6 октомври 1979 г. беше красива събота във Вашингтон. Не

6 октомври 1979 година беше красива събота във Вашингтон. Не приличаше на тези дни, които предвещават сериозна смяна в икономическата политика. Но на тази дата Пол Волкър, тогавашният ръководител на Федералния запас на Съединени американски щати, разгласи коренен проект за справяне с продължителната инфлация. Преди борбата да бъде извоювана, лихвените проценти в Америка доближиха 20%, а безработицата надхвърляше 10%. Търговците на коли му изпращаха в ковчези ключовете на колите, които не успяваха да продадат.

Китай в този момент е изправен пред собствен личен " миг на Волкър ", твърди Тинг Лу от японската банка Nomura. Целта на държавното управление не е да ограничи инфлационната серпантина (потребителските цени на Китай се покачват умерено), а да прекъсне циничен кръг от спекулации с парцели и кредитна агресия. Регулаторите затрудняват строителните бизнесмени да набират средства и семействата да купуват жилища. Новите правила към този момент изтласкаха до ръба няколко компании за недвижими парцели, в това число най-големия строител на жилища в страната, Evergrande, и способстваха за спад на продажбите в бранша. Но подготвени ли са китайските управници да преживеят същия икономическия дискомфорт, който Волкър аргументи, с цел да реализиран задачите си? Светът може би е на път да разбере.
Колко е значим домът
Домът на англичанина е неговата цитадела. В Китай домът е доста повече от това. Освен че обезпечава заслон и сигурност, жилищата постоянно служат като обезпечения, аварийни средства, спекулативни вложения, " откуп " за булката и пропуск за положително учебно заведение. Жилищният фонд съставлява три четвърти от благосъстоянието на семействата, съгласно финансовото изследване на семействата в Китай - набор от данни на китайски учени. Той съставлява най-голямата част от дълга на семействата, който съгласно една оценка надвишава 70% от Брутният вътрешен продукт в края на предходната година. Местните управляващи събират 30% от приходите си, като продават земя на бизнесмени. А политиците постоянно разчитат на жилищното строителство, с цел да съживят стопанската система при рецесия.

Собствеността приема и други форми. Високата цена на жилищата постоянно се оприличава на " огромна планина " (заедно със скъпото опазване на здравето и образованието) и " сив носорог " (очевиден, само че подценяван риск). През март Гуо Шуцин, началник на банковия и осигурителен регулатор на Китай, предизвести, че в случай че цените на жилищата паднат, хората, притежаващи голям брой парцели, освен ще понесат " големи загуби ", само че и могат да изпаднат в просрочие по своите ипотеки, което би заплашило банките и би довело до " стопански безпорядък ".

Правителството желае парцелите да играят по-скромна роля. През декември 2016 година президентът Си Цзинпин съобщи, че домовете са " за живеене, а не за спекулации " - фраза, която в този момент длъжностните лица постоянно повтарят. През 2019 година Комунистическата партия разгласи, че собствеността не е инструмент за краткосрочни стопански тласъци - мнение, доказано на съвещание на ръководещото Политбюро през юли.
Реакцията на Пекин
Властите застават пред " сивия носорог " по-категорично, като се пробват да се оправят с финансовите недостатъци на промишлеността. Миналата година регулаторите сложиха таван на каузи на ипотеките и заемите, свързани с парцели, които банките могат да отпускат. Те също по този начин постановиха " три червени линии " на видни строителни бизнесмени, като ограничиха размера на задълженията им по отношение на техните активи, личен капитал и пари в брой. Сега, когато президентът на Country Garden, бизнесмен на високо равнище, приказва за задачата си да " стане по-зелен ", той няма поради околната среда, а стремежът му да стои настрани от тези линии.