25 август в историята
55 година пр.н.е. – Юлий Цезар атакува Британия.
325 година – Никейският събор дефинира разпоредбите за пресмятане на датата на Великден в християнската черква.
1580 година – Испанската войска завладява Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.
1718 година – Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.
1758 година – Седемгодишната война: Пруския крал Прусия побеждава съветската войска в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).
1768 година – Джеймс Кук стартира първата си експедиция.
1819 година – В Швейцарските Алпи е открит извор, наименуван Саския, чийто вода се смята за най-чистата и с най-хубав минерален състав в света.
1825 година – Уругвай афишира независимостта си от Бразилия.
1830 година – Започва Белгийската гражданска война.
1875 година – Осъществено е първото преплуване на Ла Манша – от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият връх е под 7 часа).
1916 година – България в Първата международна война: Руската войска форсира Дунав и навлиза в българска територия.
1920 година – Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, сполучливо изтласкват от Варшава Червената войска.
1928 година – Завършен е градежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на британския футболен тим Ливърпул.
1940 година – Втората международна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.
1944 година – Втората международна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.
1960 година – В Рим са открити XVII Олимпийски игри.
1961 година – В София е открита Втората лятна универсиада.
1967 година – Установена е гореща линия сред Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Англия.
1978 година – В Испания е анулирано смъртното наказване в спокойно време.
1988 година – При пожар изгарят доста сгради в централната част на Лисабон.
1989 година – Космическия уред на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната огромна планета, преди да напусне Слънчевата система.
1991 година – Беларус афишира самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.
1993 година – В Асама (Индия) буен слон прегазва и убива 44 души.
1997 година – В Берлин е наказан на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически водач, поради убитите при бягство на Запад жители, пробвали се да преминат през Берлинската стена.
2003 година – Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.
Родени на 25 август
1530 година – Иван IV, цар на Русия († 1584 г.)
1744 година – Йохан Готфрид декор Хердер, немски мъдрец († 1803 г.)
1767 година – Луи Сен-Жюст, френски бунтовник и публицист († 1794 г.)
1819 година – Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.)
1841 година – Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 година († 1917 г.)
1843 година – Александър Фок, съветски боен деятел († 1926 г.)
1862 година – Луи Барту, френски политик († 1934 г.)
1873 година – Константин Георгиев, български боен деятел († 1925 г.)
1874 година – Михаил Розов, български бунтовник († 1934 г.)
1891 година – Алберто Савинио, италиански публицист († 1952 г.)
1900 година – Ханс Адолф Кребс, английски доктор и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 година († 1981 г.)
1905 година – Калин Бояджиев, български проектант († 1968 г.)
1905 година – Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.)
1911 година – Во Нгуен Зиап, виетнамски военачалник († 2013 г.)
1912 година – Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.)
1916 година – Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 година († 2003 г.)
1916 година – Георги Петров, български поземлен академик, селекционер († 1984 г.)
1918 година – Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.)
1923 година – Алваро Мутис, колумбийски публицист († 2013 г.)
1928 година – Херберт Крьомер, немски физик, Нобелов лауреат през 2000 година
1928 година – Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.)
1930 година – Шон Конъри, шотландски киноактьор
1933 година – Том Скерит, американски артист
1934 година – Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик
1938 година – Фредерик Форсайт, британски публицист
1938 година – Янка Рупкина, българска национална певица
1942 година – Маргарита Терехова, съветска актриса
1947 година – Ан Арчър, американска актриса
1949 година – Джийн Симънс, един от създателите на група KISS
1951 година – Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest
1954 година – Елвис Костело, английски рок музикант
1954 година – Бруно Мансер, швейцарски държавник
1958 година – Тим Бъртън, американски кинорежисьор
1959 година – Илко Семерджиев, български политик
1964 година – Василиос Котрониас, гръцки шахматист
1964 година – Джоан Уоли, британска актриса
1970 година – Аарън Джефри, австралийски артист
1970 година – Клаудия Шифер, немски фотомодел
1970 година – Мариян Тодоров, български футболист и треньор
1971 година – Джилберто Симони, италиански колоездач
1973 година – Фатих Акин, немски режисьор
1976 година – Александър Скарсгард, шведски артист
1977 година – Джонатан Того, американски артист
1981 година – Рейчъл Билсън, американска актриса
1982 година – Симон дьо Гейл, английски проектант, художник и откривател
1987 година – Блейк Лайвли, американска актриса
325 година – Никейският събор дефинира разпоредбите за пресмятане на датата на Великден в християнската черква.
1580 година – Испанската войска завладява Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.
1718 година – Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.
1758 година – Седемгодишната война: Пруския крал Прусия побеждава съветската войска в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).
1768 година – Джеймс Кук стартира първата си експедиция.
1819 година – В Швейцарските Алпи е открит извор, наименуван Саския, чийто вода се смята за най-чистата и с най-хубав минерален състав в света.
1825 година – Уругвай афишира независимостта си от Бразилия.
1830 година – Започва Белгийската гражданска война.
1875 година – Осъществено е първото преплуване на Ла Манша – от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият връх е под 7 часа).
1916 година – България в Първата международна война: Руската войска форсира Дунав и навлиза в българска територия.
1920 година – Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, сполучливо изтласкват от Варшава Червената войска.
1928 година – Завършен е градежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на британския футболен тим Ливърпул.
1940 година – Втората международна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.
1944 година – Втората международна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.
1960 година – В Рим са открити XVII Олимпийски игри.
1961 година – В София е открита Втората лятна универсиада.
1967 година – Установена е гореща линия сред Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Англия.
1978 година – В Испания е анулирано смъртното наказване в спокойно време.
1988 година – При пожар изгарят доста сгради в централната част на Лисабон.
1989 година – Космическия уред на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната огромна планета, преди да напусне Слънчевата система.
1991 година – Беларус афишира самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.
1993 година – В Асама (Индия) буен слон прегазва и убива 44 души.
1997 година – В Берлин е наказан на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически водач, поради убитите при бягство на Запад жители, пробвали се да преминат през Берлинската стена.
2003 година – Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.
Родени на 25 август
1530 година – Иван IV, цар на Русия († 1584 г.)
1744 година – Йохан Готфрид декор Хердер, немски мъдрец († 1803 г.)
1767 година – Луи Сен-Жюст, френски бунтовник и публицист († 1794 г.)
1819 година – Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.)
1841 година – Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 година († 1917 г.)
1843 година – Александър Фок, съветски боен деятел († 1926 г.)
1862 година – Луи Барту, френски политик († 1934 г.)
1873 година – Константин Георгиев, български боен деятел († 1925 г.)
1874 година – Михаил Розов, български бунтовник († 1934 г.)
1891 година – Алберто Савинио, италиански публицист († 1952 г.)
1900 година – Ханс Адолф Кребс, английски доктор и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 година († 1981 г.)
1905 година – Калин Бояджиев, български проектант († 1968 г.)
1905 година – Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.)
1911 година – Во Нгуен Зиап, виетнамски военачалник († 2013 г.)
1912 година – Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.)
1916 година – Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 година († 2003 г.)
1916 година – Георги Петров, български поземлен академик, селекционер († 1984 г.)
1918 година – Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.)
1923 година – Алваро Мутис, колумбийски публицист († 2013 г.)
1928 година – Херберт Крьомер, немски физик, Нобелов лауреат през 2000 година
1928 година – Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.)
1930 година – Шон Конъри, шотландски киноактьор
1933 година – Том Скерит, американски артист
1934 година – Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик
1938 година – Фредерик Форсайт, британски публицист
1938 година – Янка Рупкина, българска национална певица
1942 година – Маргарита Терехова, съветска актриса
1947 година – Ан Арчър, американска актриса
1949 година – Джийн Симънс, един от създателите на група KISS
1951 година – Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest
1954 година – Елвис Костело, английски рок музикант
1954 година – Бруно Мансер, швейцарски държавник
1958 година – Тим Бъртън, американски кинорежисьор
1959 година – Илко Семерджиев, български политик
1964 година – Василиос Котрониас, гръцки шахматист
1964 година – Джоан Уоли, британска актриса
1970 година – Аарън Джефри, австралийски артист
1970 година – Клаудия Шифер, немски фотомодел
1970 година – Мариян Тодоров, български футболист и треньор
1971 година – Джилберто Симони, италиански колоездач
1973 година – Фатих Акин, немски режисьор
1976 година – Александър Скарсгард, шведски артист
1977 година – Джонатан Того, американски артист
1981 година – Рейчъл Билсън, американска актриса
1982 година – Симон дьо Гейл, английски проектант, художник и откривател
1987 година – Блейк Лайвли, американска актриса
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ