Алфа Рисърч: 57,4 на сто искат повече пари за здраве в Бюджет 2025
57 на 100 от българите считат, че най-значително нарастване на средствата в Бюджет 2025 би трябвало да има за опазване на здравето.
Това сочат най-актуалните данни от изследване на " Алфа Рисърч " за целите на жителите през новата година и съответстват ли те с тези на ръководещите.
Здравето е приоритет за безусловно всички обществени, демографски и електорални групи, като само при хората над 65г. е изместено от желанието за растеж на пенсиите, демонстрира изследването.
На второ място, с съвсем еднакъв дял от 35-37 на 100, са сложени построяването и ремонта на пътната инфраструктура (безопасност на придвижването по пътищата) и пенсиите.
Въпреки околните проценти в поддръжката, зад двата целта стоят разнообразни обществени групи. За вложения в инфраструктура упорстват живеещите във всички видове обитаеми места, с изключение на в селата, където има най-вече възрастни хора и пенсионери с ниски пенсии, които разбираемо упорстват за техния растеж.
Симпатизантите на Българска социалистическа партия в най-голяма степен (64% от тях), само че също по този начин и на двете ДПС-та (по към 47%) са главните, които приоритизират пенсиите пред инфраструктурата.
Развитието на инфраструктурата се поддържа в по-голяма степен от младото и междинното потомство, мъжете, хората с по-високи приходи, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ, Възраждане и Има Такъв Народ.
На четвърто място, с 20% се подрежда образованието и заплатите на учители и академични преподаватели, като най-високо този приоритет се слага от висшистите, интервюираните с деца, столичани, симпатизантите на ПП-ДБ и Има Такъв Народ.
Армията и националната сигурност, както и културата и опазването на историческото завещание, са сложени като цели от по 10 на 100 от интервюираните. Дали тъй като заплатите на служителите на реда към този момент бяха доста нараснали, или поради неотложността на други пера, за растеж на средствата за Министерство на вътрешните работи в Бюджет 2025 упорстват едвам 3.7 на 100 от интервюираните (7.7% от гласоподавателите на ГЕРБ и към 3 на 100 от гласоподавателите на останалите съдружни партньори).
Малко под 8 на 100 биха желали да има по-висок ръст на средствата за други браншове.
Въпреки разликите за разпределението на средствата по пера, което сблъсква обществени и политически цели, измежду българските жители съществува доста висока степен на единогласие по въпроса „ би трябвало ли харчовете на страната да се разгръщат съгласно това, което сме произвели, или могат да бъдат и по-големи? “.
„ Държавата би трябвало да изразходва за приходи, обществени заплащания прочие толкоз, колкото може да си разреши и не би трябвало да се позволява повишаване на инфлацията, недостига и дълга “ – считат 66% от запитаните.
На противоположната позиция, „ страната би трябвало да изразходва колкото е належащо за увеличение на приходи, обществени заплащания и прочие, даже това да значи по-високи инфлация, недостиг и дълг “ са 25% от интервюираните.
9 на 100 не могат да преценяват коя финансова политика е по-подходяща за страната.
Разумната и уравновесена фискална политика на страната, сходно на тази на фамилния бюджет, е желаната от българите. Нито една обществена или електорална група не слага под подозрение този принцип. Нарушаването му от една или друга политическа мощ може да бъде целесъобразно с всичко друго, само че не и с „ напън от гласоподавателите. “
Националното представително изследване на организация Алфа Рисърч е осъществено в интервала 20-28 февруари измежду 1000 пълнолетни жители, интервюирани по домовете им с таблети.
