55,2% от пълнолетните български граждани зявяват, че със сигурност ще гласуват

55,2% от пълнолетните български граждани зявяват, че сигурно ще гласоподават на идните избори на 14.11.2021 година (президентски и парламентарни). Изразено в безспорни стойности това значи около 3,0-3,1 млн. гласа, подадени в границите на страната. В съпоставяне с последните парламентарни избори покачването е с към 300 000 гласа. Съотнесено към изборите от април т.г. обаче, следим понижение със същата големина, декларират от агенция  " Сова Харис ", опирайки се на последното си изследване, направено в интервала сред 2 и 8 октомври сред 1010 български жители. Проучването е поръчано от Дир.бг. Социолозите показват, че с изключение на чисто политическите аргументи, на изборната интензивност ще повлияят острите обществени и стопански проблеми, а и четвъртата вълна на епидемията - 10,2% от всички гласоподаватели считат, че съществува действителна заплаха да се заразят в процеса на гласоподаване. Почти 3% от всички гласоподаватели (това е една цяла парламентарна група) декларират, че няма да гласоподават заради обстоятелството, че би трябвало да го създадат с машини. В проучването ГЕРБ са първа политическа мощ - 24,2%, като даже усилват последователите си спрямо последните провели се избори. При БСП от " Сова Харис " също записват значимо възобновяване на позициите (19,1%). Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, защото по-възрастните им гласоподаватели са уязвими както от пандемията, по този начин и от запасите да гласоподават с машини. При обединенията, подкрепяни от протестния избор се записват обилни промени.  " Продължаваме промяната "  засега може да разчита на 14,6% от подадените гласове. Но конституирането на партията на Петков и Василев води до редукция на поддръжката за всички останали. При ИТН - първата политическа мощ в предходния парламент - ерозията е най-силно изразена (14,4%). Очертава се оспорвана борба за третото място, което може да придобие значимо значение при приемане на мандатите за лъчение на държавно управление от идващия парламент. Сигурни участници в бъдещето Народно заседание са още Демократична България (9,0%) и Движение за права и свободи (8,7%). На ръба на бариерата е формацията  " Изправи се БГ! Ние идваме! " с 4,2%. Отсега можем да кажем, че и идващият Парламент ще бъде накълцан, като в него ще участват 6 или 7 политически субекта. Кандидатирането на потвърдени специалисти в своите области като Анастас Герджиков и Лозан Панов повиши интереса към президентската конкуренция. Номинирането им в последния миг обаче е огромен минус за техните кандидатури, считат от " Сова Харис ". Установено предписание е, че при издигането на ново лице в политическото пространство е нужен интервал от най-малко половин година за неговото показване. Избирателите желаят не просто да чуят няколко телевизионни изяви, само че в случай че е допустимо да придобият и непосредствени показа за индивида, на който ще възложат политическо посланичество. Закъснелият старт на въпросните кандидатури предопределя ниските равнища, от които се включват в предизборната битка. Засега записаната поддръжка за главните съперници на сегашния президент се лимитира главно в рамките на партиите, които стоят за тях - надлежно ГЕРБ и Демократична България. Движение за права и свободи постоянно е било фактор в президентските избори. Сега с сгъстяване на позициите си посредством издигане на партийния водач за претендент и посредством връщането на Делян Пеевски в листите за депутат, Движението ще повлияе на цялостната обстановка. Например, поддръжката, която се ангажират да дадат на едната страна на втори тур на президентските избори, евентуално ще провокира анти-ДПС вълна. Това ще е от изгода за Румен Радев, който все още продължава да се обрисува като изявен любимец. Нагласите за гласоподаване на балотаж удостоверяват тази теза. Ако президентските избори се проведат сега, Румен Радев има действителен късмет да завоюва над половината от подадените гласове на първи тур. Най-вероятно обаче няма да е налице условието да са дали своят вот повече от 50% от гласоподавателите от изборните описи, с цел да може да бъде определен президент на първи тур. Политиците, които се употребяват с най-високо доверие в България сега, са Румен Радев и Илияна Йотова. Напред в тази самобитна ранглиста изпъкват и имената на водачите на новия проект  " Продължаваме промяната " Кирил Петков и Асен Василев. От партийните водачи отпред е Корнелия Нинова. Анастас Герджиков влиза в конкуренцията със относително високо доверие, съотносимо с това към Бойко Борисов.