ГЕРБ даде на КС 600-те милиона за пътищарите
59 народни представители от ГЕРБ-СДС нападнаха в Конституционния съд решението на Народното събрание за предприемане на дейности от Агенция „ Пътна инфраструктура " за реализиране на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа, признато на 20 април тази година.
С това решение бяха дадени 600 млн. лв. на пътностроителните компании за разплащане по контракти за действия, осъществени предходната година. Докладчик по делото е Атанас Семов.
" Извиняваме се, че би трябвало да ви занимаваме с въпрос, чийто отговор е толкоз явен, че не би следвало той въобще да възникне в една страна, наричаща себе си правова и ръководена съгласно конституцията и личните си закони.
Извиняваме се също, че би трябвало да цитираме правила от конституцията и някои решения на Конституционния съд, които всеки член на законодателния орган или най-малко юристите в него би следвало да знаят наизуст ", пишат народните представители от опозицията.
Аргументите им да нападат решението са два - нарушаване на правилото за разделяне на управляващите и нарушаване на правилото на право на отбрана и самостоятелност на съда.
Ето какво написа в настояването им:
" Съгласно конституцията „ Народното събрание реализира законодателната власт и упражнява парламентарен надзор. Кой миг в оспорваното от нас решение съставлява реализация на законодателна власт или практикуване на парламентарен надзор върху дейности на изпълнителната власт? Не е ли това решение жестоко разширение на пълномощията на законодателния орган ", питат народните представители.
И не престават: " Въпросът е риторичен. Съгласно конституцията „ Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната. "
В настояването се споделя още, че в хода на дебатите по плана в пленарната зала, само че също и в комисиите по правни въпроси и по районна политика неведнъж от страна на представители на изпълнителната власт и от страна на народни представители от болшинството, били " изтъкнати съображения за възможна незначителност или унищожаемост на част или всички от договорите, подписани от АПИ с търговски сдружения ".
" Даване на правно пояснение на каквито и да е контракти, несъмнено, не е от компетенциите на Народното събрание, а единствено и само на органи на самостоятелната правосъдна власт ", се споделя в настояването им.
" Проектът за решение - забележете - беше импортиран от група народни представители. В плана, който след това стана решение, като съображение за внасянето му беше посочено: „ по отношение на отчет на АПИ от 30 март 2022 година за установена заплаха от настъпване на неспособност на организацията за реализирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища на територията на цялата страна и за обезпечаване сигурността и запазване живота и здравето на ползвателите на републиканските пътища ".
" Още тук се сблъскваме с два парадокса, които са, по този начин да се каже въведения към зародилия парламентарен проблем: Конституцията, както е известно, споделя, че Народното събрание „ приема закони, решения, заявления и обръщения. " Само тъй като Конституцията е споделила, че Народното събрание може да приема решения значи ли, че то може да приема каквито си желае решения, с каквото си желае наличие?, питат от опозицията.
Освен това този " този „ отчет " бил " някаква разработка на орган на изпълнителната власт от втора степен, в който били установени някакви хипотетични нередности или усложнения при осъществяването на избрани контракти от страна на въпросния орган ".
Без да е ясно дали принципалът в структурата на изпълнителната власт - министърът на районното развиване и благоустройството - е упражнил пълномощията си за превъзмогване на нередностите или усложнения.
" Без да е открито дали е занимал с този въпрос Министерския съвет, „ група народни представители " вземат решение, без да пита, прескачайки висшите органи на държавната изпълнителна власт, да внесат въпросния отчет за непосредствено разискване от законодателния орган и за взимане на оперативно управническо решение не от кого да е а точно от Народното събрание ", пишат народните представители.
С това решение бяха дадени 600 млн. лв. на пътностроителните компании за разплащане по контракти за действия, осъществени предходната година. Докладчик по делото е Атанас Семов.
" Извиняваме се, че би трябвало да ви занимаваме с въпрос, чийто отговор е толкоз явен, че не би следвало той въобще да възникне в една страна, наричаща себе си правова и ръководена съгласно конституцията и личните си закони.
Извиняваме се също, че би трябвало да цитираме правила от конституцията и някои решения на Конституционния съд, които всеки член на законодателния орган или най-малко юристите в него би следвало да знаят наизуст ", пишат народните представители от опозицията.
Аргументите им да нападат решението са два - нарушаване на правилото за разделяне на управляващите и нарушаване на правилото на право на отбрана и самостоятелност на съда.
Ето какво написа в настояването им:
" Съгласно конституцията „ Народното събрание реализира законодателната власт и упражнява парламентарен надзор. Кой миг в оспорваното от нас решение съставлява реализация на законодателна власт или практикуване на парламентарен надзор върху дейности на изпълнителната власт? Не е ли това решение жестоко разширение на пълномощията на законодателния орган ", питат народните представители.
И не престават: " Въпросът е риторичен. Съгласно конституцията „ Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната. "
В настояването се споделя още, че в хода на дебатите по плана в пленарната зала, само че също и в комисиите по правни въпроси и по районна политика неведнъж от страна на представители на изпълнителната власт и от страна на народни представители от болшинството, били " изтъкнати съображения за възможна незначителност или унищожаемост на част или всички от договорите, подписани от АПИ с търговски сдружения ".
" Даване на правно пояснение на каквито и да е контракти, несъмнено, не е от компетенциите на Народното събрание, а единствено и само на органи на самостоятелната правосъдна власт ", се споделя в настояването им.
" Проектът за решение - забележете - беше импортиран от група народни представители. В плана, който след това стана решение, като съображение за внасянето му беше посочено: „ по отношение на отчет на АПИ от 30 март 2022 година за установена заплаха от настъпване на неспособност на организацията за реализирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища на територията на цялата страна и за обезпечаване сигурността и запазване живота и здравето на ползвателите на републиканските пътища ".
" Още тук се сблъскваме с два парадокса, които са, по този начин да се каже въведения към зародилия парламентарен проблем: Конституцията, както е известно, споделя, че Народното събрание „ приема закони, решения, заявления и обръщения. " Само тъй като Конституцията е споделила, че Народното събрание може да приема решения значи ли, че то може да приема каквито си желае решения, с каквото си желае наличие?, питат от опозицията.
Освен това този " този „ отчет " бил " някаква разработка на орган на изпълнителната власт от втора степен, в който били установени някакви хипотетични нередности или усложнения при осъществяването на избрани контракти от страна на въпросния орган ".
Без да е ясно дали принципалът в структурата на изпълнителната власт - министърът на районното развиване и благоустройството - е упражнил пълномощията си за превъзмогване на нередностите или усложнения.
" Без да е открито дали е занимал с този въпрос Министерския съвет, „ група народни представители " вземат решение, без да пита, прескачайки висшите органи на държавната изпълнителна власт, да внесат въпросния отчет за непосредствено разискване от законодателния орган и за взимане на оперативно управническо решение не от кого да е а точно от Народното събрание ", пишат народните представители.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ