Предприемачеството – добър избор за кариера според 53% от българите
52,9% от пълнолетните българи гледат на предприемачеството като на добър избор на кариера. Това демонстрират резултатите от втория Национален отчет на GEM за предприемачеството в България.
66,9% се съгласяват, че в страната сполучливите бизнесмени се радват на висок статус, а 40,7% смятат, че предприемачеството постоянно е обект на внимание от страна на медиите. „ Налице е емфатичен спад и в трите променливи, които улавят необятните публични настройки към предприемачеството “, показва доктор Венета Андонова, един от създателите на отчета.
Според разбора на GEM българският бизнесмен в ранна фаза, т. е в развой на основаване на компания или функционираща компания през последните 42 месеца, е мъж на 25-34 години, със приблизително обучение, живеещ в София. Бизнесът му е концентриран в областта на търговията на дребно или едро.
39,7% от пълнолетните българи през 2016 година смятат, че имат нужните качества, с цел да започват бизнес. Нивата на боязън от неуспех понижават по отношение на предходната година - в този момент те са 25,1 %. Това е под междинната стойност от 33% от равнищата в развитите стопански системи.
Данните от отчета демонстрират, че през 2016 година равнището на предприемаческата интензивност в начална фаза у нас се повишава с 1,3% по отношение на 2015 година (4,8% през 2016 година по отношение на 3,5% за 2015 г.) Този знак мери каузи на пълнолетно население, който е в развой на пускане или скоро е стартирал бизнес. Въпреки растежа на годишна база, тези стойности остават измежду най-ниските в света. Интересно е обаче че без значение от доста ниските равнища на предприемачество в начална фаза в България, относително огромен % от тези предприемачески начинания съумяват да оцелеят задоволително дълго.
Анализът на аргументите за излизане на бизнеса демонстрира, че най-разпространената е неналичието на рентабилност. Делът на персоналните аргументи за взимане на решението за излизане остава забележителен. Планираното излизане за първи път се класира на значително място в листата на аргументите. Тези феномени може да се преглеждат като първи ранен сигнал за зараждането на един нов тип серийни бизнесмени в страната.
„ Забележително е, че обезпечаването на условия за предприемачески благоприятни условия за младежите има капацитета да понижи % на младежка емиграция и даже да стане един от главните фактори за стимулиране на завръщането на емигрантите, излиза наяве от отчета. ”, разяснява Венета Андонова, създател на отчета.
Реалната заплаха, която може да се открои като извод от отчета, е, че предприемачеството може да е изпаднало още по-надолу в публичния дневен ред и че резултатите може да са ранен знак за отслабваща поддръжка и приемане на предприемачеството като мотор на повишението на продуктивността, което българската стопанска система би трябвало да направи, с цел да съкрати дистанцията в конкурентоспособността спрямо страните с високи приходи.
Целият отчет можете да видите ТУК .
66,9% се съгласяват, че в страната сполучливите бизнесмени се радват на висок статус, а 40,7% смятат, че предприемачеството постоянно е обект на внимание от страна на медиите. „ Налице е емфатичен спад и в трите променливи, които улавят необятните публични настройки към предприемачеството “, показва доктор Венета Андонова, един от създателите на отчета.
Според разбора на GEM българският бизнесмен в ранна фаза, т. е в развой на основаване на компания или функционираща компания през последните 42 месеца, е мъж на 25-34 години, със приблизително обучение, живеещ в София. Бизнесът му е концентриран в областта на търговията на дребно или едро.
39,7% от пълнолетните българи през 2016 година смятат, че имат нужните качества, с цел да започват бизнес. Нивата на боязън от неуспех понижават по отношение на предходната година - в този момент те са 25,1 %. Това е под междинната стойност от 33% от равнищата в развитите стопански системи.
Данните от отчета демонстрират, че през 2016 година равнището на предприемаческата интензивност в начална фаза у нас се повишава с 1,3% по отношение на 2015 година (4,8% през 2016 година по отношение на 3,5% за 2015 г.) Този знак мери каузи на пълнолетно население, който е в развой на пускане или скоро е стартирал бизнес. Въпреки растежа на годишна база, тези стойности остават измежду най-ниските в света. Интересно е обаче че без значение от доста ниските равнища на предприемачество в начална фаза в България, относително огромен % от тези предприемачески начинания съумяват да оцелеят задоволително дълго.
Анализът на аргументите за излизане на бизнеса демонстрира, че най-разпространената е неналичието на рентабилност. Делът на персоналните аргументи за взимане на решението за излизане остава забележителен. Планираното излизане за първи път се класира на значително място в листата на аргументите. Тези феномени може да се преглеждат като първи ранен сигнал за зараждането на един нов тип серийни бизнесмени в страната.
„ Забележително е, че обезпечаването на условия за предприемачески благоприятни условия за младежите има капацитета да понижи % на младежка емиграция и даже да стане един от главните фактори за стимулиране на завръщането на емигрантите, излиза наяве от отчета. ”, разяснява Венета Андонова, създател на отчета.
Реалната заплаха, която може да се открои като извод от отчета, е, че предприемачеството може да е изпаднало още по-надолу в публичния дневен ред и че резултатите може да са ранен знак за отслабваща поддръжка и приемане на предприемачеството като мотор на повишението на продуктивността, което българската стопанска система би трябвало да направи, с цел да съкрати дистанцията в конкурентоспособността спрямо страните с високи приходи.
Целият отчет можете да видите ТУК .
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ