Доклад на ЕК: В България пациентите плащат лично за здраве почти толкова, колкото и през държавата
47 на 52 % – това е съотношението на здравни заплащания в България съгласно отчет на Европейската комисия. 47-те % се отнасят за заплащане персонално от джоба ни, до момента в който 52-та % са държавният дял, който още веднъж се образува от пари от джоба ни – през здравните вноски. При това 14% от популацията даже не е обхванато от системата на здравното обезпечаване, което прави достъпа до лекуване още по-труден.
Прекият дял на пациентски заплащания са главно за медикаменти, извънболнична помощ и пари под масата, написа в. " Сега ", базирайки се на данните от отчета.
Относително слаба е първичната предварителна защита и промоцията на здравословен метод на живот, което рефлектира във висок дял на предотвратими смъртни случаи, системата на опазването на здравето не съумява да лекува дейно и в точния момент пациентите - България е на четвърто място по смъртност от предотвратими положения и болести.
Без да е изключително учудващо, в отчета излиза и ново доста притеснително умозаключение – 20% от болничните хоспитализации може да не се случват, а резултатът да е същият през извънболничната помощ. " Силният растеж на броя на болничните кревати в градовете и в частния бранш в това време укрепва концентрацията на този вид услуги макар опитите да бъде овладян този развой и да бъде подсилена доболничната грижа ", написа в отчета.
" През последните 10 години доста понижа дефицитът от медицински и дентални услуги, само че през днешния ден се е оформила забележителна разлика сред хората с високи и ниски приходи и това, което могат да си разрешат ", допълват от Европейска комисия.
" Въпреки забележителното възстановяване от 2000 година насам на прогнозната дълготрайност на живота България записва най-ниския индикатор в Европейски Съюз ", отбелязва Европейска комисия. Тя е 74.8 година по данни от 2017 година Освен това мощно господства рискът от фактори като пушене, пиянство на алкохол и нездравословно хранене, което способства за висока смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове. 51 на 100 е делът на смъртността, дължаща се на поведенчески рискови фактори при 39% в Европейски Съюз.
Прекият дял на пациентски заплащания са главно за медикаменти, извънболнична помощ и пари под масата, написа в. " Сега ", базирайки се на данните от отчета.
Относително слаба е първичната предварителна защита и промоцията на здравословен метод на живот, което рефлектира във висок дял на предотвратими смъртни случаи, системата на опазването на здравето не съумява да лекува дейно и в точния момент пациентите - България е на четвърто място по смъртност от предотвратими положения и болести.
Без да е изключително учудващо, в отчета излиза и ново доста притеснително умозаключение – 20% от болничните хоспитализации може да не се случват, а резултатът да е същият през извънболничната помощ. " Силният растеж на броя на болничните кревати в градовете и в частния бранш в това време укрепва концентрацията на този вид услуги макар опитите да бъде овладян този развой и да бъде подсилена доболничната грижа ", написа в отчета.
" През последните 10 години доста понижа дефицитът от медицински и дентални услуги, само че през днешния ден се е оформила забележителна разлика сред хората с високи и ниски приходи и това, което могат да си разрешат ", допълват от Европейска комисия.
" Въпреки забележителното възстановяване от 2000 година насам на прогнозната дълготрайност на живота България записва най-ниския индикатор в Европейски Съюз ", отбелязва Европейска комисия. Тя е 74.8 година по данни от 2017 година Освен това мощно господства рискът от фактори като пушене, пиянство на алкохол и нездравословно хранене, което способства за висока смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове. 51 на 100 е делът на смъртността, дължаща се на поведенчески рискови фактори при 39% в Европейски Съюз.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ