Църквата почита на 10 юли св. 45 мчци в Никопол Арменски
45 мъченици от Никопол Арменски приели вярата в Иисус Христос и били изгорени на клада
Град Никопол в тогавашна Армения (сега град Коюлхисар в провинция Сивас, Турция) бил мястото на мъченическата гибел на 45 християни, които приели вярата в Иисус Христос и макар гоненията не склонили да се откажат от нея. Това били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър и още 40 доблестни мъже, отличаващи се с генезис, обучение и благодетелен живот. Те потърпевши в 319 година при ръководството на източния съимператор Лициний.
През 313 година Лициний дружно с Константин (Велики) подписал Медиоланския едикт, с който християнството било прието за " разрешена вяра " и по този начин официално спрели гоненията. Но роденият на Балканите Лициний като твърдоглав богохулник доста скоро още веднъж почнал да преследва християните, тъй като бил в спор със западния съимператор Константин, по чието предложение бил публикуван едиктът за веротърпимост.
Жертва на тази преднамерена свирепост станали и никополските християни. Те сами декларирали пред управляващите, че са почитатели на Христос и всичките 45 души били оковани в стоманени вериги, затворени в тюрма и изтезавани, до момента в който най-после хегемонът Лициний издал смъртна присъда за всички дружно.
Слугите разпалили приготвената голяма клада и почнали да взимат телата на мъчениците и да ги хвърлят в огъня. Когато огънят загаснал, прислужниците почнали да търсят останалите в пепелта страдалчески кости и колкото разкрили, събрали в плат и отнесли и изсипали в река Лик. Реката приела костите на светиите като скъпоценно богатство и ги запазила в едно недълбоко място към брега. После пристигнали благочестиви хора да ги търсят и без тъга ги намерили. Събрали всички до една и ги запазили на почетно място, до момента в който не умрял нечестивият цар Лициний, съуправник на цар Константин, ръководещ източната половина на царството, и не се възцарил единствено Константин.
Когато била дадена независимост на Христовата черква по цялата галактика, костите на тези свети мъченици били показани на всички и бил издигнат храм в тяхно име.
Град Никопол в тогавашна Армения (сега град Коюлхисар в провинция Сивас, Турция) бил мястото на мъченическата гибел на 45 християни, които приели вярата в Иисус Христос и макар гоненията не склонили да се откажат от нея. Това били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър и още 40 доблестни мъже, отличаващи се с генезис, обучение и благодетелен живот. Те потърпевши в 319 година при ръководството на източния съимператор Лициний.
През 313 година Лициний дружно с Константин (Велики) подписал Медиоланския едикт, с който християнството било прието за " разрешена вяра " и по този начин официално спрели гоненията. Но роденият на Балканите Лициний като твърдоглав богохулник доста скоро още веднъж почнал да преследва християните, тъй като бил в спор със западния съимператор Константин, по чието предложение бил публикуван едиктът за веротърпимост.
Жертва на тази преднамерена свирепост станали и никополските християни. Те сами декларирали пред управляващите, че са почитатели на Христос и всичките 45 души били оковани в стоманени вериги, затворени в тюрма и изтезавани, до момента в който най-после хегемонът Лициний издал смъртна присъда за всички дружно.
Слугите разпалили приготвената голяма клада и почнали да взимат телата на мъчениците и да ги хвърлят в огъня. Когато огънят загаснал, прислужниците почнали да търсят останалите в пепелта страдалчески кости и колкото разкрили, събрали в плат и отнесли и изсипали в река Лик. Реката приела костите на светиите като скъпоценно богатство и ги запазила в едно недълбоко място към брега. После пристигнали благочестиви хора да ги търсят и без тъга ги намерили. Събрали всички до една и ги запазили на почетно място, до момента в който не умрял нечестивият цар Лициний, съуправник на цар Константин, ръководещ източната половина на царството, и не се възцарил единствено Константин.
Когато била дадена независимост на Христовата черква по цялата галактика, костите на тези свети мъченици били показани на всички и бил издигнат храм в тяхно име.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ