Колко български деца живеят в друга страна от ЕС?
6.9 милиона деца в Европейски Съюз не живеят в страната, от която произлизат, излиза наяве от проучване на Европейска комисия. Колко български деца не живеят в България? И какъв брой са децата от трети страни, живеещи в България? Ето данните, представени от " Дойче веле ".
Около 7% от децата в Европейския съюз не живеят в страната, от която произлизат. Това демонстрира изследване на Центъра за познания в региона на миграцията и демографията към Европейската комисия. Първото място в тази ранглиста се заема от Румъния: близо 600 000 деца от румънски генезис живеят в друга страна от Европейски Съюз. На второ място е Полша с 240 000 деца. А трета е България: малко над 134 000 деца от български генезис живеят в друга страна от Общността. Трите страни с най-многобройно население в Европейски Съюз - Франция, Германия и Италия, заемат надлежно четвърто, пето и шесто място.
Повече вътрешна миграция
В Европейски Съюз живеят и доста деца от трети страни. Техният брой е даже с близо 3 милиона по-висок, в сравнение с този на децата от Европейски Съюз, които не живеят в страната, от която произлизат. През последните години обаче се регистрира по-сериозно повишаване на вътрешноевропейската миграция. Въпреки бежанската рецесия, в интервала 2014 - 2018 година вътрешноевропейската миграция (+35%) е повишена два пъти повече спрямо тази от трети страни (+17%). През 2018 общият брой на децата в Европейски Съюз, които не са живеели в страната си по генезис, е 6.9 милиона. През 2014 те са били 5.43 милиона. Децата от Европейски Съюз, живеещи в чужбина са 1.84 милиона. А тези от трети страни - 4.76 милиона.
Точното изчисление на броя деца, живеещи " в чужбина ", е мъчно. Едни от най-прецизните данни са за тези деца, които са кандидатствали за бежански статут. Държавите са длъжни да дават информация за тях на европейската статистическа работа Евростат.
Ефектът от бежанската рецесия е забележим в резултатите. През 2016 година в страните от Европейски Съюз са постъпили към 400 000 молби за леговище от деца под 18-годишна възраст. А през 2018 - към 185 000. Очаква се през 2019 броят им да намалее още повече. 60% от претендентите за леговище в Европейски Съюз в интервала 2015 - 2017 година идват от Афганистан, Сирия и Ирак, а 15% - от Балканите и Източна Европа.
Къде живеят най-вече деца от трети страни
В Германия живеят най-вече деца от трети страни - към 1.1 милиона през 2018 година. Някои от аргументите за това са традицията за приемане на работна ръка от чужбина и ролята на Федералната република по време на мигрантската рецесия. В интервала 2014-2018 броят на децата с друга народност в Германия се е нараснал с съвсем половин милион. Италия, която е на второ място, отбелязва спад с към 60 000 през същия интервал. Австрия, Швеция и Малта също означават сериозен растеж. Покачване има и в Дания, Словения и Нидерландия.
Най-малко деца от трети страни живеят в Словакия - 1782. В България живеят близо 10 300 деца, произхождащи от страни отвън Европейски Съюз. А в Румъния, чието население е над 19 милиона - близо 9000. Процентно видяно, и в Полша, чието население е съвсем 40 милиона, броят на децата от трети страни е относително невисок - малко над 25 700.
Около 7% от децата в Европейския съюз не живеят в страната, от която произлизат. Това демонстрира изследване на Центъра за познания в региона на миграцията и демографията към Европейската комисия. Първото място в тази ранглиста се заема от Румъния: близо 600 000 деца от румънски генезис живеят в друга страна от Европейски Съюз. На второ място е Полша с 240 000 деца. А трета е България: малко над 134 000 деца от български генезис живеят в друга страна от Общността. Трите страни с най-многобройно население в Европейски Съюз - Франция, Германия и Италия, заемат надлежно четвърто, пето и шесто място.
Повече вътрешна миграция
В Европейски Съюз живеят и доста деца от трети страни. Техният брой е даже с близо 3 милиона по-висок, в сравнение с този на децата от Европейски Съюз, които не живеят в страната, от която произлизат. През последните години обаче се регистрира по-сериозно повишаване на вътрешноевропейската миграция. Въпреки бежанската рецесия, в интервала 2014 - 2018 година вътрешноевропейската миграция (+35%) е повишена два пъти повече спрямо тази от трети страни (+17%). През 2018 общият брой на децата в Европейски Съюз, които не са живеели в страната си по генезис, е 6.9 милиона. През 2014 те са били 5.43 милиона. Децата от Европейски Съюз, живеещи в чужбина са 1.84 милиона. А тези от трети страни - 4.76 милиона.
Точното изчисление на броя деца, живеещи " в чужбина ", е мъчно. Едни от най-прецизните данни са за тези деца, които са кандидатствали за бежански статут. Държавите са длъжни да дават информация за тях на европейската статистическа работа Евростат.
Ефектът от бежанската рецесия е забележим в резултатите. През 2016 година в страните от Европейски Съюз са постъпили към 400 000 молби за леговище от деца под 18-годишна възраст. А през 2018 - към 185 000. Очаква се през 2019 броят им да намалее още повече. 60% от претендентите за леговище в Европейски Съюз в интервала 2015 - 2017 година идват от Афганистан, Сирия и Ирак, а 15% - от Балканите и Източна Европа.
Къде живеят най-вече деца от трети страни
В Германия живеят най-вече деца от трети страни - към 1.1 милиона през 2018 година. Някои от аргументите за това са традицията за приемане на работна ръка от чужбина и ролята на Федералната република по време на мигрантската рецесия. В интервала 2014-2018 броят на децата с друга народност в Германия се е нараснал с съвсем половин милион. Италия, която е на второ място, отбелязва спад с към 60 000 през същия интервал. Австрия, Швеция и Малта също означават сериозен растеж. Покачване има и в Дания, Словения и Нидерландия.
Най-малко деца от трети страни живеят в Словакия - 1782. В България живеят близо 10 300 деца, произхождащи от страни отвън Европейски Съюз. А в Румъния, чието население е над 19 милиона - близо 9000. Процентно видяно, и в Полша, чието население е съвсем 40 милиона, броят на децата от трети страни е относително невисок - малко над 25 700.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ