Тренд: 58% искат от кабинета първо да овладее цените, само 4% - съдебна реформа
58% от българите считат, че първата задача, с която би трябвало да се заеме държавното управление, е преодоляването на цените. Половината от българите считат, че повишаването на нормалните артикули е с над 20%. Това демонстрира изследването на " Тренд ", направено измежду 1004 пълнолетни жители в интервала от 12 до 19 януари по поръчка на " 24 часа ".
На второ място се подрежда преодоляването на рецесията с ковид - с 15%, като толкоз събира и въпросът с предприемане на ограничения против корупцията. Само 4% считат, че правосъдната промяна би трябвало да е първи приоритет на държавното управление.
Половината от запитаните (50%) декларират, че повишаването на цените е с над 20% при нормалните артикули, които пазарят. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишението е сред 10 и 20%. Опцията, че повишаването е сред 5 и 10% е посочена от една десета от запитаните, а единствено 1% декларират, че покачването на цените е под 5%.
Проблемът с високите цени (44 процентни пункта) с три пъти повече посочвания от втория - пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се подрежда корупцията с 11%. По-надолу не престават да преобладават обществените проблеми - повишение на приходите, обедняването и опазването на здравето.
Скриийншот: Тренд
Запазва се електоралната конструкция от последните избори, като няма смяна в подредбата на партиите, а новото държавно управление се употребява с 39% поддръжка. Президентът я надвишава със своите 49% са някои от другите заключения на социологическото проучване.
Новият кабинет на Кирил Петков се употребява с поддръжката на 39% от всички запитани, като съвсем толкоз (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са изцяло сходни с тези, с които стартира и първото служебно държавно управление на Стефан Янев през май предходната година. Симпатизантите на " Продължаваме промяната " съвсем единомислещо показват поддръжка към кабинета, до момента в който тези на Българска социалистическа партия, " ИТН " и " Демократична България " са по-колебливи - към две трети от тях дават позитивна оценка, а към една пета негативна.
През втората половина на 2021 година президентът Радев беше влезнал в наклонност на повишение на негативните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-много на отговорността, която той носеше за служебното държавно управление. Неминуемо част от общественото неодобрение по отношение на властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември съумяха да презаредят в избрана степен доверието към президента и да го възстановят на равнища от преди назначението на служебния кабинет. През януари позитивната оценката за неговата работа е 49%, а негативната 36%.
Скрийншот: Тренд
През 2021 година оценката за работата на Народното събрание падна на сериозно ниски равнища, най-много поради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха към 15%, като даже през септември стигнаха до 12%. Отрицателните пък означиха равнища от 77%. Изборите за 47-то Народно заседание и триумфът му в съставянето на държавно управление водят до растеж в поддръжката към Народното събрание до 29%, а негативните оценки падат до 51%.
Само два месеца след последните предварителни парламентарни избори електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат. " Продължаваме промяната " е първа политическа мощ с 26.4% от деклариралите, че ще гласоподават на възможни избори. ГЕРБ остават близо до изборния си резултат с 22.3%. Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са сходни като резултат надлежно с 11.5% и 10.9%. Пета политическа мощ остава " ИТН " с 8.1% от деклариралите, че ще гласоподават, а шести остават " Демократична България " с 6.8%. Регистрираме лек растеж при " Възраждане " спрямо изборния им резултат, като партията се употребява с поддръжката на 5.9% от деклариралите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната преграда остават " Изправи се БГ! Ние идваме " с 1.9% и Вътрешна македонска революционна организация с 1.1%.
На второ място се подрежда преодоляването на рецесията с ковид - с 15%, като толкоз събира и въпросът с предприемане на ограничения против корупцията. Само 4% считат, че правосъдната промяна би трябвало да е първи приоритет на държавното управление.
Половината от запитаните (50%) декларират, че повишаването на цените е с над 20% при нормалните артикули, които пазарят. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишението е сред 10 и 20%. Опцията, че повишаването е сред 5 и 10% е посочена от една десета от запитаните, а единствено 1% декларират, че покачването на цените е под 5%.
Проблемът с високите цени (44 процентни пункта) с три пъти повече посочвания от втория - пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се подрежда корупцията с 11%. По-надолу не престават да преобладават обществените проблеми - повишение на приходите, обедняването и опазването на здравето.
Скриийншот: Тренд Запазва се електоралната конструкция от последните избори, като няма смяна в подредбата на партиите, а новото държавно управление се употребява с 39% поддръжка. Президентът я надвишава със своите 49% са някои от другите заключения на социологическото проучване.
Новият кабинет на Кирил Петков се употребява с поддръжката на 39% от всички запитани, като съвсем толкоз (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са изцяло сходни с тези, с които стартира и първото служебно държавно управление на Стефан Янев през май предходната година. Симпатизантите на " Продължаваме промяната " съвсем единомислещо показват поддръжка към кабинета, до момента в който тези на Българска социалистическа партия, " ИТН " и " Демократична България " са по-колебливи - към две трети от тях дават позитивна оценка, а към една пета негативна.
През втората половина на 2021 година президентът Радев беше влезнал в наклонност на повишение на негативните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-много на отговорността, която той носеше за служебното държавно управление. Неминуемо част от общественото неодобрение по отношение на властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември съумяха да презаредят в избрана степен доверието към президента и да го възстановят на равнища от преди назначението на служебния кабинет. През януари позитивната оценката за неговата работа е 49%, а негативната 36%.
Скрийншот: Тренд През 2021 година оценката за работата на Народното събрание падна на сериозно ниски равнища, най-много поради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха към 15%, като даже през септември стигнаха до 12%. Отрицателните пък означиха равнища от 77%. Изборите за 47-то Народно заседание и триумфът му в съставянето на държавно управление водят до растеж в поддръжката към Народното събрание до 29%, а негативните оценки падат до 51%.
Само два месеца след последните предварителни парламентарни избори електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат. " Продължаваме промяната " е първа политическа мощ с 26.4% от деклариралите, че ще гласоподават на възможни избори. ГЕРБ остават близо до изборния си резултат с 22.3%. Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са сходни като резултат надлежно с 11.5% и 10.9%. Пета политическа мощ остава " ИТН " с 8.1% от деклариралите, че ще гласоподават, а шести остават " Демократична България " с 6.8%. Регистрираме лек растеж при " Възраждане " спрямо изборния им резултат, като партията се употребява с поддръжката на 5.9% от деклариралите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната преграда остават " Изправи се БГ! Ние идваме " с 1.9% и Вътрешна македонска революционна организация с 1.1%.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ