5 юни 2025 година е датата, в която едно от

5 юни 2025 година е датата, в която едно от най-влиятелните другарства в актуалната политика и бизнес се разпадна пред очите на милиони фенове. Между Доналд Тръмп и Илън Мъск – президентът на Съединени американски щати и най-богатият човек на планетата породи обществен спор, който за броени часове прерасна от политическа престрелка в персонални обиди и взаимни закани.

Това, което е изключително поразително е, че целият спор се разви в действително време в обществените мрежи, трансформирайки сериозната политическа драма във вълнуващо шоу. Спад в акциите на Tesla за 150 милиарда $, закани за прекъсване на полетите на SpaceX до галактическата станция и изказвания за досиетата на Епщайн – всичко това се трансформира в един под напрежение ден, който вечно промени американската политика.

От съдружници до съперници: Историята на възхода и падението

Още преди година Мъск и Тръмп изглеждаха като съвършената двойка. Технологичният визионер и политическият популист откриха общ език в рецензиите към бюрокрацията и обещанията да раздрусат системата. Мъск не просто поддържа Тръмп в акцията през предходната година – той се трансформира в най-големия донор в историята на американските избори, като похарчи повече от 250 млн. $ персонални средства.

След успеха на Тръмп Мъск зае управителна позиция в Департамента за държавна успеваемост (DOGE) – амбициозна самодейност за понижаване на държавните разноски и модернизиране на федералното държавно управление. Името е определено неслучайно – то е отпратка към обичаната криптовалута на Мъск, която незабавно трансформира една сериозна държавна стратегия в интернет меме.

Мъск работеше като „ специфичен държавен чиновник “ – специфичен статут, който му разрешава да работи за държавното управление най-много 130 дни. За четири месеца той получи невиждан достъп до федерални данни и системи, което повдигна съществени въпроси за спор на ползи.

DOGE: Революция или реплика?

Първоначално Мъск даде обещание да редуцира федералните разноски с 2 трилиона $ – сума, която надхвърляше целия дискреционен бюджет на Съединени американски щати. Експертите незабавно нарекоха задачата нереалистична, само че Мъск не се вслуша в скептиците. Той придвижи методите на Силициевата котловина в държавното ръководство: бързи решения, всеобщи съкращения и най-малко администрация.

Резултатите бяха спорни. От една страна, DOGE в действителност редуцира над 100 000 работни места във федералните организации и съобщи, че ще спести 180 милиарда $. От друга страна, доста от тези „ икономии “ се оказаха противоречиви, а хаосът в държавните организации наруши голям брой стратегии.

Закриването на цели организации стана изключително мъчително. Мъск разгласи проектите си да ликвидира USAID, главната американска организация за филантропична помощ, която съществува от 60 години. Критиците го упрекнаха, че се управлява повече от идеология, в сравнение с от икономическа целенасоченост.

Искрата, която възпламени огъня

Конфликтът не стартира през вчерашния ден. Първите пукнатини се появиха през май, когато Мъск завърши с формалната си работа в държавното управление. Формално повода беше приключването на 130-дневния период и желанието на Мъск да се концентрира върху бизнеса, само че вътрешни лица говореха за възходящо недоразумение и от двете страни.

Мъск се дразнеше, че доста от самодейностите му се блокират от други членове на кабинета. Той обществено назова съветника по търговията Питър Наваро „ в действителност малоумен “ и „ по-тъп от торба с тухли “. Тръмп, от своя страна беше неудовлетворен, че Мъск е почнал да се изрича против митата – основна част от икономическата политика на президента.

Последната капка беше огромният законопроект на Тръмп, който съчетаваше данъчни облекчения, унищожаване на екологичните ограничавания и нови мита. Това беше червен байрак за Мъск: законопроектът отстрани федералните тласъци за електрическите автомобили, които са жизненоважни за Tesla, само че резервира дотациите за петролната и газовата промишленост.

5 юни: Денят, който промени всичко

Вчера сутринта на Тръмп за първи път обществено разкритикува някогашния си помощник, по време на тирада в Овалния кабинет.

„ Илън и аз имахме чудесни връзки. Не знам дали те ще продължат. “

каза президентът

Той се дефинира като „ доста отчаян “ от Мъск и загатна, че последният подлага на критика законопроекта от персонален интерес. Докато Тръмп говореше с репортерите, Мъск към този момент пускаше гневни отговори в X.

До средата на следобеда спорът прерасна в открита война. Тръмп разгласява пост в обществената мрежа Truth, който беше повратната точка:

„ Най-лесният метод да спестим пари в нашия бюджет, милиарди долари, е да прекратим държавните дотации и договорите с Илън. “

Това беше директна опасност за бизнеса на Мъск. SpaceX получава милиарди долари от НАСА и Пентагона, Tesla зависи от федерални тласъци, а Starlink работи с държавни клиенти. Пазарната реакция беше незабавна: акциите на Tesla се сринаха с 14,3%, изтривайки към 150 милиарда $ от капитализацията на компанията единствено за един ден.

Мъск реагира още по-остро:

„ Без мен Тръмп щеше да загуби изборите, демократите щяха да управляват Камарата на представителите, а републиканците щяха да имат единствено 51-49 в Сената. Каква непризнателност. “

Най-важното събитие на деня беше изказването на Мъск, обвързвано с досиетата Епщайн, което шокира даже опитните политически наблюдаващи.

„ Време е да хвърлим в действителност огромна бомба – @realDonaldTrump е в досиетата на Епщайн. Това е същинската причина, заради която те не са били оповестени. Желая ти добър ден, DJT! “

написа той в X

Доказателството е видеозапис на Тръмп на празненство на Джефри Епщайн през 1992 година. Това обвиняване беше преломен миг. Ако преди спорът се отнасяше до политиката и бизнеса, в този момент Мъск фактически упрекна президента, че има връзки с наказан трафикант на деца.

Доналд Тръмп в имението си Мар-а-Лаго във Флорида с Джефри Епщайн през 1997 година.
Снимка: Getty Images

Икономическата цена на спора

Спадът на акциите на Tesla беше единствено върхът на айсберга. Конфликтът засегна целия софтуерен бранш, вложителите започнаха да премислят позициите си в компании, свързани и с двамата участници в драмата. Индексът Nasdaq приключи деня в алената зона, а анализаторите заговориха за „ токсични политически опасности “.

За Tesla ударът беше изключително мъчителен. Компанията така и така изпитва усложнения: доставките на електрически автомобили са спаднали до най-ниското си равнище от години, а публичното мнение за Мъск като основен изпълнителен шеф на компанията става все по-критично. Институционални вложители, в това число пенсионни фондове желаеха от борда на шефовете на Tesla да подсигурява, че Мъск ще посвещава на компанията най-малко 40 часа седмично.

SpaceX също пострада. Мъск заплаши, че ще извади от приложимост галактическия транспортен съд Dragon – единственото американско средство за превозване на астронавти до Международната галактическа станция. Макар че по-късно той отдръпна опасността, самият факт, че една значима галактическа стратегия стана пленник на персонален спор провокира отвращение в НАСА и Конгреса.

Реакция на обществеността: От мемета до манифестации

Конфликтът сред двама от най-влиятелните хора в Америка не можеше да остане неусетен. Социалните мрежи избухнаха с мемета и смешки, доста от които осмиваха глупостта на обстановката. Особено известни станаха пародиите на тематика „ разводът на милиардерите “.

Профсъюзи и деятели използваха абсурда, с цел да подлагат на критика въздействието на милиардерите върху политиката. Проведени бяха митинги под лозунга „ Долу робокапитализма! “, като участниците желаеха връщането на уволнените държавни чиновници и ограничение на властта на софтуерните олигарси.

Партийни различия

Републиканците се оказаха в мъчно състояние. От една страна, Тръмп оставаше водач на партията и президент. От друга страна, доста конгресмени схващат значимостта на поддръжката за софтуерния бранш и се притесняват от икономическото влияние на спора.

Конгресменът Тим Бърчет съобщи пред CNN:

„ Аз съм на страната на президента Тръмп. Той е нашият президент, той е нашият главнокомандващ “.

Други републиканци обаче се изрекоха по-предпазливо, призовавайки за помирение.

Демократите, естествено, използваха обстановката, с цел да атакуван и двете страни. Сенаторът Анди Ким назова протичащото се „ шоу на двама милиардери, които се карат “, което отвлича вниманието от същинските проблеми, пред които са изправени американците.

Опити за деескалация и признаци на помирение

До вечерта на 5 юни беше ясно, че спорът е отишъл прекомерно надалеч. Общи другари и съдружници от двете страни започнаха дейни опити за помиряване. Милиардерът вложител Бил Акман разгласява обява, в която прикани двете страни „ да се успокоят и да създадат крачка обратно за няколко дни “.

Мъск отговори с ненадейно позитивен отговор:

„ Добър съвет. Добре, няма да извеждаме Dragon от употреба “.

Тези сигнали даваха вяра, че най-лошото е отминало, само че вредите към този момент бяха нанесени – доверието сред двама души, които до неотдавна бяха считани за неразделни съдружници беше подкопано, може би вечно.

Дългосрочни последствия: Нова епоха в политиката

Конфликтът сред Тръмп и Мъск стана знак на по-дълбока смяна в американската политика. За първи път в историята персоналните връзки сред политик и предприемач толкоз намерено въздействат на фондовите пазари, галактическата стратегия и даже на интернационалната сигурност.

Експертите показват няколко основни извода от тази рецесия:

Персонализирането на властта е достигнало сериозна точка: Когато решенията за галактическите задачи и държавните поръчки се вземат въз основа на персонална злост, контролът и равновесието се провалят. Социалните мрежи се трансфораха в инструмент на действителната политика: Това, което стартира като туитове, приключи с падащи пазари и закани за националната сигурност. Влиянието на софтуерните магнати върху публичната политика изисква нови правила: Случаят с DOGE сподели, че актуалните етични стандарти не могат да се оправят със актуалните действителности. Американската общност е изтощена от драмите, само че не може да се отърве от тях: Конфликтът събра милиони гледания и мнения, трансформирайки се в главното развлечение на деня.

Въздействие върху идните избори

Въпреки че до идващите президентски избори остават още три години, спорът към този момент стартира да въздейства върху политическия пейзаж. Мъск загатна за опцията да поддържа други претенденти през 2028 година, а някои републиканци започнаха да се дистанцират и от двете страни на спора.

Демократите се снабдиха с мощен мотив против въздействието на огромния бизнес върху политиката, до момента в който републиканците са изправени пред разделяне сред поддръжниците на Тръмп и тези, които считат софтуерните нововъведения за приоритет.

Уроци за бъдещето

Историята на спора сред Тръмп и Мъск ще остане в учебниците като образец за това по какъв начин не би трябвало да се ръководи страна в епохата на обществените медии и глобализираната стопанска система. И двамата участници – безспорно изключителни персони на своето време демонстрираха, че даже най-влиятелните хора на планетата могат да бъдат заложници на личните си страсти и упоритости.

Мъск сподели, че триумфът в бизнеса не подсигурява успеваемост в обществената администрация. Опитите му да приложи стартъп способи във федералната администрация доведоха до безпорядък и всеобщи уволнения, само че не и до обещаните трилиони спестявания. Тръмп, от своя страна сподели, че даже опитните политици могат да подценят силата на софтуерните магнати. Опитът му да изтръгне лоялността на Мъск посредством закани докара до стопански загуби и увреждане на репутацията.

Най-важният урок е, че в днешния свят персоналните спорове сред водачите могат да имат световни последствия. Когато решенията за галактически полети зависят от персонални обиди, а фондовите пазари реагират на туитове, е ясно: нужни са нови механизми за ръководство, с цел да се оправим с тези провокации.

Америка се намира в интервал на преход, в който старите политически институции се сблъскват с новите действителности на софтуерната епоха. Конфликтът сред Тръмп и Мъск е единствено предвестител на по-сериозните разтърсвания, които чакат страната през идващите години. Основният въпрос в този момент е дали американската народна власт ще успее да се приспособява към тези провокации, или ще стане пленник на упоритостите и страстите на своите водачи.