4500 са инсултните центрове в Европа, но от тях само

...
4500 са инсултните центрове в Европа, но от тях само
Коментари Харесай

Д-р Калпачка: За първи път български център за инсулт е с диамантен статус за цяла година

4500 са инсултните центрове в Европа, само че от тях единствено девет имат диамантена година. Това стана ясно след раздаването на наградите ANGELS в края на май, когато УМБАЛ „ Света Анна “-София получи четири Диамантени награди за 2023 година (по една за всяко тримесечие) и първия Диамантен статус за лекуване на инсулт за цялата отчетна година в България.

УМБАЛ „ Света Анна “ е първият център от Балканския полуостров, който получава Диамантен статус за цялата 2023 година и първият център, който я е получил за триместър в Източна Европа още през 2017 година, когато европейските инсултни центрове са били към 1000. През 2023 година 137 са инсултните центрове, които получиха диамантен статус за едно тримесечие, измежду които са Центровете по инсулт на УМБАЛСМ „ Пирогов ” и УМБАЛ “Свети Георги ”-Пловдив.

Д-р Добринка Калпачка е координатор за инсултния център на болница „ Света Анна ” по програмата ANGELS и на интернационалния указател на Европейската инсултна организация (ESO) за качество на грижите за болните с инсулт – Registry of Stroke Care Quality (ResQ) от 2017г. Тя работи в Клиниката по Нервни заболявания на болничното заведение от 2015 година,  а нейните просветителни, научни и клинични ползи са ориентирани в региона на незабавната неврология, мозъчно-съдовите болести, невросонологията и езиковите нарушавания след инсулт. Член на Столична гилдия на Български лекарски съюз, Българско сдружение по неврология,  Българска асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Секретар на Българско сдружение по инсулт от 2023г. и член на Европейската инсултна организация (ESO).

Обучавала се в региона на когнитивно-комуникативни нарушавания, клинична процедура в езиковата и говорна патология и проучване на афазия по програмата Еразъм+ „Картотека и архив" (служба в ПГУ) 107 в Michigan State University, Department of Communication Sciences and Disorders, USA през 2019г.

Участвала е в многочислени национални и интернационалните конгреси и семинари по специалността си. Съавтор е на изявления в реферирани български и задгранични научни издания, както и участник в национални и интернационалните конференции и научни конгреси, отдадени на горепосочените проблеми.

С доктор Калпачка беседваме за премиите, лекуването на инсулт и съвпадението на имената с доцент Росен Калпачки, поради което постоянно я бъркат с негова родственик.

Д-р Калпачка, за поредна година УМБАЛ „ Св. Анна “-София получава диамантен статус за лекуването на инсулт. Може ли да разкажете повече за премията?

За 8-ма година подред инсултния център на УМБАЛ „ Св. Анна “ подава данни към този план, който се назовава ANGELS. Това е неправителствена организация, която работи в тясно съдействие с European Stroke Organization (Европейската организация по инсулт) и дружно са изготвили указател, който прави оценка качеството на грижата на пациенти с инсулт. Идеята е пациент, който е получил мозъчен удар, да бъде обект на качествена грижа и да няма значение дали това се е случило в София, дали е в България или в Германия. Целта е да се включат доста лечебни заведения от разнообразни страни, които по този метод покачват своите индикатори.

Кои са тези индикатори?

Времето, което лишава на екипа от вратата на болничното заведение до използването на характерното лекуване, доколко се възвръщат пациентите, какво лекуване получават при изписването според от това какви съпътстващи болести има, какъв е контрола на температурата и кръвната захар. Това са съответни пунктове, които ни оказват помощ ние действително да следим качеството на услугата – не просто какъв брой хора са минали през болничното заведение, а какво сме съумели да създадем за тях. Във времето започнахме да демонстрираме все по-добри резултати и надлежно да получаваме диамантени награди. За тези 8 години имаме повече от 30 награди – златни, платинени и диамантени. 2023 година ни е първата диамантена година като цяло – защото резултатите се регистрират всеки триместър имаме четири триместъра поред, което демонстрира, че при нас тези индикатори са трайна наклонност. Вече сме постигнали непоклатимост.

Казвате, че един от главните индикатори е времето, в което пациентът стига от вратата на болничното заведение до използването на лекуването. До какъв брой е значимо Спешното поделение, с цел да се случва за толкоз малко време това?

За да работи един инсултен център добре, заслугата е на мултидисциплинарен екип. Това значи добър триаж и бърза обработка на пациентите в Спешно поделение, бързо култивиране и приемане на резултатите от Клинична лаборатория, значи експертност от страна на образната диагностика. Означава да си един до друг с кардиолог, ендокринолог, реаниматор изключително за пациентите за ендоваскуларно лекуване. Означава даже логистичната организация  на болничното заведение – ние имаме скенер и Клинична лаборатория на територията на Спешното поделение. Всичко това демонстрира извънредно добра екипна работа и синхронност на всички тези експерти.

Какво значи тази премия за болничното заведение и по какъв начин се отразяват те на работата Ви с другите лечебни заведения в страната?

Към момента инсултните центрове у нас са четири – УМБАЛ „ Св. Анна “-София “, УМБАЛСМ „ Пирогов “, УМБАЛ „ Св. Георги “-Пловдив и УМБАЛ „ Св. Марина “-Варна. Това са стълбовете на инсултното лекуване в България, само че от ден на ден лечебни заведения ползват тромболизата като лекуване за своите пациенти. Възможно е по-късно пациентът да би трябвало да бъде пренасочен и ние одобряваме от ден на ден такива пациенти от други лечебни заведения, с цел да надградим започнатото от тях. Като цяло в България има оживление в тази посока, само че към момента не толкоз, колкото ни се желае да бъде и колкото има потребност. В началото малко центрове участвахме в този план, само че с времето при нас идваха на образование сътрудници от разнообразни градове. Многократно сме провеждали програмата „ Академия Инсулти “, по която при нас идваха медици за по една седмица, обучавахме ги по какъв начин се вършат тромболизи, а по-късно ги подкрепяхме с телемедицина, тъй че те получиха независим опит.

Това значи ли, че сме подготвени към този момент за основаването на строук-центровете по Плана за възобновяване и резистентност?

Определено хората са най-важния детайл, с цел да се сътвори мрежа от центрове. Разбира се належащо е и техническо застраховане и работещи стратегии за образование. Строук центърът не дава единствено тромболиза, само че и ендоваскуларно лекуване и изисква сериозна подготовка и като екип, и като инсталация. Т.е. това е развой, който изисква време, присъединяване от страна на Министерството на здравеопазването, както и да бъде в синхрон с Националния проект за профилактика и лекуване на инсултите, който се надяваме да бъде въведен скоро. Доста сложно и комплицирано е, само че мисля, че вървим в вярна посока.

Напредъкът в медицината дава вяра, че инсултът към този момент не е инвалидизиращ, само че все пак към момента доста пациентите стигат късно до болница. Как може да се промени това?

Повечето пациенти стигат късно до нас не тъй като Бърза помощ ги е забавила, а тъй като инсултът е късно разпознат. Тъй като инсултът не боли, а при него се появява лицева асиметрия, уязвимост в ръка или крайник, множеството пациенти си мислят, че просто им е станало неприятно и ще им мине, в случай че си починат малко. Понякога се случва – това са така наречен транзиторни исхемични офанзиви, когато мозъкът страда от нарушено кръвоснабдяване за минути. Такова положение обаче, което наподобява минало, е извънредно сериозен алармиращ фактор, тъй като това значи, че ще се случи още веднъж и то скоро,  и тогава може да бъде трайно и да се осъществя инсулт. Хората би трябвало да имат знания и да схванат, че инсултът е едно от най-спешните и остри положения в лекарската процедура. България взе участие в една интернационална акция, която работи доста добре. Нарича се „ Бързи герои 112 “ и обгръща възпитаници от дребните класове. Децата се образоват да разпознават признаците на инсулт най-много при своите баби и дядовци и да викат Бърза помощ в границите на три-четири срещи. По този метод всяко дете първо образова своите родители, а по-късно и бабите и дядовците си. Така едно цяло семейство добива чувствителност за това заболяване. Такава стратегия основава изключителна вероятност да имаме по-добри резултати напълно скоро.

Д-р Калпачка, по какъв начин се случи да работите в центъра по инсулт на доцент Калпачки? Вие нямате роднинска връзка, нали?

Ние даже сме от разнообразни градове и аз не познавах доцент Калпачки досега, в който не взех решение да бъда невролог. Работех като санитар и по-късно като здравна сестра в друга болница. Така започнах работа със брачната половинка на доцент Калпачки, която познавах единствено с второто й име и която като разбра, че желая да стана невролог, ме насочи към него. Чак когато почуках на вратата на кабинета му видях, че сме с идентични семейства. Понякога животът е непредвидим. Факт е, че към този момент 12-та година съм в екипа и той е една от аргументите да остана в България. Около него има доста младежи, всичко е доста динамично и забавно. Когато бях студент, желаех да стана невролог, с цел да съм надалеч от огромната медицина и Вътрешни заболявания. Инсултът е доста обвързван с работа с пациенти с вътрешни болести. Реално всичко се получи доста по-различно, в сравнение с си го представях, само че доста ми хареса.
Източник: zdrave.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР