50-ото Народно събрание започна с разкол още преди да удари

50-ото Народно заседание стартира с ерес още преди да удари началният звънец.

Първият знак за идното разпарчетосване беше решението на Българска социалистическа партия да изключи преди малко определения си народен представител Калоян Методиев.

Две седмици по-късно парламентарната група на " Величие " спря да съществува поради открития спор сред Ивелин Михайлов и Николай Марков.

Никой обаче не можеше да допусна, че Движение за права и свободи ще е идната " жертва " на епидемията от разпад.

В момента самостоятелните депутати към този момент са трета политическа мощ в Народното събрание, при изравнена бройка с " Възраждане " и с човек по-малко от " Продължаваме промяната - Демократична България ".

За разлика от минали години, в които партийната неустойчивост е водила до дълбоки прегрупирания по ползи, 50 Народно събрание не дава съвсем никаква власт на депутатите, останали без своя парламентарна група. Те не могат да бъдат признати за членове на друга политическа мощ в същия парламент, както и да образуват нова.

Тази опция съществуваше до 2009 година и даваше много мощен инструмент за въздействие на всеки обособен депутат.

Ситуацията в Движение за права и свободи през 2024 година има единствено един казус, съпоставим по мащаби и значение: разпадането на групата на " Обединените демократични сили " преди 20 години след напускането на Иван Костов.

От втора политическа мощ с 51 души - ОДС спря да съществува като едно цяло, откакто " духът напусна тялото ".

Цялото 39 Народно събрание стартира с четири парламентарни групи и приключва със седем, плюс куп самостоятелни.

През февруари 2004 година някогашният министър председател разгласи, че напуща Съюз на демократичните сили, сътвори своята партия " Демократи за мощна България " и беше последван от още 26 депутати във образуването на нова парламентарна група.

Няколко дни по-късно се отделят други депутати в новата група " Народен съюз " към Александър Праматарски ( " Демократична партия " ) и Анастасия Мозер (БЗНС-НС).

В преименуваната група на Съюз на демократичните сили останаха единствено 15 депутати към Надежда Михайлова.

Управляващата Национална движение „Симеон Втори" се разцепи даже още по-рано - първо с " Национален блян за единение ", след това и с " Новото време ".

НИЕ се разпадаше и събираше най-малко два пъти поради дефицита на хора над минимума за формиране на парламентарна група. " Новото време " се появи в един от най-инфарктните моменти от ръководството на Симеон Сакскобургготски към опита за приватизация на " Булгартабак ", провален от Движение за права и свободи посредством второто разединение на Национална движение „Симеон Втори".

Властта беше разтърсена дотам, че Царят трябваше да в профил Лидия Шулева, да даде Министерството на енергетиката на Мирослав Севлиевски, с цел да не рухне цялото държавно управление.

40-ото Народно заседание беше последното, в което прегрупиранията на депутати бяха позволени, а първичните обединения се разпиляха на съставни елементи.

Яне Янев да вземем за пример влезе като народен представител " земеделец " от ОДС и излезе като началник на лична група-сглобка от четири конкурентни партии: по този начин се роди " Ред, правда и правдивост ".

Коалицията на Мозер, Каракачанов и Стефан Софиянски се разделяше няколко пъти, като даже закрато разреши на бизнеспартията на Христо Ковачки да се подреди със своя група в Народното събрание, без да е спечелил избори.

Любен Дилов-син, който през днешния ден е народен представител от ГЕРБ, беше минал през ОДС, Български национален съюз, " Напред " и най-после стана самостоятелен в границите на четиригодишния си мандат като народен представител сред 2005-2009.

Бившият вицепремиер и ръководител на ПГ на Национална движение „Симеон Втори" Пламен Панайотов отдели 15 от най-известните депутати на Царя и образува групата " Българска нова народна власт ".

И в случай че рецесията в Движение за права и свободи наподобява на събитията вдясно от 2004 година, разпадането на " Величие " ненапълно припомня фиаското на първата коалиция " Атака ".

През 2005 година Волен Сидеров съумя да вкара 21 депутати в Народното събрание като четвърта политическа мощ. В последния ден от мандата групата на Сидеров към този момент не съществуваше поради непрестанния отлив на хора.