Гергьовден е! Честит празник!
6 май е прочут като Гергьовден (наричан още Гергювден, Джурджовдън, Гюргевден) и е най-големият български пролетен празник. В някои национални песни се споделя, че е „ по-личен и от Великден ”. На този ден православната черква празнува великомъченик свети Георги Победоносец. Той е патрон на българската армия, по тази причина 6 май е уважаван като Ден на храбростта и българската войска и е формален празник за страната.
Св. Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си качества бил почетен с боен чин трибун. Светецът ревниво проповядвал християнската религия и по тази причина бил затворен в тюрма и посечен през 305 година Близо до гроба му се заселил дракон, който опустошавал покрайнината, владеел водите и всеки ден желал човешка жертва, с цел да ги пусне на хората. Когато пристигнал ред на царската щерка, св. Георги умъртвил змея с копието си и по този начин я избавил. Заради това светецът се уважава като пръв змееборец в християнството. На иконите можете да го видите въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният дракон се гърчи в краката му.
Свети Георги е един от най-почитаните светци у нас. Покровител е на овчарите, нивите, стадата и растителността. Отбелязването на Гергьовден е обвързвано с доста и разнородни обреди и традиции, а ние ще ви разкажем за най-известните от тях.
Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, дами, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които вършат венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се поставят и върху завивките на децата. Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има бит рано заран всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да порастват косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
С Гергьовден стартира лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на родственици.
Коленето на агне в чест на свети Георги е наложително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, с цел да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището у дома, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките вършат кръстен знак по челата и бузите на децата, с цел да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, с цел да се отпъдят магиите и заболяванията от вкъщи. Гергьовското агне постоянно се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „ да се въдят овцете като мравки ” или се хвърлят в реката „ да тече млякото като вода ”. По остаряла традиция кожата на агнето би трябвало да се подари на църковното настоятелство.
За празника се подготвят и специфични обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в цялостно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато шупва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца ”. Гергьовските хлябове са огромни, кръгли, украсени от горната страна с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, пастир, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.
Празничната софра нормално е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, с изключение на печеното агне и хлябовете, се подреждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, свеж чесън. Трапезата е съпроводена с песни, музика, танци, устройват се битки и надпревари.
През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които наложително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкоз по-високи ще пораснат посевите, написа още уеб сайтът folklibrary.bg.
На Гергьовден момите извършват обичая напяване на китки или пръстени, посредством който гадаели за бъдещата си сватба. Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с наслада. Според национална сентенция “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица ”.
С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата ”.
Ще си позволим да ви изпратим и в една тийнейджърска поредност, в която Св. Георги играе значима роля. Прочетете трилогията на Еманюел и Беноа дьо Сен-Шама “СТРОМ ” – в нея ще откриете голям брой препратки и към медальоните с облика на светеца, и даже ще се върнете обратно във времето, с цел да откриете по какъв начин той побеждава змея… съгласно фентъзи-четивата.
Св. Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си качества бил почетен с боен чин трибун. Светецът ревниво проповядвал християнската религия и по тази причина бил затворен в тюрма и посечен през 305 година Близо до гроба му се заселил дракон, който опустошавал покрайнината, владеел водите и всеки ден желал човешка жертва, с цел да ги пусне на хората. Когато пристигнал ред на царската щерка, св. Георги умъртвил змея с копието си и по този начин я избавил. Заради това светецът се уважава като пръв змееборец в християнството. На иконите можете да го видите въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният дракон се гърчи в краката му.
Свети Георги е един от най-почитаните светци у нас. Покровител е на овчарите, нивите, стадата и растителността. Отбелязването на Гергьовден е обвързвано с доста и разнородни обреди и традиции, а ние ще ви разкажем за най-известните от тях.
Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, дами, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които вършат венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се поставят и върху завивките на децата. Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има бит рано заран всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да порастват косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
С Гергьовден стартира лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на родственици.
Коленето на агне в чест на свети Георги е наложително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, с цел да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището у дома, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките вършат кръстен знак по челата и бузите на децата, с цел да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, с цел да се отпъдят магиите и заболяванията от вкъщи. Гергьовското агне постоянно се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „ да се въдят овцете като мравки ” или се хвърлят в реката „ да тече млякото като вода ”. По остаряла традиция кожата на агнето би трябвало да се подари на църковното настоятелство.
За празника се подготвят и специфични обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в цялостно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато шупва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца ”. Гергьовските хлябове са огромни, кръгли, украсени от горната страна с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, пастир, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.
Празничната софра нормално е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, с изключение на печеното агне и хлябовете, се подреждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, свеж чесън. Трапезата е съпроводена с песни, музика, танци, устройват се битки и надпревари.
През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които наложително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкоз по-високи ще пораснат посевите, написа още уеб сайтът folklibrary.bg.
На Гергьовден момите извършват обичая напяване на китки или пръстени, посредством който гадаели за бъдещата си сватба. Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с наслада. Според национална сентенция “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица ”.
С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата ”.
Ще си позволим да ви изпратим и в една тийнейджърска поредност, в която Св. Георги играе значима роля. Прочетете трилогията на Еманюел и Беноа дьо Сен-Шама “СТРОМ ” – в нея ще откриете голям брой препратки и към медальоните с облика на светеца, и даже ще се върнете обратно във времето, с цел да откриете по какъв начин той побеждава змея… съгласно фентъзи-четивата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ