45-годишната Александра Шехтова търси началото на своята история. Първите 6

45-годишната Александра Шехтова търси началото на своята история. Първите 6 години от живота ѝ минават в дом за сираци. Предстоят ѝ и две несполучливи осиновявания, до момента в който дойде в дома на своите осиновители. За цялото си детство има едвам няколко фотоси. Историята на Алекс има доста незнайни, само че главните измежду тях са къде е родена и кои са биолoгичните ѝ родители.

Алекс показа част от своята история пред Петя Дикова с вярата, че ще открие своята еднаквост.

Тя е родена на 13 октомври, 1977 година – или в Кърджали, или в Хасково.

„ Съдбата има невероятна фикция. Името, което получавам след раждането си, е Данаила. В дома, в който бях, ме назоваха Дани. Александра Шехтова е индивидът, който се „ ражда “ след осиновяването. Не знам къде съм родена – по документи в началото беше сякаш в Самоков, след това сякаш в Хасково “, споделя дамата, която търси своя генезис.

„ Когато съм пристигнала в дома в Хасково – на 3-4 години, съм била руса и със сини очи, ярък вид. Но тъкмо за една нощ аз съм потъмняла – станала съм кестенява с кафяви очи. Това евентуално е реакция на изоставянето “, споделя Алекс пред БТВ.

В сиропиталището, в което пораства тя изживява детските си ужаси, които я образуват като жена, която се усмихва тъжно. В първите 6 години от живота си живее във физическо принуждение и боязън.

Дните в дома, в който е настанена, минават строго по график, под режим – става се в избрани часове, ревизира се дали някой се е напишкал. Когато има подобен, то той изтърпява своето наказване – побой. На закуска всеки получава половин порция и няма право на спомагателна. Същевременно тоалетните били посточнно заключени, даже когато децата са на открито в двора. Отключват се единствено в избрани моменти. Защо – остава неразбираемо.

„ Когато преживяваш експанзия, принуждение и извращения, няма по какъв начин да се усмихваш. Ласки, топло отношение и деликатност - нямаше. Грубостта и експанзията ми идваха допълнително, само че в един миг даже побоищата стопират да ти вършат усещане. Чакаш следващата доза малтретиране, до момента в който ти пристигна времето за хранане “, споделя Алекс, която неотдавна разказва живота си и в книга. Отново с вяра – някой да разпознае подробност от историята ѝ и тя да събере частиците от живота, които ѝ липсват.

Децата от сиропиталището развили злоба към избрани усети и храни. Алекс изпитва такава към маслини. След като вечер били сервирани купички с маслини, децата били принуждавани да ги изяждат с костилките. Имало и закани - не трябвало да има нито една костилка на земята.

Спомня си, че по време на една Коледа децата от сиропиталището били изведени на разходка из града. Алекс тогава схванала, че светът е доста по-различен и огромен, впечатлява се от празничните светлини и отвореното пространство.

Съдбата на Алекс и отредила три осиновявания. При първото обаче хората, които са желали да я осиновят, починали при злополука, второто – било несполучливо, а третото осиновяване към този момент се случило публично. След него тя се озовава в Самоков.

Най-хубавият спомен от детството за Алекс е точно моментът на осиновяването. „ Кое дете не желае да се махне от такова място и да има семейство и дом, уют, майка и татко? А не да заспива при заключени тоалетни в тъмното “, споделя тя.

Алекс се надява, в случай че някой я припознае в този роман, да придобие храброст и да показа.

„ Колкото повече време минава, толкоз по-малко хора остават живи, които да имат информация за моето раждане, от това време “, споделя Алекс.

Осиновителят ми беше много авторитетен човек в Самоков - почетен жител на града, шеф на финансовия отдел. Казваше Васил Николов Шехтов, а майка ми Донка Ангелова Шехтова и аз нося тяхната фамилия.

Александра Шехтова написа книга, която посвещава на биологичната си майка.

„ Ако тази книга попадне в нейните ръце или в някой, който би могъл да разпознае нещо от позната за него история, ще се веселя да се свърже с мен “.  Тази книга е и за биологичните родители, които са се отказали от личните си деца и функционалността на родителството.

 

Законът не разрешава на осиновените да намерят корените си и да схванат от кое място е тръгнал техният живот. Той ни дискриминира, аз нямам своята еднаквост. Този разказ няма да е забавен в Западна Европа, тъй като там тематиката за осиновяването се слага по различен метод. Когато тук някой разбере, че съм осиновена, споделя „ Ох, извинявай! “. Защо ми се извиняват? Моята орис просто е тръгнала от някакво сиропиталище. Или споделят „ О, но тя е осиновена, кой знае каква ѝ е кръвта, какви са и родителите “ “, споделя Алекс.

Тя не схваща хора, които са решили да осиновят дете, само че по-късно са срещнали компликации и вземат решение да се откажат от него.

„ Ама аз не съм стока, с цел да ме връщате. Провалът е за вас като родител, детето не е проблем. Ако родите дете, които във времето има проблеми, ще го оставите ли? На тези деца не се гледа като на стока, а на осиновените – се “, разяснява Алекс.

Алекс си пожелава за Коледа да стигне до дъното на тази история и да открие биологичните си родители.

Последната ѝнадежда сте вие. Ако нейната история ви е позната, свържете се с нас. Александра има планувано дело в съда в Кърджали - тя се обърнала към юрист Жанета Бюлекова, която има голям опит при каузи за откриване на произхода.

В България може би е последният останал неизменен закон в цяла Европа, който не разрешава достъп до информация на осиновените за биологичните им родители.