А другояче родният ентусиаст желае. Той постоянно е подготвен да работи специалност " Фен ". Да се препитава с някоя богатства служба в клуба, да взима пари на ръка за сякаш комплицирана и скъпа хореография, да ръководи близкото кафене, зала, почитател магазин...
Иска акции, желае клубна власт, желае да управлява, нищо че не му е работа, желае пари за хореография, нищо че част от тях отиват за други потребности. Искам, желая, желая... обичаната дума на българския почитател от " агитката ".
Човек не се изморява да желае. Изморява се да дава. И в случаите, когато това настъпи, клубът става " черен ", управлението - " неверното ", а останалите - " неприятните ".
Неотдавна " сини " и " червени " Ultras лица обаче усетиха, че може и без тях. Мнозина го играха ядосани. За какво ли не... Но всичко продължи и без тях.
И въпреки всичко положителното съществува. Не в агитките. У хората. В ден на Надежда близо 20 000 души взеха решение да отидат до стадиона с билет в ръка и да окажат поддръжка. Реална! За да може Стилиян, с трептящ глас и с ръка на сърцето, да каже: " Моята обич към вас в никакъв случай няма да спре и през днешния ден показахте за какво съм горделив, че съм българин ".
Горди сме и ние с теб, Стенли!
АВТОР: " ТРУД "
Точно такава бе и концепцията на едно по-различно спортно събитие у нас - " Мач на вярата ", проведено от фондацията на Стилиян Петров, за събраните средства от билети да отидат за онкоболни хора в България.
Същият този Стилиян, който преди 10 години надделя остра форма на левкемия и през 2013-а бе изпратен от 62 000 фена на шотландския Селтик (за който играеше), които тогава извършиха стадиона до краен лимит, с цел да поддържат именития № 19 в благотворителния му бенефис. А най-малко 30 минути след края на мача стадион " Селтик Парк " към момента беше цялостен, като хората продължаваха да приветстват.
Прецизно и детайлно, месеци наред, Стилиян приготвя актуалното огромно събитие. Този път не в бляскав Глазгоу, а в България и в помощ на родни акции за онкоболни. Дори човек в никакъв случай да не се е занимавал с сходен жанр организация, то още преди да стъпи на стадиона, усеща, какъв брой доста коства това. Ресурс, финанси, контакти, време...
Още преди да прекрачи входа на " Васил Левски " всеки един имаше опция да играе и завоюва награди пред вратите на " Юнак " в Борисовата градина, да види Стенли от близко, да опита и вземе със себе си по коктейл, гратис.
А след този следобяд наближава и основният миг - влизане на стадиона, където след броени минути следва да излязат огромните имена на родния и непознатия футбол.
Стоичков, Бербатов, Петров, Янев, Балъков, Иванков, Здравков, Кишишев, Боримиров и още, и още, както и тимът на Световните звезди. Трябва да сме щастливи и да се борим пред касите за билети, тъй като не е доста несъмнено дали ще бъдем живи, с цел да забележим още веднъж такива митове.
Бербатов сподели кадър от съблекалнята.
А моментът на истината демонстрира, че двата фенски бранша - Г и Б са полупразни. Къде са агитките, къде са огромните тумби проведени почитатели... Морският сезон завърши, тъмно е за планина, съвсем всички са в града, " Витошка " е цялостна с хора, а секторите пустеят.
И не, този път няма готова хореография, няма барабан, няма гръмки изяви. Но никой и не желае всичко това. За положителната атмосфера са нужни единствено хора.
" Сърцето " на агитките не го направи.
Думи като " съпричастност " и " идея " просто попаднаха в графата " чуждици ". Нищо че няма и заран, без да се събудим и забележим в обществените мрежи, платформи и медии следващата акция за онкоболно дете, родител, брат, сестра, другар. Тежки ориси, за които обаче има и Надежда. С нашата поддръжка.
Нима има и такива, които мислят, че са по-силни от ориста и това не може да ги застигне? Всъщност може. Колкото и рано човек да се разсъни заран, то Съдбата постоянно е станала половин час преди него и към този момент има начертан проект. Понякога и съдбовен.
А другояче родният ентусиаст желае. Той постоянно е подготвен да работи специалност " Фен ". Да се препитава с някоя богатства служба в клуба, да взима пари на ръка за сякаш комплицирана и скъпа хореография, да ръководи близкото кафене, зала, почитател магазин...
Иска акции, желае клубна власт, желае да управлява, нищо че не му е работа, желае пари за хореография, нищо че част от тях отиват за други потребности. Искам, желая, желая... обичаната дума на българския почитател от " агитката ".
Човек не се изморява да желае. Изморява се да дава. И в случаите, когато това настъпи, клубът става " черен ", управлението - " неверното ", а останалите - " неприятните ".
Неотдавна " сини " и " червени " Ultras лица обаче усетиха, че може и без тях. Мнозина го играха ядосани. За какво ли не... Но всичко продължи и без тях.
И въпреки всичко положителното съществува. Не в агитките. У хората. В ден на Надежда близо 20 000 души взеха решение да отидат до стадиона с билет в ръка и да окажат поддръжка. Реална! За да може Стилиян, с трептящ глас и с ръка на сърцето, да каже: " Моята обич към вас в никакъв случай няма да спре и през днешния ден показахте за какво съм горделив, че съм българин ".
Горди сме и ние с теб, Стенли!
АВТОР: " ТРУД "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ