Часът на хиените: Господството на партийните лъвове е застрашено,...
51-то Народно заседание стартира по упования метод: разделяне, заявления за положителни планове и нищо, което да вдъхва доверие и почитание. За многообразие бяха проведени седем митинга.
И тук стартира забавното: Поведението на партийни водачи и техни подгласници – хиените в засада.
Първо Борисов проговори пред микрофони и камери, като даде обещание няколко велики неща, най-трогателното от които, че е подготвен да се жертва за министър председател и да избави страната от всички рецесии, несгоди и триглави лами. Не се съпостави с Данко на Горки, само че с малко въображение можем да се представим по какъв начин с извадено сърце води народа през тъмната гора…
Малко по-късно от името на ГЕРБ-СДС в Народното събрание се изрече обаче Тома Биков. Това не е инцидентно: Борисов не желае да поеме публично отговорност за обещанията си, по тази причина изпраща Биков на амбразурата, тъй като в случай че по-късно нещо се разкаля, ще го разкара като бушон.
Борисов тръска грива, само че надалеч към този момент не е лъвът, пред който всички в партията треперят. С всеки нов прелиминарен избор кискането на хиените се чува все по-отчетливо. Ако обърнете внимание на държанието на Даниел Митов и Томислав Дончев, да вземем за пример, ще откриете скука, че дълго време са втори или трети. Писнало им е непрестанно да пазят неговите нерядко разнопосочни изявления, решения и дейности. И двамата имат самочувствието на образовани и към този момент с много опит в политиката, което ги прави почтени за трона. Независимо дали му се кълнат във честност, те таят вяра за неговото отдръпване, с цел да влязат в по-лесни договаряния с други политически сили за властта. Тези упоритости не са за подченяване и Борисов скоро ще усети опасността. Той обича да се хвали, че е научил доста неща от Тодор Живков, до момента в който му е бил защита, само че май не е научил най-важното – смъкват те тези, които са най-близо до теб. Справка: 10 ноември 1989 година
Много, доста очевидно е протичащото се и в Има Такъв Народ. Тошко Йорданов към този момент наподобява уталожен и помъдрял политик. До него и даже пред него – все по-честа панорама, - се нарежда Станислав Балабанов. Името му Станислав – стани за популярност, - илюстрира нетърпението му да изкачи на напред кариерната стълба. За офанзива на водача Слави Трифонов още му е рано, само че мястото на Йорданов го притегля като валериан котка. Ако в Има Такъв Народ считат, че припряността му е плод на младостта, силата и всеотдайността – да помислят още един път. Той пререди сценаристите от първата редица на Има Такъв Народ и се самоназначи за партайгеносе. Така наподобяват нещата в профил.
В ПП-ДБ от дълго време личат зле прикрити упоритости на един или различен претендент за водач . Ген. Атанас Атанасов все по-често наподобява като ядосано дете, на което Дадо Коледа по този начин и не връчва мечтания подарък - поста ръководител на Народното събрание, да вземем за пример. В Демократична България няколко пъти се пробваха да освежат управлението с нови лица, само че генералът се запъна и не дава. След още един-два опита обаче нещата сигурно ще се трансформират. Нещо, което не се реализира с гражданска война, го реализира времето, е споделил класикът.
Не крие упоритостите си за лидерска позиция и акад. Николай Денков. Все по-често той формулира и изговаря позицията на обединението. Не е единствено поради перманентните офанзиви против Кирил Петков и Асен Василев. Беше и министър председател – явно да е на върха му харесва. Това постоянно води до подозрения и съмнения. Ако прибавим мнителността и прибързаните от време на време препоръки и дейности на Лена Бориславова и нейното въздействие в Политическа партия – вероятни са вести в скоро време.
В Движение за права и свободи нещата са ясни – най-малко към този момент. Там безспорният до скоро лидер на прайда – Ахмед Доган, бе отхвърлен от младия лъв Делян Пеевски. В природата това е най-логичният развой, само че в политиката е загуба на власт и въздействие. Доказа се класическата теза, че и от най-силния в един миг се появява още по-силен. „ Политиката не е болница. Който е слаб, го изкарват с краката напред “, - е споделила Екатерина II. Доста грубичко, само че тя е управлявала 34 години и сигурно знае защо става дума. Но и Пеевски би трябвало да се оглежда.
За Българска социалистическа партия каквото и да се разяснява за борбите за водач – все ще е правилно. Навремето Андрей Луканов бе споделил, че никой извън не може да събори алената партия, само че вътре има доста претенденти да го създадат. Освен това бе признал в едно изявление, че от време на време в така наречен „ столетница “ се случва „ нощта на дългите ножове “. Атанас Зафиров може да е приключил магистратура във Военната академия, само че надали може да преброи тъкмо какъв брой хора кроят тактики за заемане на мястото му.
Цончо Ганев е най-опасният претендент за мястото на Костадин Костадинов във „ Възраждане “. Невъзможно? Лоялен? Копейкин е бетониран? Само почакайте… Вече се чува за подмолни кръгчета в самата партия. Агент Клариса Старлинг от „ Мълчанието на агнетата “ предизвестява: По-добре параноя и жив, в сравнение с непростим риск. Опиянението постоянно води до неточности.
Най-интересно обаче е към задаващия се политически план на президента Румен Радев. Пред публицисти, а по-късно и пред митингуващи в поддръжка на Движение за права и свободи – Ново начало Делян Пеевски разгласи, че сега се формира президентска партия с възможен водач някогашният правосъден министър Крум Зарков. Пеевски нормално знае много за неща, които не са обществено известни. Но доста забавна бе реакцията на дежурния президентски бранител Слави Василев по една телевизия. Той бе очевидно обезпокоен от казаното от Пеевски и опита да се измъкне с кисела усмивка, че не е чул за Зарков. Пулсът на Василев в този миг несъмнено е бил към 130 удара, тъй като усети, че фантазията той да е отпред на подобен план, се отдалечава. Очевидно панагириците за Радев и непрекъснатото твърдене, че ще опустоши всички на политическия терен, не е задоволително. Както и ретранслирането на кремълската агитация у нас.
Младият Василев, както и татко му – крайният русофил Васил Василев, даже не подозират какви други кроежи вървят сега към „ плана Радев “. Николай Копринков е най-известният „ сив кардинал “ в „ Дондуков “ 2, само че не е единствен. Освен това Румен Радев е задоволително образован, с цел да е наясно, че Василеви, колкото и да си късат ризите в желанието да са му потребни, са не по-малко, а може и повече, да вредят за бъдещите му планове.
Има доста тежки проблеми, които новите депутати би трябвало да позволяват. Засега сме очевидци единствено на изказвания.
Въпросът с хиените обаче е значим, тъй като от процесите в партиите зависят измененията и посоката на придвижване.
Хиените са хищници, които атакуват заболели животни, само че най-често се движат на известно разстояние от лъвските прайдове и дебнат за оставената от тях плячка. Нападат царя на животните в мига, когато усетят, че е слаб. Никой обаче не е споделил, че царство на хиените е нещо положително. Канибализмът не им е непознат. По-скоро имаме потребност от добра отбрана и воля за опозиция.
Огнян Стефанов
И тук стартира забавното: Поведението на партийни водачи и техни подгласници – хиените в засада.
Първо Борисов проговори пред микрофони и камери, като даде обещание няколко велики неща, най-трогателното от които, че е подготвен да се жертва за министър председател и да избави страната от всички рецесии, несгоди и триглави лами. Не се съпостави с Данко на Горки, само че с малко въображение можем да се представим по какъв начин с извадено сърце води народа през тъмната гора…
Малко по-късно от името на ГЕРБ-СДС в Народното събрание се изрече обаче Тома Биков. Това не е инцидентно: Борисов не желае да поеме публично отговорност за обещанията си, по тази причина изпраща Биков на амбразурата, тъй като в случай че по-късно нещо се разкаля, ще го разкара като бушон.
Борисов тръска грива, само че надалеч към този момент не е лъвът, пред който всички в партията треперят. С всеки нов прелиминарен избор кискането на хиените се чува все по-отчетливо. Ако обърнете внимание на държанието на Даниел Митов и Томислав Дончев, да вземем за пример, ще откриете скука, че дълго време са втори или трети. Писнало им е непрестанно да пазят неговите нерядко разнопосочни изявления, решения и дейности. И двамата имат самочувствието на образовани и към този момент с много опит в политиката, което ги прави почтени за трона. Независимо дали му се кълнат във честност, те таят вяра за неговото отдръпване, с цел да влязат в по-лесни договаряния с други политически сили за властта. Тези упоритости не са за подченяване и Борисов скоро ще усети опасността. Той обича да се хвали, че е научил доста неща от Тодор Живков, до момента в който му е бил защита, само че май не е научил най-важното – смъкват те тези, които са най-близо до теб. Справка: 10 ноември 1989 година
Много, доста очевидно е протичащото се и в Има Такъв Народ. Тошко Йорданов към този момент наподобява уталожен и помъдрял политик. До него и даже пред него – все по-честа панорама, - се нарежда Станислав Балабанов. Името му Станислав – стани за популярност, - илюстрира нетърпението му да изкачи на напред кариерната стълба. За офанзива на водача Слави Трифонов още му е рано, само че мястото на Йорданов го притегля като валериан котка. Ако в Има Такъв Народ считат, че припряността му е плод на младостта, силата и всеотдайността – да помислят още един път. Той пререди сценаристите от първата редица на Има Такъв Народ и се самоназначи за партайгеносе. Така наподобяват нещата в профил.
В ПП-ДБ от дълго време личат зле прикрити упоритости на един или различен претендент за водач . Ген. Атанас Атанасов все по-често наподобява като ядосано дете, на което Дадо Коледа по този начин и не връчва мечтания подарък - поста ръководител на Народното събрание, да вземем за пример. В Демократична България няколко пъти се пробваха да освежат управлението с нови лица, само че генералът се запъна и не дава. След още един-два опита обаче нещата сигурно ще се трансформират. Нещо, което не се реализира с гражданска война, го реализира времето, е споделил класикът.
Не крие упоритостите си за лидерска позиция и акад. Николай Денков. Все по-често той формулира и изговаря позицията на обединението. Не е единствено поради перманентните офанзиви против Кирил Петков и Асен Василев. Беше и министър председател – явно да е на върха му харесва. Това постоянно води до подозрения и съмнения. Ако прибавим мнителността и прибързаните от време на време препоръки и дейности на Лена Бориславова и нейното въздействие в Политическа партия – вероятни са вести в скоро време.
В Движение за права и свободи нещата са ясни – най-малко към този момент. Там безспорният до скоро лидер на прайда – Ахмед Доган, бе отхвърлен от младия лъв Делян Пеевски. В природата това е най-логичният развой, само че в политиката е загуба на власт и въздействие. Доказа се класическата теза, че и от най-силния в един миг се появява още по-силен. „ Политиката не е болница. Който е слаб, го изкарват с краката напред “, - е споделила Екатерина II. Доста грубичко, само че тя е управлявала 34 години и сигурно знае защо става дума. Но и Пеевски би трябвало да се оглежда.
За Българска социалистическа партия каквото и да се разяснява за борбите за водач – все ще е правилно. Навремето Андрей Луканов бе споделил, че никой извън не може да събори алената партия, само че вътре има доста претенденти да го създадат. Освен това бе признал в едно изявление, че от време на време в така наречен „ столетница “ се случва „ нощта на дългите ножове “. Атанас Зафиров може да е приключил магистратура във Военната академия, само че надали може да преброи тъкмо какъв брой хора кроят тактики за заемане на мястото му.
Цончо Ганев е най-опасният претендент за мястото на Костадин Костадинов във „ Възраждане “. Невъзможно? Лоялен? Копейкин е бетониран? Само почакайте… Вече се чува за подмолни кръгчета в самата партия. Агент Клариса Старлинг от „ Мълчанието на агнетата “ предизвестява: По-добре параноя и жив, в сравнение с непростим риск. Опиянението постоянно води до неточности.
Най-интересно обаче е към задаващия се политически план на президента Румен Радев. Пред публицисти, а по-късно и пред митингуващи в поддръжка на Движение за права и свободи – Ново начало Делян Пеевски разгласи, че сега се формира президентска партия с възможен водач някогашният правосъден министър Крум Зарков. Пеевски нормално знае много за неща, които не са обществено известни. Но доста забавна бе реакцията на дежурния президентски бранител Слави Василев по една телевизия. Той бе очевидно обезпокоен от казаното от Пеевски и опита да се измъкне с кисела усмивка, че не е чул за Зарков. Пулсът на Василев в този миг несъмнено е бил към 130 удара, тъй като усети, че фантазията той да е отпред на подобен план, се отдалечава. Очевидно панагириците за Радев и непрекъснатото твърдене, че ще опустоши всички на политическия терен, не е задоволително. Както и ретранслирането на кремълската агитация у нас.
Младият Василев, както и татко му – крайният русофил Васил Василев, даже не подозират какви други кроежи вървят сега към „ плана Радев “. Николай Копринков е най-известният „ сив кардинал “ в „ Дондуков “ 2, само че не е единствен. Освен това Румен Радев е задоволително образован, с цел да е наясно, че Василеви, колкото и да си късат ризите в желанието да са му потребни, са не по-малко, а може и повече, да вредят за бъдещите му планове.
Има доста тежки проблеми, които новите депутати би трябвало да позволяват. Засега сме очевидци единствено на изказвания.
Въпросът с хиените обаче е значим, тъй като от процесите в партиите зависят измененията и посоката на придвижване.
Хиените са хищници, които атакуват заболели животни, само че най-често се движат на известно разстояние от лъвските прайдове и дебнат за оставената от тях плячка. Нападат царя на животните в мига, когато усетят, че е слаб. Никой обаче не е споделил, че царство на хиените е нещо положително. Канибализмът не им е непознат. По-скоро имаме потребност от добра отбрана и воля за опозиция.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ