5 юли 1879 г. – година и четири месеца след

5 юли 1879 година – година и четири месеца след подписването на мирния контракт в Сан Стефано е образувано първото държавно управление на свободна България. Съдебната палата още не е издигната, само че в страната към този момент работят мирови съдии.

Само пет дни след встъпването в служба на министрите в кабинета „ Бурмов “ у нас към този момент се приказва за корупция.

Н. Пр. Кенет Мертен не назова пред Светослав Иванов дали санкционния лист за българи ще се разшири

„ Корупцията се показва в това, че съдиите вземат решение делата в интерес на своите другари и родственици или в интерес на персоналните си ползи, което е доста ясна поръчка какви вродени дефекти са вкарани в тази правосъдна система “, изяснява проф. Пенчо Пенчев, учител по стопанска история в Университета за национално и международно стопанство (УНСС).

Той изследва корупцията в следосвобожденска България и написа книгата „ Как се наливаха основите “. От думите му излиза наяве, че зависимостите и обвързаностите на родните съдии в първата година на свободна България са отразени във вестника на опозицията – „ Целокупна България “, само че без да се загатват съответни имена на хора.

Дидие Рейндерс счита, че в случай че желаеме смяна на обстановката в България, би трябвало да променим първо законодателството си, а по-късно и да го съблюдаваме

„ Другите сигнали и подозрения за корупция идват от администрацията. Хората се оплакват, че когато отиват да търсят някаква услуга от администрацията, общо взето са размотавани и разтакавани с концепцията администрацията да получи нещо “, показва още проф. Пенчев.

Новоизлюпилият се свободен жител бързо усеща келепира на държавната чиновническа работа. До прага на 20-ото столетие на всеки 1000 българи се падали сред 10 и 12 служители. По това време в Германия и в Австро-Унгария служителите били най-много по двама на 1000 души население.

Според него случилото се с Иван Иванов е добър образец за всеки, който се изкуши да получи пари на ръка още веднъж

„ Класическата корупция в действителност – такава, каквато доста елементарно можем да я разпознаем и в този момент, е в областта на публичните поръчки. Именно там са и двете най-големи и най-скандални корупционни покупко-продажби с интернационално въздействие. Първата е с по този начин наречените „ гнили вагони “ – безусловно на границата сред XIX и XX век. Тогава държавното управление взема решение да закупи вагони на остаряло от Германия. Купени са извънредно неприятни вагони, с извънредно неприятно качество, които се разпадат по пътя от Германия към София. Повечето от тях не са в придвижване, имат потребност от безценен ремонт. Реалната цена е към 500 златни лв. на вагон, а са платени по към 1500 от българското държавно управление “, споделя проф. Пенчев.

Дидие Рейндерс се срещна с премиера Николай Денков в София

Вагоните са общо 110. Отговорен за договорката е Димитър Тончев, който е министърът на публичните здания, пътищата и известията. Доставката припомня за най-малко три публични поръчки за вагони от БДЖ в наши дни – през XXI век.

„ Правителството праща хора, които би трябвало да одобряват вагоните. Изпратен е един инженер, който отива в Германия и вижда вагоните. Той споделя: „ Не, това не може да се купи, тъй като е прекомерно скъпо “. Вместо да си сменим доставчика обаче, ние си сменяме индивида, който би трябвало да одобри поръчката. Изпратени са двама нови инженери, които виждайки какво би трябвало да одобрят, се отхвърлят. За трети път е пратен човек, който би трябвало да одобри поръчката. Той се оказва по-сговорчив и приема поръчката “, изяснява проф. Пенчев.

Това демонстрира отчет на „ Трансперънси интернешънъл “

Разказва и за втория корупционен скандал – на заслужилия в Сръбско-българската война ген. Рачо Петров. „ Аферата с патроните от Австрия също е скандална. Тя е обвързвана с въоръжаването на армията ни – става дума за тогавашните съвременни пушки, които българската войска употребява “, разяснява професорът.

„ Доставката на патрони е прекомерно скъпа. Загубата за бюджета или това, което можем да назовем корупционна облага за двамата забъркани висши държавници, е малко над 175 000 златни лв., което е над 12 пъти годишната заплата на един български военачалник, която тогава не е по никакъв начин дребна. Тоест сумата е много солидна за българската реалност по това време “, споделя проф. Пенчев.

„ Има една партия, която има смелостта да каже – „ Хора, крадете “, уточни ръководителят на Българска социалистическа партия

Писмата с договаряния сред компанията и управниците демонстрират, че за сключването на договорката българският министър-председател е получил 75 000 лв. „ под масата “, а военният министър Михаил Савов – 50 000 лв.. Двамата употребявали кодови имена. Аферата станала известна с помощта на опозиционна преса – тя е разплетена от вестник „ Мир “.

„ Според оповестеното журналистическо следствие доставчикът на патрони е определен по съмнителни критерии всред общо трима претенденти. Тогавашният министър-председател ген. Рачо Петров е прочут в договорката с кодовото име „ Шарл “, а военният министър ген. Михаил Савов – с името „ Жан “, споделя още професорът.

По всяка всяка възможност призовките ще бъдат получени идната седмица

„ Патроните били с неприятно качество – с недобър барут, доставени са по-късно от контрактуваното, не са платени неустойки от страна на доставчика и е платено скъпо за нещо, което не коства толкоз “, разяснява проф. Пенчев.

Отговорните министри напущат постовете си след разкриването на аферите с вагоните и патроните. Съвсем като в наши дни обаче нито един от тях не е осъден за покупко-продажбите, макар почналите правосъдни каузи. И тримата изброени министри са назначени на нови управителни позиции по-късно.

„ Вече нямаме прокурор, за който единствено Господ е над него “, сподели той

Накрая този на превоза – Димитър Тончев, е наказан, само че не за гнилите вагони, а за това, че е взел участие във въвличането на страната в Първата международна война. Генерал Рачо Петров също е наказан, само че чак през 1920 година и не поради патроните, а поради политическото му решение за реорганизиране на българските общини.

Военният министър Михаил Савов също получава присъда, само че за неправилни решения в Междусъюзническата война, докарала България до национална злополука. Все отново първите двама управници са наказани на затвор, а третият – на изпъждане от страната.

Прокуратурата в Благоевград се самосезира след медийни изявления

„ По времето на Османската империя българите са били най-вече в ролята на даващи рушвети, до момента в който свободата дава опция да се разделят – едните да взимат, а другите да дават “, разяснява професорът.

Корупцията обаче не е нечия национална линия. Имало я е както в Османската империя, по този начин и измежду съветските офицери, стъпили на родна почва след Освобождението на България.
„ Рушвет и взятка са думи, които влизат в българския език освен като думи, само че и като процедура. Но в последна сметка изборът е наш, в последна сметка и Търновската конституция и построяването на модерната българска държавност е дело на първо място на българите “, безапелационен е проф. Пенчев.

Тя се срещна с министър-председателя Николай Денков

„ Една от най-корумпираните страни надалеч в предишното е била Швеция, единствено, че Швеция в този момент се оправя сносно с корупцията и във всички ранглисти се дава като образец за най-некорумпирана страна “, показва още професорът.

Колкото до вредата от корупцията в освободена България – огромният държавник на епохата Константин Иречек споделя за случай на задгранична инвестиция в построяването на фабрика за бира. Заработването ѝ в столичния квартал „ Княжево “ коствало общо един милион златни франка, от които една четвърт, т.е. 25%, били платени като подкупи – за смазване на държавната машина.

Сега инспекторите ще се избират от две трети от Народното събрание

Нищо чудно, че непознатите вложения в страната ни в първите 20 години на свободата били малко, отбелязва с горчилка Иречек. Нека се замислим за чувството ни за корупция през днешния ден. И какъв брой сме израснали в битката против нея.