45% от младежите в България се притесняват от финансови проблеми,

45% от младежите в България се тормозят от финансови проблеми, заяви Евелина Славкова от " Тренд ", която показа данните от проучване на социологическа организация на тематика " Младите хора в България - ментални опасности, провокации и вероятности ".

Изследването е направено сред 9 и 16 септември, а участниците са на възраст от 15 до 29 години.

Основното умозаключение от изследването е, че в България младото потомство е най-вече обезпокоително, като участниците са показали, че желаят по-лесен достъп до курсове, стратегии, осведомителни акции за менталното здраве. Младите хора са по-скоро незапознати с това по какъв начин страната или неправителственият бранш могат да им спомагат за решаването на проблемите им, изключително при психични такива.

Младежите, изключително тези сред 15-19 години, са по-оптимистично въодушевление към живота, само че в случай че се съпостави с останалите младежи в Европейски Съюз българският юноша е малко по-малко оптимистичен.

Като съществени страхове участниците в проучването са показали, че това да не се провалят в учебно заведение или на работното си място. След това се подрежда страха от заболявания, да не разочароват фамилиите си, изолираност от другарски групи, финансови проблеми. Това са в общи линии паниките на българските младежи, като мъжете се тормозят повече от финансово усложнение, а дамите - да не разочароват фамилията си.

45% се тормозят от финансови проблеми в бъдеще - един от най-големите проценти в Европа. 

Все отново в съпоставяне със страните от Запада 50% от младежите у нас разчитат на фамилията, като основа за успокоение и непоклатимост, а 70% показват, че приятелите са от извънредно значимо значение за менталното здраве, т.е. няма трагични равнища на изолираност на младежите за разлика на Запада, където данните са тревожни.

Честота на шерване на проблемите е естествена, като 27% от младежите са показали, че се тормозят от шерване на проблемите и терзанията си, с цел да не бъдат подложени на критика и подигравани.

65% са отбелязали, че изкуството въздейства позитивно върху психологичното здраве, като дяловете са равни и при мъжете, и при дамите, изключително тези сред 15-19 и 20-25 години са с най-големи дялове.

25% от българските младежи са се сблъсквали с физическа експанзия, като в тази категория мъжете преобладават. Агресията в интернет също се показва като форма на принуждение, с която постоянно се сблъскват младежите, както и половото такова. 10% са се сблъсквали с форма на домашно принуждение.

Относно формите на зависимости като максимален % младежите са показали, че това е алкохола, в това число и в групата сред 15 и 19 години. Хранително разстройство, хазарт и залози, опиати, хапчета и упойващи субстанции - това са най-големите дялове на зависимости, които са показали участниците в проучването.

Психологичните компликации младежите най-вече споделят със фамилиите си - 50%, по-късно са приятелите - 40%, и единствено 2% са потърсили професионална помощ на психолог.

80% от младежите не са осведомени с това по какъв начин страната и Неправителствени организации бранша може да ги поддържа, в случай че има психичен проблем. Едва 58 души са осведомени по какъв начин страната може да помогне при такива компликации. 39% са осведомени по какъв начин да потърсят помощ при домашно принуждение от неправителствения бранш.

В края на проучването младежите са показали, че желаят повече и по-лесен достъп до стратегии, акции, курсове за психична поддръжка в учебни заведения, университети и на работното място. Според тях страната има по-скоро ниска поддръжка що се касае до менталното здраве.

40% от младежите са отбелязали, че желаят по-строги ограничения против психическо принуждение.