5 май e Ден на хората, говорещи португалски език
5 май се отбелязва като Ден на лузофоните. Така се назовават хората и народите, при които португалският език е майчин или добит, т.е. говорещите португалски език хора, за които се смята, че са към 223 милиона.
Думата произлиза от провинцията на Римската империя – Лузитания (на латински: Lusitania), която е обхващала територия на модерна Португалия, южно от река Дуро, и част от модерна Испания (днешните области Естремадура и Саламанка). Лузитания е наречена на името на племето от индоевропейски генезис, населявало тези земи - лузитани.
5 май е обявен за Ден на лузофонската култура (на португалски: Dia da Cultura Lusófona) по време на срещата в Луанда (Ангола) през 2005 година на министрите на културата от осемте страни членки на Общността на португалоезичните страни.
Терминът лузофон се отнася и до хората, чиито културни ползи и занимания са свързани с потреблението на португалския език, без това да се свързва с етническата им принадлежност. Литературната премия " Камоинш " се дава точно автори лузофони.
Лузофони публично са жителите на Португалия и на някогашните португалски колонии. В тези страни португалският език е съхранен като формален и след разпадането на Империята и контактите от друг темперамент сред тези страни са доста тесни. През 1996 година е учредена Общност на португалоезичните страни. Тези страни импровизирано се назовават и Лузосфера.
Лузофонски страни са: Португалия, Бразилия (бивша колония на Португалия в Южна Америка), Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау, Сан Томе и Принсипи (бивши португалски колонии в Африка), Източен Тимор (от 2002 година самостоятелна от Индонезия държава), Макао и някои провинции, като: Гао в Индия, Галисия в Испания и други.
Общността на португалоезичните страни
(на португалски: Comunidade dos Países de Língua Portuguesa) е приятелско съдружие на нациите - лузофони, при които португалският е формален език. Тя е образувана през 1996 година. Централният офис на организацията е в столицата на Португалия - Лисабон.
В португалоезичните страни живеят над 223 милиона души и общността обгръща територии общо към 10.742 млн. кв. км, т.е. по-голяма от територията на Канада, която пък е втората по величина страна в света.
Уникалното в тази организация е, че връзките сред страните се развиват въз основата на общия език, който служи за мост сред прекомерно другите култури.
Организацията развива разностранна активност в интерес на своите членове. Поради огромния брой деца от селските региони на Африка и Източен Тимор, които са отвън просветителните системи на тези страни, Португалия и Бразилия изпращат свои педагогичен фрагменти за оказване на помощ в тези региони и усвояването на португалски език.
В основаните в Африка центрове специалисти от Португалия и Бразилия провеждат курсове за възстановяване на познанията измежду популацията и на изискванията за водене на малък бизнес при по-слабо развитите им сътрудници.
В организацията се извършват и няколко значими плана, свързани със опазването на здравето в Африка, в това число за ограничение на разпространяването на СПИН.
Организацията спомага за свободното придвижване на хора и артикули сред страните членки. Известен проблем с това изпитва Португалия, която като член на Европейски Съюз е длъжна да ограничи имиграцията. За възстановяване на обслужването на жителите от тази общественост Португалия вкарва през 2005 година специфичен кулоар в своите интернационалните летища.
Думата произлиза от провинцията на Римската империя – Лузитания (на латински: Lusitania), която е обхващала територия на модерна Португалия, южно от река Дуро, и част от модерна Испания (днешните области Естремадура и Саламанка). Лузитания е наречена на името на племето от индоевропейски генезис, населявало тези земи - лузитани.
5 май е обявен за Ден на лузофонската култура (на португалски: Dia da Cultura Lusófona) по време на срещата в Луанда (Ангола) през 2005 година на министрите на културата от осемте страни членки на Общността на португалоезичните страни.
Терминът лузофон се отнася и до хората, чиито културни ползи и занимания са свързани с потреблението на португалския език, без това да се свързва с етническата им принадлежност. Литературната премия " Камоинш " се дава точно автори лузофони.
Лузофони публично са жителите на Португалия и на някогашните португалски колонии. В тези страни португалският език е съхранен като формален и след разпадането на Империята и контактите от друг темперамент сред тези страни са доста тесни. През 1996 година е учредена Общност на португалоезичните страни. Тези страни импровизирано се назовават и Лузосфера.
Лузофонски страни са: Португалия, Бразилия (бивша колония на Португалия в Южна Америка), Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау, Сан Томе и Принсипи (бивши португалски колонии в Африка), Източен Тимор (от 2002 година самостоятелна от Индонезия държава), Макао и някои провинции, като: Гао в Индия, Галисия в Испания и други.
Общността на португалоезичните страни
(на португалски: Comunidade dos Países de Língua Portuguesa) е приятелско съдружие на нациите - лузофони, при които португалският е формален език. Тя е образувана през 1996 година. Централният офис на организацията е в столицата на Португалия - Лисабон.
В португалоезичните страни живеят над 223 милиона души и общността обгръща територии общо към 10.742 млн. кв. км, т.е. по-голяма от територията на Канада, която пък е втората по величина страна в света.
Уникалното в тази организация е, че връзките сред страните се развиват въз основата на общия език, който служи за мост сред прекомерно другите култури.
Организацията развива разностранна активност в интерес на своите членове. Поради огромния брой деца от селските региони на Африка и Източен Тимор, които са отвън просветителните системи на тези страни, Португалия и Бразилия изпращат свои педагогичен фрагменти за оказване на помощ в тези региони и усвояването на португалски език.
В основаните в Африка центрове специалисти от Португалия и Бразилия провеждат курсове за възстановяване на познанията измежду популацията и на изискванията за водене на малък бизнес при по-слабо развитите им сътрудници.
В организацията се извършват и няколко значими плана, свързани със опазването на здравето в Африка, в това число за ограничение на разпространяването на СПИН.
Организацията спомага за свободното придвижване на хора и артикули сред страните членки. Известен проблем с това изпитва Португалия, която като член на Европейски Съюз е длъжна да ограничи имиграцията. За възстановяване на обслужването на жителите от тази общественост Португалия вкарва през 2005 година специфичен кулоар в своите интернационалните летища.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ