6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което

6,4 милиарда лв. е плануваният недостиг за актуалната година, което прави три на 100 от брутния вътрешен артикул на касова основа. Това излиза наяве от оповестения от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния проект до 2028-ма.  Малко преди 23 часа нощес на уеб страницата на министерството бяха оповестени документите, съобщи БНР. За целия интервал задачата е разноските да не надвишават 40% от брутния вътрешен артикул. В проектобюджета продължава да е залегнала капиталовата стратегия за общините.  Още по тематиката Финанси 18 фев 2025 28 яну 2025 ДДС-то за ресторантьорите, хляба и брашното остава на 20-процентата възобновена ставка, откакто поради коронавирус рецесията имаше понижена - надлежно 9% за ресторантьорите и 0 за хляба и брашното.  От структурния проект - новото условие по европейските правила, което съставлява и претекстовете към законопроекта, се вижда, че задачата е за последователно понижаване на недостига, като само през 2027-ма година ще се стигне до отклоняване поради придобиването на военна техника.  За интервала 2025 - 2028 дефицитът по консолидираната фискална стратегия (държавен бюджет и бюджетите на Здравната каса и публичното осигуряване) ще се движи сред 2,2 и 3 на 100 от брутния вътрешен артикул.  Годишната инфлацията по европейската методология ще бъде 2,4 на 100 през 2025 година, а по-късно ще варира към две на 100. Брутният вътрешен артикул ще пораства с сходен ритъм. За актуалната година - оптималният размер на държавния дълг към края на 2025 година не може да надвишава 59,8 милиарда лева, а новопоетите отговорности - 16,9 милиарда лева. С преходните и заключителни разпореждания се вършат промени в данъчните закони. Въвежда се нов акцизен календар, а при Данък добавена стойност облагането - с изключение на запазването на ставките при ресторантньорите, хляба и брашното на 20%, се предлага връщането на наложителната регистрация при годишен оборот от 100 000 лв. (50 000 евро), а не при 166 000 лв., както е в този момент.  По отношение на ограниченията за изсветляване на стопанската система - задачата е посредством лимитиране на опцията неполучени на бензиностанциите касови бележки да се употребяват за даване на други субекти за издаване на фактури, по които да се приспада непозволено данъчен заем по Данък добавена стойност, се чака да докара до спомагателни доходи от 200 млн. лева през 2025 г. Ето и повече информация по тематиката от: Бюджетното салдо по КФП за всяка година от прогнозния интервал 2025-2028 година е недостиг, вариращ в рамките от 2,2-3,0% от Брутният вътрешен продукт с низходяща наклонност. Това се дължи на обезпечаването на разходни политики за 2025 и 2026 година, преобладаващо основани на решения от 2024 година със съответните приходни ограничения, като за 2027 и 2028 година дефицитът понижава, надлежно до 2,7 и 2,2% от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект се чака резистентен номинален растеж на приходите, включително на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след растеж през 2025 година понижават леко през идната година и бележат по-значителен спад през идващите две години, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз, главно по ПВУ. В средносрочен проект разноските по КФП са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,2-40,0% от Брутният вътрешен продукт за интервала 2025-2028 г. Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през интервала 2025-2028 година се планува държавният дълг да доближи надлежно до 59,7 милиарда лева (27,7% от БВП) през 2025 година, 70,5 милиарда лева (31,0% от БВП) през 2026 година, 79,5 милиарда лева (33,5% от БВП) през 2027 година и 87,0 милиарда лева (35,2% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2025 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година в размер на 4,5 милиарда лева. През интервала 2025-2028 година данъчната политика ще е насочена към реализиране на макроикономическа и бюджетна непоклатимост в средносрочен и дълготраен проект и обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Основните цели на данъчната политика за интервала още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект. С цел повишение на приходите в държавния бюджет са препоръчани ограничения в данъчното законодателство, резултатите от които са взети поради при прогнозиране на приходите от налози измежду тях са: Усъвършенстване на фискалния надзор посредством надграждане на осведомителната система и усъвършенстване на разбора на риска.
Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите произведения (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за уравновесено поетапно увеличение на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите произведения. Свързана е с усъвършенстване на бюджетните доходи като сходен метод се ползва и все още в акцизното законодателство предвид на забележителния дял на постъпленията от данък върху тютюна и тютюневите произведения от общите данъчни доходи в държавния бюджет. В този смисъл мярката е препоръчана като продължение на наложената към този момент процедура за обезпечаване на бистрота на процесите, предвидимост за бизнеса и непоклатимост за потребителите. В тази връзка и доколкото с преразглеждането на Директива 2011/64/ЕС на Съвета се чакат доста по-високи условия към минималните равнища на данъчно облагане чрез въвеждането на поетапно увеличение на акциза ще се понижи изоставането на страната ни по отношение на останалите страни членки в Европейски Съюз.
Изсветляване на сивата стопанска система в региона на горивата, посредством лимитиране на опцията неполучени на бензиностанциите касови бележки да се употребяват за даване на други субекти за издаване на фактури, по които да се приспада непозволено данъчен заем по ЗДДС. Предвидената законова смяна понижава опциите за измами с налог върху добавена стойност, свързани с „ търговията ” с касови бележки и надлежно с източване на ДДС;
Оптимизиране на процеса по разбор на просрочените отговорности посредством ориентиране на административния запас към отговорностите с максимален фискален ефект;
Осигурителната политика за интервала 2025-2028 година планува за 2025 година и за 2026 година да се резервира размерът на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии ” на Държавното публично обезпечаване (ДОО) на равнището от 2024 година Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията сред осигурителите и обезпечените лица. Минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица се усилва от 1 април 2025 година на 1 077 лева и се резервира за целия планиран интервал. Минималният застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се усилва от 1 април 2025 година на 1 077 лева и се резервира за целия планиран интервал. Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица се усилва за целия планиран интервал надлежно от 1 април 2025 година на 4 130 лева, за 2026 година на 4 430 лева, за 2027 г. –  4 730 лева и за 2028 година – 5 030 лева. Разходни политики. Разчетите за разноските по плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година са направени въз основа на настоящото законодателство, както и при отчитане на резултатите от отразяване на настъпилите промени в нормативни актове, влизащи в действие от 01.01.2025 г. Основните разходни политики, водещи до повишение в разходната част на бюджета за интервала 2025-2028 година, са както следва: В плановете за интервала 2025-2028 година е взето поради нарастването на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 година – от 933 лева на 1 077 лева, като резултатът в разноските е нарастване от 283,3 млн. лева.;
Предвидено е нарастване на оптималния застрахователен приход от 3 750 лева на 4 130 лева от 1 април 2025 година, надлежно 4 430 лева от 1 януари 2026 година, 4 730 лева от 1 януари 2027 година и 5 030 от 1 януари 2028 година, като резултатът в разноските е нарастване от 33,2 млн. лева.;
Минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица от 1 април 2025г. е 1 077 лева и се резервира за целия планиран период;
Запазване на размера на компенсацията за развъждане на дете до двегодишна възраст – 780 лева за целия интервал до 2028 година включително;
За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са планувани спомагателни средства в размер на 617,6 млн. лева.;
В проектобюджета за 2025 година е разчетено нарастване на разноските за личен състав с 5% за структурите, за които не са планувани други нараствания в осъществяване на признати нормативни актове и настоящи политики, в това число и общинска администрация – нарастване от 283,7 млн. лева.;
През 2025 година е непокътната политиката за нарастване на възнагражденията на педагогическия личен състав в междинното обучение със 125% от междинната брутна работна заплата за 2024 година (2 284 лева.), като резултатът в разноските е нарастване от 499 млн. лева
Инвестиционна политика. В взаимозависимост от ограничавания бюджетен запас и осъществената от Прокуратура на Република България приоритизация са обособени главните стратегически капиталови планове, които са включени в „ Програма за предпочитани стратегически капиталови планове с национално финансиране за интервала 2025-2028 година “ – приложение към плана на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 година, като срокът на програмата е съгласуван с правенето на Националния фискално-структурен проект на Република България за интервала 2025-2028 година Приоритетните стратегически капиталови планове са финансово обезпечени, като нужните средства за тяхната реализация през идната година са планувани в границите на одобрените финансови разноски по бюджетите на Прокуратура на Република България за 2025 г. От ведомството на Теменужка Петкова оповестиха, че тя отпътува на работно посещаване в Брюксел , където ще взе участие в съвещанието на Еврогрупата в сряда. Тя ще показа пред министрите от страните в еврозоната напредъка на страната ни по отношение на подготовката за въвеждане на еврото. Съгласно предварителния дневен ред чуването на българския министър е планувано да се организира при започване на съвещанието.  Правителството неведнъж съобщи, че България ще изиска правенето на конвергентен отчет, който да оцени дали страната ни извършва всички критерии за участие в еврозоната, когато данните демонстрират, че отговаряме на условията. Сред тях са бюджетен недостиг в размер до 3 на 100 от брутния вътрешен артикул и средногодишна инфлация, която не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите страни членки на Европейски Съюз с най-хубави резултати.