Допитване: Всеки трети българин е получил увеличение на заплатата до 5%, което едва покрива средногодишната инфлация. 54% са за ръст на МРЗ
54,1 % от българите поддържат нарастването на минималната работна заплата, 1/3 считат, че тя би трябвало да е равна на заплатата за прехрана, която обаче към момента не е задоволително позната за огромна част от тях (39%). 86,1 на 100 от хората показват изрично, че полученият през тази година растеж на възнагражденията не е задоволителен.
Това са част от резултатите от национално представително изследване по отношение на динамичността в приходите, извършено в интервала 30 октомври – 7 ноември 2025 година, по поръчка на КНСБ. Изследването е направено от социологическа организация МЯРА на база на стандартизирани изявленията измежду 804 пълнолетни български жители.
Данните бяха показани през днешния ден – 25 ноември, от вицепрезидента на конфедерацията Тодор Капитанов, зам.-директора на ИССИО Виолета Иванова, основния икономист и шеф на ИССИО Любослав Костов, създателя на МЯРА Първан Симеонов, политолога от организацията Яница Петкова.
" Знаете, че от две години синдикати и бизнес в работни групи и в разнообразни други формати водят разногласия по отношение на минималната заплата и методът за нейното установяване. Това е по отношение на транспонирането на Директивата за съответните минимални заплати и насърчаването на груповото трудово договаряне. Темата е гореща и във връзка полемиките за бюджета да 2026. Знаем позициите на синдикатите, на работодателските организации, на ръководещата коалиция, на опозицията. Но никой не беше питал хората какво мислят по тези по този начин дискусионни въпроси. Затова КНСБ реши да направи взаимно с организация МЯРА това изследване “, изясни Капитанов.
Любослав Костов подсети, че КНСБ упорства за адекватност в измерването на МРЗ, съответстваща на заплатата за прехрана на национално равнище. " И откакто сме я определили тази национална заплата – с критериите, по формулата, както сме се разбрали с бизнеса съгласно директивата, да се пристъпи към установяване на минимални заплати по стопански действия, които да я надграждат. Това за нас е разбирането за адекватност, което да става през груповото договаряне “, изясни той.
Първан Симеонов уточни, че проучването затвърждава нуждата от противоположна връзка, когато се вършат бюджетните рамки. Нещо, което е недостиг в страната. " Радвам се, че организация МЯРА има опция да помогне на публичния спор и най-много да даде едно публично огледало какво мислят българите. Колкото и сложна да е обстановката с обществените финанси в България, публичният инстинкт тук е явен – най-малкото на фона на всички, които не намират нарастването, което са получили през последната година, за задоволително “, сподели Симеонов. Той изясни, че резултатите демонстрират ясно и къде има потребност от повече информация и полемики, виждат се и диспропорциите, които проучването адресира – във връзка с обществените и районните неравенства.
Ключови резултати на база на въпросите в проучването
Налице е ясна социална поддръжка за нарастване на размера на минималната заплата като належащо социално-икономическо деяние:
– Категорична поддръжка споделят 54.1%,
– 9% са " срещу “, а 27% се двоумят.
Подкрепата е висока измежду всички заети лица, както от държавния (54%), по този начин и от частния бранш (59%). Същото мнение се споделя и от групата на безработните лица (59,4%).
Негативно настроените към нарастване на МРЗ са най-силно изразени в групата на самонаетите/ притежателите на бизнес (27,7%), което дава отговор на търсенето на по-високи облаги, с които да разполагат.
Наблюдава се мощна поддръжка от лицата с основно и по-ниско образование (59,9%), отразяващо обстоятелството, че те заемат нискоквалифицирани работни места, постоянно с по-ниско или минимално възнаграждение. Докато при висшистите са регистрирани най-високи равнища на отменяне на растежа на МРЗ (20.2%), което отразява по-доброто им позициониране на пазара на труда.
С какъв брой % беше увеличена заплатата Ви?
Силна фрагментация се следи на степента на нарастване на заплатата.
42,5% са получили нарастване на възнагражденията 10-15%. С максимален дял е групата с приход в диапазон от 2000 до 3000 лева (59,4%).
Тревожен е фактът, че 31.6% от интервюираните оповестяват за нарастване до 5%, което едвам покрива средногодишната инфлация за 2024 година (2,4%) и не е задоволително да обезпечи растеж на покупателната дарба през актуалната година (годишната инфлация през октомври 2025 година по отношение на аналогичния месец на 2024 година към този момент е в размер на 5,3%).
Значими са разликите съгласно вида обитаемо място: най-често растеж до 5% регистрират респондентите от регионалните центрове (39,4%), до момента в който в столицата под ¼ от работещите са получили сходно нарастване.
Достатъчно ли е нарастването?
Възприятието за непълнота е съвсем универсално: 86.1% споделят, че не " НЕ Е ДОСТАТЪЧНО “ увеличението на трудовото възнаграждение и единствено 11.1% го дефинират като " задоволително “.
Най-висок дял незадоволеност се споделя от лицата с приход до 2000 лева От тях близо 90% показват, че са неудовлетворени.
Удовлетвореността от степента на нарастване на РЗ нараства съразмерно при респондентите с по-високи приходи, като доближава до 28% при респондентите с приходи сред 3000 и 4000 лева
Разгледани по демографски групи и учебен статус измежду най-недоволните от степента на нарастване на заплатите са жителите на регионални центрове (89%) и лицата с главно и по-ниско обучение (91,4%). Дори измежду висшистите 80,8% считат растежа за непълен.
Ако има секторни нараствания през 2026 година, какъв модел е най-логичен?
Общественото мнение се колебае между нуждата от нови растежи на заплатите и несигурността по отношение на генерирането на такива през национални политики. Предвид че през 2025 година в някои браншове имаше нарастване на работната заплата към 50%, а в други беше към 5%, респондентите бяха запитани, в случай че има нарастване по браншове и през 2026 година, би трябвало ли да има диференциация в растежите.
Най-висока е заявената поддръжка за целевия подход – т.е. нарастване единствено в най-изостаналите сектори (19,1%) или увеличение само за тези, които са получили по-малко преди този момент. Според наетите лица от държавен и частен бранш тази позиция се споделя в диапазон 17,6-18%. На последващо място (15.2%) е поръчката за увеличение за всички браншове, само че с приоритет към получилите по- малко предишни години. Този отговор се споделя с идентична степен от наетите лица в частния и държавния бранш (17,1%)
Универсално нарастване за всички браншове е по-слабо подкрепяна алтернатива (14%). Това е публичен сигнал за сензитивност към секторни несъответствия и очакване за по-справедлива подоходна политика.
Огромна остава несигурността (51.7%) по отношение на модела на нарастване на възнагражденията в народен мащаб – над една втора от запитаните не могат да дадат отговор или да образуват мнение по тематиката. Липсата на информация се откроява като главен проблем пред образуването на социална позиция за модела на нарастване за приходите по браншове.
Трябва ли МРЗ да е равна на " заплатата за прехрана “ (ЗИ)?
Налице е фрагментация на мненията по отношение на нуждата от приравняване на минималната заплата към размера на заплата за прехрана (ЗИ), като резултатите демонстрират, че се дължи на незадоволителна осведоменост по отношение на концепцията за нея.
Около една трета от общата съвкупност (32%) поддържат сходна стъпка. На противоположно мнение са 29 на 100. Извън тези две групи остава по-голямата част от респондентите, които към момента изпитват усложнение да дадат своето обективно мнение (39%) заради незапознатост с концепцията за заплата за прехрана. Изведените резултати сочат към необходимостта освен от по-широко осведомление на българската общност по отношение на същността на концепцията за ЗИ, само че и към по-широк спор по отношение на политиката по приходи по браншове и постигането на почтени хонорари.
Към момента по-висока поддръжка за равнене на МРЗ със ЗИ се генерира при:
Лица със средно и висше образование (33–34%), до момента в който при основно/по-ниско обучение близо 50% не могат да преценяват.
Всеки трети от лицата от ниско доходните групи от 1000 до 2000 лева (32,9%) поддържа нуждата размерът на минималната работна заплата да е еднакъв на размера на " заплатата за прехрана “
наетите в държавния бранш (36% ) и частния бранш (31,4%), само че и безработните (43%).
Изводите и рекомендациите на КНСБ може да прочетете.
Това са част от резултатите от национално представително изследване по отношение на динамичността в приходите, извършено в интервала 30 октомври – 7 ноември 2025 година, по поръчка на КНСБ. Изследването е направено от социологическа организация МЯРА на база на стандартизирани изявленията измежду 804 пълнолетни български жители.
Данните бяха показани през днешния ден – 25 ноември, от вицепрезидента на конфедерацията Тодор Капитанов, зам.-директора на ИССИО Виолета Иванова, основния икономист и шеф на ИССИО Любослав Костов, създателя на МЯРА Първан Симеонов, политолога от организацията Яница Петкова.
" Знаете, че от две години синдикати и бизнес в работни групи и в разнообразни други формати водят разногласия по отношение на минималната заплата и методът за нейното установяване. Това е по отношение на транспонирането на Директивата за съответните минимални заплати и насърчаването на груповото трудово договаряне. Темата е гореща и във връзка полемиките за бюджета да 2026. Знаем позициите на синдикатите, на работодателските организации, на ръководещата коалиция, на опозицията. Но никой не беше питал хората какво мислят по тези по този начин дискусионни въпроси. Затова КНСБ реши да направи взаимно с организация МЯРА това изследване “, изясни Капитанов.
Любослав Костов подсети, че КНСБ упорства за адекватност в измерването на МРЗ, съответстваща на заплатата за прехрана на национално равнище. " И откакто сме я определили тази национална заплата – с критериите, по формулата, както сме се разбрали с бизнеса съгласно директивата, да се пристъпи към установяване на минимални заплати по стопански действия, които да я надграждат. Това за нас е разбирането за адекватност, което да става през груповото договаряне “, изясни той.
Първан Симеонов уточни, че проучването затвърждава нуждата от противоположна връзка, когато се вършат бюджетните рамки. Нещо, което е недостиг в страната. " Радвам се, че организация МЯРА има опция да помогне на публичния спор и най-много да даде едно публично огледало какво мислят българите. Колкото и сложна да е обстановката с обществените финанси в България, публичният инстинкт тук е явен – най-малкото на фона на всички, които не намират нарастването, което са получили през последната година, за задоволително “, сподели Симеонов. Той изясни, че резултатите демонстрират ясно и къде има потребност от повече информация и полемики, виждат се и диспропорциите, които проучването адресира – във връзка с обществените и районните неравенства.
Ключови резултати на база на въпросите в проучването
Налице е ясна социална поддръжка за нарастване на размера на минималната заплата като належащо социално-икономическо деяние:
– Категорична поддръжка споделят 54.1%,
– 9% са " срещу “, а 27% се двоумят.
Подкрепата е висока измежду всички заети лица, както от държавния (54%), по този начин и от частния бранш (59%). Същото мнение се споделя и от групата на безработните лица (59,4%).
Негативно настроените към нарастване на МРЗ са най-силно изразени в групата на самонаетите/ притежателите на бизнес (27,7%), което дава отговор на търсенето на по-високи облаги, с които да разполагат.
Наблюдава се мощна поддръжка от лицата с основно и по-ниско образование (59,9%), отразяващо обстоятелството, че те заемат нискоквалифицирани работни места, постоянно с по-ниско или минимално възнаграждение. Докато при висшистите са регистрирани най-високи равнища на отменяне на растежа на МРЗ (20.2%), което отразява по-доброто им позициониране на пазара на труда.
С какъв брой % беше увеличена заплатата Ви?
Силна фрагментация се следи на степента на нарастване на заплатата.
42,5% са получили нарастване на възнагражденията 10-15%. С максимален дял е групата с приход в диапазон от 2000 до 3000 лева (59,4%).
Тревожен е фактът, че 31.6% от интервюираните оповестяват за нарастване до 5%, което едвам покрива средногодишната инфлация за 2024 година (2,4%) и не е задоволително да обезпечи растеж на покупателната дарба през актуалната година (годишната инфлация през октомври 2025 година по отношение на аналогичния месец на 2024 година към този момент е в размер на 5,3%).
Значими са разликите съгласно вида обитаемо място: най-често растеж до 5% регистрират респондентите от регионалните центрове (39,4%), до момента в който в столицата под ¼ от работещите са получили сходно нарастване.
Достатъчно ли е нарастването?
Възприятието за непълнота е съвсем универсално: 86.1% споделят, че не " НЕ Е ДОСТАТЪЧНО “ увеличението на трудовото възнаграждение и единствено 11.1% го дефинират като " задоволително “.
Най-висок дял незадоволеност се споделя от лицата с приход до 2000 лева От тях близо 90% показват, че са неудовлетворени.
Удовлетвореността от степента на нарастване на РЗ нараства съразмерно при респондентите с по-високи приходи, като доближава до 28% при респондентите с приходи сред 3000 и 4000 лева
Разгледани по демографски групи и учебен статус измежду най-недоволните от степента на нарастване на заплатите са жителите на регионални центрове (89%) и лицата с главно и по-ниско обучение (91,4%). Дори измежду висшистите 80,8% считат растежа за непълен.
Ако има секторни нараствания през 2026 година, какъв модел е най-логичен?
Общественото мнение се колебае между нуждата от нови растежи на заплатите и несигурността по отношение на генерирането на такива през национални политики. Предвид че през 2025 година в някои браншове имаше нарастване на работната заплата към 50%, а в други беше към 5%, респондентите бяха запитани, в случай че има нарастване по браншове и през 2026 година, би трябвало ли да има диференциация в растежите.
Най-висока е заявената поддръжка за целевия подход – т.е. нарастване единствено в най-изостаналите сектори (19,1%) или увеличение само за тези, които са получили по-малко преди този момент. Според наетите лица от държавен и частен бранш тази позиция се споделя в диапазон 17,6-18%. На последващо място (15.2%) е поръчката за увеличение за всички браншове, само че с приоритет към получилите по- малко предишни години. Този отговор се споделя с идентична степен от наетите лица в частния и държавния бранш (17,1%)
Универсално нарастване за всички браншове е по-слабо подкрепяна алтернатива (14%). Това е публичен сигнал за сензитивност към секторни несъответствия и очакване за по-справедлива подоходна политика.
Огромна остава несигурността (51.7%) по отношение на модела на нарастване на възнагражденията в народен мащаб – над една втора от запитаните не могат да дадат отговор или да образуват мнение по тематиката. Липсата на информация се откроява като главен проблем пред образуването на социална позиция за модела на нарастване за приходите по браншове.
Трябва ли МРЗ да е равна на " заплатата за прехрана “ (ЗИ)?
Налице е фрагментация на мненията по отношение на нуждата от приравняване на минималната заплата към размера на заплата за прехрана (ЗИ), като резултатите демонстрират, че се дължи на незадоволителна осведоменост по отношение на концепцията за нея.
Около една трета от общата съвкупност (32%) поддържат сходна стъпка. На противоположно мнение са 29 на 100. Извън тези две групи остава по-голямата част от респондентите, които към момента изпитват усложнение да дадат своето обективно мнение (39%) заради незапознатост с концепцията за заплата за прехрана. Изведените резултати сочат към необходимостта освен от по-широко осведомление на българската общност по отношение на същността на концепцията за ЗИ, само че и към по-широк спор по отношение на политиката по приходи по браншове и постигането на почтени хонорари.
Към момента по-висока поддръжка за равнене на МРЗ със ЗИ се генерира при:
Лица със средно и висше образование (33–34%), до момента в който при основно/по-ниско обучение близо 50% не могат да преценяват.
Всеки трети от лицата от ниско доходните групи от 1000 до 2000 лева (32,9%) поддържа нуждата размерът на минималната работна заплата да е еднакъв на размера на " заплатата за прехрана “
наетите в държавния бранш (36% ) и частния бранш (31,4%), само че и безработните (43%).
Изводите и рекомендациите на КНСБ може да прочетете.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ