50 години след тази битка Лъв Дякон пише: “И днес

...
50 години след тази битка Лъв Дякон пише: “И днес
Коментари Харесай

На днешната дата е била славната победа на българите в битката при река Ахелой през 917 година

50 години след тази борба Лъв Дякон написа: “И през днешния ден още може да се видят купищата кости на позорно изкланата бягаща ромейска армия. ” Мястото, за което приказва ромейският хронист е в полето край Ахелой, написа historynakratko.blogspot.com.

``
реклама

20 август 917 година. В равното поле край река Ахелой се срещат армиите на ромеи и българи. Битката не е за нови територии. Води се уверено стълкновение, от което зависи съществуването на българската страна въобще. Защото се намира в напредък и въздействието й нараства. България е бодил в очите на безконечния зложелател – Византия. Този път ромеите са решили да се разправят с българите един път вечно, по тази причина и събират всички налични войски. Изтеглят даже тези армии, които пазят източните граници на империята от арабските нашествия.

По данни на хронистите, описали случилото се край Ахелой, двете армии са с съвсем изравнени по бройка сили. Ромеите водят към 62 000 души, от тях 12 000 кавалерия. Българите, дружно с подкрепленията от печенеги и маджари разполагат с 60 000 воини. Историците не одобряват без доза сдържаност тази цифра, тъй като за опциите на българите и съдружниците им тя звучи пресилено. Начело на българската войска застава самият Симеон I. Византия по това време не може да се похвали със непоклатимост във вътрешнополитически проект. Империята се ръководи от императрица Зоя Чернооката, която, както написа различен хронист - Йоан Скилица, " решила дружно със сената, че би трябвало да подписа мир със сарацините и да трансферира на Запад цялата източна армия, та, като се обединят източните и западните войски, да стартира война с българите и напълно да ги унищожи ". Освен това Византия пробва да притегли на своя страна печенегите и маджарите, които да атакуван България от север, а сърбите да се включат с удар по западните граници. Преди да е станало късно Симеон I взема решение да работи и да съкруши враговете си един по един, без да им дава опция да атакуван по едно и също време от три страни.

И до през днешния ден не е напълно тъкмо ясно мястото, на което се води борбата. Хронистите от това време са пропуснали да посочат точното място, само че означават, че това е едно от най-мащабните за епохата сражения. Спорът е дали сражението протича от северната или южната страна на река Ахелой. Историците се пробват по косвени обстоятелства да дефинират точното място. Но е ясно по какъв начин протича самата борба. Ромеите подхващат първи офанзива. Дясното им крило стартира мощен взлом към българските позиции. Отбраната на българите поддава. В това време центърът на ромеите също изтласква българският център. Лъв Фока, главнокомандващият ромейската войска, взема решение, че борбата е извоювана и вкарва в багра и запасите си. Историците допускат, че силите, които Симеон I строява при започване на багра са просто една дребна част от армията, която да послужи като стръв за ромейските войски. В сериозния миг, когато предните български отряди стартират да отстъпват под напора на ромейската офанзива, Симеон I влиза в багра отпред на конницата и пехотния запас, който до това време се крие зад близко нагорнище.

Ударът по левия фланг на ромеите прекатурва хода на сражението. Паниката, обхванала войските на Лъв Фока ги кара да се извърнат в бягство. Мнозина намират гибелта си в заблатената околност към реката. Другите са застигнати и избити от преследващите ги българи. Хронистите са безапелационни – умират голям брой ромеи. Някои даже правят оценка оживелите на едвам 2000 души. Самият Лъв Фока съумява да избяга и да се скрие в близката цитадела на Месемврия.

Загубата в жива мощ на Византия за дълго сковава империята. Лъв Фока дружно със сетириархите Йоан и Николай Дука пробват да спрат настъплението на българите към Константинопол в ново стълкновение край Катасирти, покрай подстъпите на столицата на империята. Но и там търпят погром. Симеон I обаче взема решение не да обсажда Константинопол, а да продължи с осъществяване на първичния си проект. Нанася удар по сърбите, с чието ходатайство Византия се пробва да притегли на своя страна печенегите.
Многобройните военни неуспехи водят до промяната на ръководството в империята. Зоя Чернооката е детронирана след прелом през 919 година.

Споменатият по-рано хронист Лъв Дякон живее половин век след борбата. Описаната от него картина на белеещите се по полето кости от изкланите ромейски войски ясно приказва за мащаба на провалянето, което претърпяват ромеите. След тази борба княз Симеон стартира към този момент да се титулува “Цар на българи и гърци ” – купа, която три века по-късно ще употребява и Иван-Асен II, след разгрома на византийците при Клокотница.

Сред противоречивите обстоятелства към това значимо в историята ни стълкновение е и описанието на ритуалът, който се допуска, че е осъществен по разпореждане на Симеон преди борбата. Вероятно това е първият случай в нашата история, когато преди да влязат в багра са осветени бойните флагове на армията.

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> ``
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Комен
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР