... 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от

... 57 И когато се свечери, пристигна един паралия от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

58 Той пристигна при Пилата и изиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде.

59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,

60 и го постави в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали огромен камък на гробната врата, отиде си.

Йосифовата гробница била изсечена в една канара за по-голяма сигурност и отбрана против вероятно бъдещо опозоряване или плячкосване на неговите тленни остатъци. Тя нямала прозорци. Имала единствено един излаз и това бил нейния вход. Той имал подобен механизъм на заключване, който не предполагал отключване, а единствено еднократно заключване. Ролята на брава играела самата врата. Тя представлявала голям кръговиден камък – плосък и объл като воденично колело. Тежащата няколко тона, кръгла врата била сложена в накривен улей по подобен метод, че като се отмести подпората й, тя да се освободи, под силата на личната си тежест да се изтърколи по канала и да затвори вечно отвора на гробницата. Механизмът на затваряне бил подобен, че се заключвал без особени старания – единствено като се дръпне подпората на кръглата врата. Но е било невероятно самичък човек да върне голямата кръгла скална врата в изходното й състояние (Матей 27:57-60).

Начинът на заключване на гробницата оправдава терзанията на дамите, които отиват да го помажат своя Учител в първия ден на новата седмица. По пътя те си задават въпроса (Марко 16:3):
„ Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? “ – тъй като беше прекомерно огромен. “

ЗАПЕЧАТАН И ОХРАНЯВАН
Поради експлицитното гледище на основните свещеници и фарисеите входът на гробницата бил освен заключен с този голям камък, само че също по този начин запечатан с глинен щемпел, белязан със знака на римския шеф и охраняван от римска стража (Матей 27:62-66).

62 И на идващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, основните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и споделиха: 63 Господарю, спомнихме си, че Оня лъжец приживе рече: След три дни ще възкръсна. 64 Заповядай, впрочем, гробът да се пази крепко до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната машинация ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете. 66 Те, впрочем, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба благодарение на стражата.

Римската стража се е състояла от четири до шестнадесет извънредно добре подготвени и дисциплинирани професионални бойци. Ако един от бойците е заспял на поста си, те всички са били убивани. Пазач, който допуснел пандизчия да избяга, подлежал на същото наказване на което бил наказан поверения му пандизчия. Затова римските стражари били доста деликатни и си отваряли очите на четири.

Това, което разбираме от евангелския роман е, че след погребването Му, тялото на Исус било по този начин залостено, запечатано и охранявано, че никой по никакъв метод не би могъл да има достъп до него.

Кои биха били възможните похитители на Исусовото тяло?

Когато видя отваления камък, Мария в началото си намерения, че съперниците на Исус скрито са отмъкнали тялото Му и са го занесли някъде другаде. Когато видя отваления камък, тя изтича до къщата в която бяха Петър и Йоан и им сподели (Йоан 20:2):

„ Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили. “

Враговете на Исус са били заинтригувани тялото Му да си остане там, където е. Затова се бяха погрижили гробът да бъде запечатан и защитаван крепко. Те несъмнено не бяха виновни за Исусовото изгубване от гроба. Иначе, в случай че те го бяха откраднали, още при първото удостоверение за възкресението Му, щяха да покажат мъртвия мъртвец и на християнството щеше да се постави точка.

Войниците също нямаха никакъв интерес да крадат Исусовото тяло – това би означавало да работят против самите себе си.

Какво да кажем за учениците и приятелите на Исус? Те също нямаха желание да крадат тялото. Основно заради три аргументи. Първо, те бяха подтиснати и уплашени за личния си живот и надали биха желали да си имат проблеми с управляващите. Дори бяха заключили вратата на стаята в която се бяха събрали в деня на Възкресението заради страха от юдеите (Йоан 20:19).

Второ, учениците към момента не бяха разбрали думите на Исус нито за Неговата гибел, нито за Неговото възкресение (Йоан 20:9).

9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

Когато отиваха към гроба, дамите близки на Исус не идваха с цел да посрещнат своя възкръснал Спасител, а носеха благовонни масла с цел да помажат в допълнение мъртвото му тяло (Марко 16:1).

Трето, за апостолите историята с Исус беше завършила. Те нито имаха вяра, нито чакаха, че Исус ще възкръсне (Марко 16:9-14). Първоначално за тях възкресението на техния Учител беше една голяма изненада. Думите на дамите за тях бяха „ празни приказки “ (Лука 24:9-12). Те бяха по-изненадани от възкресението даже от своите врагове. Главните фарисеи и свещениците обаче допускаха, че нещо извънредно може да се случи – както проличава от запечатването на гроба и слагането на стражата.

И по този начин, когато от кръга на евентуалните похитители изключим враговете на Исус, стражарите и учениците му, не остава никой който да е правил опит да отнесе тялото.

Ако никой човек не беше виновен за изгубването на Исусовото тяло, тогава кой беше отвалил камъка от гробната врата?

В неговото евангелие, 28 глава, стихове 2-4, евангелист Матей ни дава отговора – това беше един Божий ангел.

2 А, ето, стана огромен трус; тъй като ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него. 3 Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. 4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви. 5 А ангелът проговори, като сподели на дамите: Вие не се бойте, тъй като зная, че търсите разпнатия Исус. 6 Няма Го тук; тъй като възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.

Входът на гробницата беше отворен с Божията свръхестествена интервенция. Това, което е най-изумителното в цялата история обаче е, че откакто гробницата беше отворена, никой не излезе от вътрешната страна! Ангелът не отвали камъка с цел да може Исус да излезе от гроба, а с цел да могат хората да влязат вътре и да видят, че Него Го няма. Исус беше напуснал гробницата преди тя да бъде отворена! Отваляването на камъка стана не по време на самото възкресение, а откакто то към този момент беше се случило.

Гробът беше останал празен свръхестествено и това беше знамение!

ПРАЗНИТЕ ПЛАЩАНИЦИ

Тялото на Исус беше изчезнало освен от гроба, само че и от плащаниците. Него Го нямаше, а те бяха на мястото си.

Какво представляваха плащаниците? Според тогавашните традиции, след ритуално измиване, тялото на мъртвия е било обвивано и стягано с ленти от ленено платно, напоени със примес от течни и прахообразни ароматни субстанции. Тези погребални одежди са образували нещо като гипсова обвивка, която доста мъчно е можело да бъде свалена. След гибелта Му, тялото на Исус е било обгърнато точно в подобен саван (Йоан 19:38-40).

Когато чуха от стражарите за техния неуспех в осъществяването на служебния им дълг, за ангела и за празния гроб, основните свещеници и старейшините подкупиха стражарите да излъжат, че учениците били откраднали тялото до момента в който те са спели (Матей 28:11-15). Тази небрежно скалъпена неистина обаче звучи изцяло неправдоподобно, тъй като отместването на големия скален блок, който е служел за врата на гробницата, сигурно би ги събудило. А и остава въпроса, по какъв начин са разбрали кой е откраднал тялото, откакто са спели? Тяхната неистина обаче е изцяло разобличена от съществуването на празния саван.

Кой апаш, в случай че отиде да краде труп, първо ще го разповие от плащаниците, след това ще ги подреди по същия метод по който са били до момента в който тялото е било увито в тях, и по-късно ще вземе единствено голото мъртво тяло? Това първо би лишило прекалено много време; второ, би предизвикало една ужасна миризма на разлагаща се плът; и трето, на практика е невероятно втвърдения от ароматни субстанции ленен шаблон да бъде негоден и по-късно оставен в предходното му състояние.

Ако допуснем, че някой е пристигнал и откраднал тялото на Исус, то той сигурно щеше да го вземе по този начин, както е било увито. Плащаниците обаче освен бяха на мястото си. Запазили формата и ситуацията си върху каменната плоча, те са изглеждали по този начин, сякаш тялото на Исус е било измъкнато от тях без те да бъдат разповивани – нещо, което по човешки е изцяло невероятно (Йоан 20:3-5).

3 И така, Петър и другият възпитаник излязоха и отиваха на гроба; 4 и двамата тичаха дружно, само че другият възпитаник изпревари Петър и стигна пръв на гроба. 5 И като надникна, видя плащаниците поставени, само че не влезе вътре.

Когато надниква в гроба и вижда в полумрака плащаниците на мястото си, в началото Йоан може би си е помисля, че тялото на Исус си е на мястото и дамите просто не са го видели. След малко обаче, дотърчава и Петър и дружно с него Йоан влиза във вътрешността до самия каменен плот върху който е било сложено тялото.

Това, което вижда го поразява (Йоан 20:6-8).

6 След него пристигна Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците поставени, 7 и кърпата, която беше на главата Му, не поставена с плащаниците, а свита на настрана място. 8 Тогава влезе другият възпитаник, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва. “

Плащаниците си бяха на мястото, а Исус го нямаше.

Единственото пояснение, което може да се даде за този факт, е че Исусовото тяло по някакъв незнаен за човечеството метод е добил способността и силата да минава през материята. Явно, при възкресението Исус се е преобразил в своето прославено, небесно тяло и просто е станал от каменния плот върху който е бил положен. Преминал е през плащаниците, а те са си останали непокътнати и вярно нагънати – сходно на износена какавида.

Господ, сходно на смяната която е претърпял на планината на преображението, просто е разменил погребалните си одежди с одеждите на славата. Не е имало потребност да бъде разповиван като възкресения от него Лазар (Йоан 11:44). Не е имало потребност да отваля камъка от гробната врата, с цел да излезе от гробницата. Той най-вероятно просто е минал през него, като в същия миг е станал незабележим за бойците които са го пазили. И парадоксалното е, че точно бойците, сложени на стража от неговите врагове са траяли да пазят материалните доказателства за възкресението Му – празния гроб и празния саван.

ПОВЯРВАЙ И ТИ!

Празната гробница е доказателство, че по някакъв метод Исус я е напуснал. Останалите в нея подредени плащаници са доказателство, че той не е бил изнесен от там от човек. Единственото разумно пояснение на тези два обстоятелството, (колкото и неправдоподобно да звучи то на нашите лимитирани мозъци) е, че Бог свръхестествено е възкресил Исус от мъртвите. След това с прославеното си тяло Той е минал през плащаниците и кръглата каменна врата, и е излязъл от гробницата.

Когато Йоан видя празния гроб и празния саван, той повярва във възкресението (Йоан 20:8).

8 Тогава влезе другият възпитаник, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

Виждайки празният гроб и плащаниците в него Йоан повярва. А ти, ще повярваш ли? Отговорът на този въпрос е извънредно значим. Той е съдбоносен, тъй като съгласно Библията неверието е неоправдателно, а вярата във Христовото възкресение избавителна. Тя може да ти донесе помилван на греховете, опрощение и един ден същото възкресение като Христовото.