52% от българите разглеждат общата отбрана като основен приоритет на ЕС
52 % от българите считат, че Европейски Съюз би трябвало да приоритизира общата отбранителна политика, до момента в който едвам 13 % от сънародниците ни считат въпроса за вторичен.
Това демонстрира изследване на Ipsos, направено за Евронюз.
Почти половината от европейците са съгласни, че Брюксел би трябвало да изостри военната си тактика, защото блокът е изправен против войнстваща Русия и колебаещи се Съединени американски щати.
Повече от една трета от най-евроскептично настроените гласоподаватели считат, че Европейски Съюз би трябвало да даде приоритет на общата отбранителна политика.
Проучването, извършено измежду 26 000 гласоподаватели от Европейски Съюз, демонстрира, че съвсем половината от тях поддържат обединяването на военните сили - резултат, който евентуално ще бъде успокоителен за ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която трансформира защитата в съществена тематика на акцията си за преизбиране.
Допитването, което изследва мненията в страните, представляващи 96% от популацията на Европейски Съюз, преди изборите в целия блок, които ще се проведат през юни, сподели, че гласоподавателите са най-загрижени за инфлацията, неравенството и миграцията.
Но укрепването на защитата към момента е по-популярно, в сравнение с изпращането на помощ за разкъсваната от война Украйна или отбраната на малцинствата, демонстрира изследването.
Много страни от Европейски Съюз стартират да укрепват военните си сили след експлоадирането на пълномащабна война в Украйна и поради признаците, че Съединени американски щати, ръководени от Доналд Тръмп, може да проявят по-малък ангажимент към НАТО.
Макар и да е по-скоро икономическа и регулаторна, в сравнение с военна суперсила, Европейски Съюз стартира да търси способи за по-ефективно доставяне с оръжие, а комисарят по въпросите на единния пазар Тиери Бретон даже предложи основаването на фонд за защита на стойност 100 милиарда евро.
Според изследването по-силната защита на Европейски Съюз е изключително известна в страни като Финландия и Полша, може би тъй като са съседи на Русия и се тормозят от нейната възходяща враждебност.
Далеч по-ниска е обаче поддръжката в Унгария, чието държавно управление неведнъж е блокирало глобите против Русия и поддръжката за Украйна, и в Австрия, чиято конституция пази неутралитета.
Подкрепата е най-висока измежду гласоподавателите на възраст над 50 години и в центристките партии, които евентуално ще поддържат кандидатурата на фон дер Лайен за втори мандат.
Но тя е изненадващо мощна и измежду тези, които нормално са внимателни към предаването на пълномощия на Брюксел. Почти половината (45%) от гласоподавателите на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и повече от един на всеки трима последователи на по-националистическата група „ Идентичност и народна власт “ (ИД) поддържат засилената военна политика.
„ Общата отбрана на европейските граници и ползи е едно от дребното неща, за които Европейски Съюз е потребен “, съобщи италианският евродепутат от групата на ЕКР Никола Прокачини.
Но обещанията на фон дер Лайен за европеизиране на разноските за защита може да се сблъскат с трудности, защото в предишното армиите постоянно са били в ръцете на страните членки.
Превръщането на Европа в отбранителна суперсила е „ директна офанзива против суверенитета на нашите народи “, съобщи френският евродепутат от ИД Жан-Пол Гаро, като добави „ Войниците не са подготвени да умрат за Европа “.
Този песимизъм се споделя от тези, които възнамеряват да гласоподават за крайната левица, чийто манифест за 2024 година се ангажира с понижаване на военните разноски и освобождение на Европа от нуклеарни оръжия. /БГНЕС
