76° температура на детска площадка в София днес
47 хиляди смъртни случая в Европа, породени от високите температури. Забележете - В тази статистика за предходната година на Барселонския институт за световно опазване на здравето - България е на второ място, след Гърция. Къде са най-нагорещените и рискови за живота и здравето пространства в българските градове? От екипа на " Грийнпийс-България " направиха премерване с термокамера в централната част на София.
По обяд термометърът пред Столична община регистрира температура на въздуха 31 градуса. Минути по-късно тя към този момент е 32. Малко по-далеч, групите туристи пред " Александър Невски " надали си дават сметка, че стъпват върху настилка, нагрята до 56 градуса. Толкова регистрира термокамерата на Балин и сътрудника му от " Грийнпийс-България ". Изненадата и за тях, и за нашия екип, са стойностите на друго място в центъра на София:
В ранния петъчен следобяд температурата на детската площадка до Народния спектакъл " Иван Вазов " в София е 75 градуса. На асфалтовата настилка на няколко метра по-далеч под дърветата, температурата е 38 градуса. Горещата вълна - следващата за този сезон в България и доста региони на Европа, трансформира централните градски пространства в по този начин наречените топлинни острови. Какво се случва там?
" По време на горещата вълна даже пешеходните зони не са безвредни за хората. Точно противоположното. Те са някои от най-нагорещените места в градовете. И тук към този момент стигаме до тематиката за горещите острови, които се оформят там, където има прекалено много здания, където има настилки в мрачен цвят, където растителността е сведена до най-малко и където в действителност абсорбирайки температурата, абсорбирайки горещините, настилките отдават тази топлота и сгорещяват в допълнение въздуха. По този метод температурата може да бъде с 5, 10, че и с повече градуса по-висока в сравнение с също в градските зони, само че в периферията примерно на града ", уточни Балин Балинов, " Грийнпийс ".
Измерванията с термокамера демонстрират един и същи сюжет, който се повтаря в българските градове.
" Дори температурата на въздуха в другите градове да е друга като прогноза и по-късно като сбъдната стойност, то температурите на повърхностите, на постройките, на пешеходните пътеки, на пътищата, те са доста близки в обособените градове, просто тъй като материалите са съвсем едни и същи и те се нагряват до избрана стойност. Говорим за стойности в диапазона 65-70, даже на обособени места имаме измерени стойности докъм 80 градуса. Става дума за центъра на Пловдив ", сподели Балин Балинов, " Грийнпийс ".
Топлинните острови в градовете на Южна Европа не разрешават завладените от тях пространства да се охладят даже и през нощта. При стойности над 20 градуса сънят на хората става неефикасен, а това намалява виталния им тонус, изостря хроничните болести, понижава работоспособността и покачва сметките за сила при изстудяване на постройките. Парадоксът е, че климатиците във вътрешните пространства отдават топлота на открито. А горещината там кара хората да пускат климатиците по-често и за по-дълго. Присъствието на повече дървета в градовете е един от методите за излизане от порочния кръг. Френски еколози са открили:
" Наличието на едно-единствено средноголямо дърво в града се равнява на работата на пет домашни климатика в продължение на 20 часа ".
фотография: Pixabay
Важното е дърветата да не са единствено в паркове, само че да ги има и край постройките, по улиците и площадите. Планирането, засаждането и грижите за тях са измежду дълготрайните ограничения за адаптиране към горещите талази. А краткосрочното избавление е ясно - незабавно укриване под козирки, тенти и чадъри, най-добре - наоколо до вода.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
По обяд термометърът пред Столична община регистрира температура на въздуха 31 градуса. Минути по-късно тя към този момент е 32. Малко по-далеч, групите туристи пред " Александър Невски " надали си дават сметка, че стъпват върху настилка, нагрята до 56 градуса. Толкова регистрира термокамерата на Балин и сътрудника му от " Грийнпийс-България ". Изненадата и за тях, и за нашия екип, са стойностите на друго място в центъра на София:
В ранния петъчен следобяд температурата на детската площадка до Народния спектакъл " Иван Вазов " в София е 75 градуса. На асфалтовата настилка на няколко метра по-далеч под дърветата, температурата е 38 градуса. Горещата вълна - следващата за този сезон в България и доста региони на Европа, трансформира централните градски пространства в по този начин наречените топлинни острови. Какво се случва там?
" По време на горещата вълна даже пешеходните зони не са безвредни за хората. Точно противоположното. Те са някои от най-нагорещените места в градовете. И тук към този момент стигаме до тематиката за горещите острови, които се оформят там, където има прекалено много здания, където има настилки в мрачен цвят, където растителността е сведена до най-малко и където в действителност абсорбирайки температурата, абсорбирайки горещините, настилките отдават тази топлота и сгорещяват в допълнение въздуха. По този метод температурата може да бъде с 5, 10, че и с повече градуса по-висока в сравнение с също в градските зони, само че в периферията примерно на града ", уточни Балин Балинов, " Грийнпийс ".
Измерванията с термокамера демонстрират един и същи сюжет, който се повтаря в българските градове.
" Дори температурата на въздуха в другите градове да е друга като прогноза и по-късно като сбъдната стойност, то температурите на повърхностите, на постройките, на пешеходните пътеки, на пътищата, те са доста близки в обособените градове, просто тъй като материалите са съвсем едни и същи и те се нагряват до избрана стойност. Говорим за стойности в диапазона 65-70, даже на обособени места имаме измерени стойности докъм 80 градуса. Става дума за центъра на Пловдив ", сподели Балин Балинов, " Грийнпийс ".
Топлинните острови в градовете на Южна Европа не разрешават завладените от тях пространства да се охладят даже и през нощта. При стойности над 20 градуса сънят на хората става неефикасен, а това намалява виталния им тонус, изостря хроничните болести, понижава работоспособността и покачва сметките за сила при изстудяване на постройките. Парадоксът е, че климатиците във вътрешните пространства отдават топлота на открито. А горещината там кара хората да пускат климатиците по-често и за по-дълго. Присъствието на повече дървета в градовете е един от методите за излизане от порочния кръг. Френски еколози са открили:
" Наличието на едно-единствено средноголямо дърво в града се равнява на работата на пет домашни климатика в продължение на 20 часа ".
фотография: Pixabay
Важното е дърветата да не са единствено в паркове, само че да ги има и край постройките, по улиците и площадите. Планирането, засаждането и грижите за тях са измежду дълготрайните ограничения за адаптиране към горещите талази. А краткосрочното избавление е ясно - незабавно укриване под козирки, тенти и чадъри, най-добре - наоколо до вода.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ