53% от българите знаят къде се поставят пълен и кратък

...
53% от българите знаят къде се поставят пълен и кратък
Коментари Харесай

Доц. Владислав Миланов: Трябва да се промени философията в преподаването и разбирането за езика



53% от българите знаят къде се слагат цялостен и къс член в българския език, сподели изследване на " Галъп интернешънъл ". Някои от запитаните считат, че той въобще не е нужен. Според данните, 53% от българите считат, че не е належащо да си чел доста книги през живота си, с цел да живееш добре.

В изявление за предаването „ 12+3 “ преподавателят по Български език в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ доцент Владислав Миланов подчертава върху чувствителността на българина към езика, разбирането и използването му:

„ Всички видяхме, че българинът е доста сензитивен към езиковата проблематика, тъй като освен в години на рецесии, освен в години на преход, ние, като жители, си даваме сметка, че езикът може да ни сплотява и той е онази мощ, която може да ни дава самочувствие като нация “.

Доц. Миланов разяснява и проблематичния въпрос от матурата по Български език за 12 клас. Според него реакцията на Министерството на образованието е закъсняла, само че вярна: „ Това, което направи Министерството на образованието, беше правилно по отношение на децата, тъй като в тази задача явно има противоречиви детайли, явно има дискусионни детайли, които биха съответни за нивото на спор сред езиковеди, преподаватели, само че сложиха учениците в обстановка, която матурата не трябва да ги слага. За мен подобен образци не трябва да бъдат включвани като задания. Реакцията на МОН беше закъсняла “.

Трябва да се промени философията в преподаването, в разбирането за езика въобще, акцентира той: „ Все по-неадекватно е това, че в междинното учебно заведение учим децата на граматика, която затруднява даже студентите. Тя би трябвало да бъде изучавана в по-горен клас, тъй че те да имат умелост, да имат своята процедура и тогава да осмислят езика, който е доста комплициран като събитие. За нас огромният проблем е, че посредством образованието по Български език не приготвяме младежите да поддържат връзка, да умеят в разнообразни обстановки да бъдат мощни посредством словото, да знаят по какъв начин да се държат и в магазина, само че и в публична обстановка, която изисква да употребяват и книжовната норма и цялото благосъстояние на езика “.

Според него учебниците по Български език не са задоволително забавни за децата: „ Те не могат да сграбчен децата, с цел да употребяват езика с цялото му благосъстояние, да го схванат. Не да ви кажат какво е Минало несигурно време, а в речта им да могат да употребяват тези форми и тя да бъде наситена и богата “.

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР