45 г. пр.н.е. – В битката при Мунда, Юлий Цезар

45 година пр.н.е. – В борбата при Мунда, Юлий Цезар побеждава армията на оптиматите, водена от Помпей Младши и Тит Лабиен, неговата последна победа.

180 година – Комод става римски император, откакто татко му Марк Аврелий умира във боен лагер Виндобона (днешна Виена).

455 година – Петроний Максим става западноримски император.

624 година – В Мека Мохамед удържа основна победа над своите съперници в курейши.

1229 година – Армията на кръстоносците от Шестия кръстоносен поход навлиза в Йерусалим.

1845 година – В Англия е патентован ластикът.

1861 година – Провъзгласено е Кралство Италия.

1891 година – Край Гибралтар потъва английският параход SS Utopia, умират 574 души.

1899 година – Астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба – натурален сателит на Сатурн.

1901 година – Изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след гибелта му, провокира сензация.

1915 година – Основан е ФК Тунджа (Ямбол) в читалище „ Съгласие “.

1931 година – Невада легализира хазарта.

1942 година – Холокост: Гестапо стартира депортирането на 15 000 евреи от Лвов към Лагера на гибелта в Белзец (Полша).

1948 година – В Брюксел е подписан контракт за боен съюз сред Англия, Франция и Бенелюкс – прототип на НАТО.

1951 година – Издаден е декрет на Президиума на Народното събрание на Народна република България за всенародна безвъзмездна здравна помощ.

1951 година – е образувана 10 ИАДв в Граф Игнатиево

1959 година – Тензин Гятсо, 14-ият далай лама, напуща Тибет и отпътува за Индия.

1965 година – Създаден е Съюзът на архитектите в България.

1969 година – Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел.

1980 година – Английският парламент взема решение да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва.

1982 година – В европейския клубен шампионат ЦСКА отстрани тогава настоящия първенец Ливърпул след 2:0 в продълженията.

1991 година – Служебното държавно управление на Димитър Попов подписва първо съглашение с Международния валутен фонд.

1992 година – Самоубийствен атентат с кола бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес (Аржентина), умират 29 души и са ранени 242.

Родени

763 година – Харун ал-Рашид, арабски държател († 809 г.)

1733 година – Карстен Нибур, немски откривател († 1815 г.)

1834 година – Готлиб Даймлер, немски инженер и промишлен дизайнер († 1900 г.)

1839 година – Йозеф Райнбергер, немски композитор († 1901 г.)

1856 година – Михаил Врубел, съветски художник († 1910 г.)

1865 година – Габриел Нарутович, първи президент на Полша († 1922 г.)

1881 година – Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат († 1973)

1885 година – Сид Чаплин, англо-американски артист

1902 година – Боби Джоунс, американски голф състезател († 1971 г.)

1912 година – Сегундо Дурандал, боливийски футболист († 1976 г.)

1920 година – Делчо Делчев, български офицер († 2007 г.)

1921 година – Меир Амит, израелски политик († 2009 г.)

1923 година – Ангел Ангелов, български художник († 2008 г.)

1923 година – Мило Дор, австрийски публицист († 2005 г.)

1929 година – Нено Дончев, български поземлен академик († 1991 г.)

1930 година – Джеймс Ъруин, американски астронавт († 1991 г.)

1930 година – Черемухин, български хуморист († 2003 г.)

1935 година – Оскар Пано, аржентински шахматист

1935 година – Ханс Волшлегер, немски публицист († 2007 г.)

1938 година – Рудолф Нуреев, съветски балетист († 1993 г.)

1944 година – Георги Братанов, български публицист († 2000 г.)

1945 година – Димитър Кърнолски, български композитор († 2009 г.)

1948 година – Уилям Гибсън, американски публицист

1950 година – Румянчо Горанов, български футболист

1951 година – Кърт Ръсел, американски артист

1955 година – Надка Николова, български лингвист

1962 година – Васил Драголов, български футболист

1964 година – Роб Лоу, американски артист

1978 година – Саша Станишич, босненско-немски публицист

1980 година – Галин Михайлов, български футболист

1986 година – Един Джеко, босненски футболист

Починали

45 година пр.н.е. – Тит Лабиен, римски пълководец (* 100 пр.н.е.)

180 година – Марк Аврелий, римски император и мъдрец (* 121 г.)

460 година – Свети Патрик, настойник на Ирландия и ирландците (* ок. 390 г.)

1516 година – Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински благородник (* 1479 г.)

1680 година – Франсоа дьо Ларошфуко, френски публицист (* 1613 г.)

1782 година – Даниел Бернули, швейцарски математик (* 1700 г.)

1830 година – Лоран Сен Сир, френски маршал (* 1764 г.)

1845 година – Кирил Пейчинович, български свещеник и просветник (* ок. 1770 г.)

1853 година – Кристиан Доплер, австрийски математик (* 1803 г.)

1876 година – Бьортън Гунльойсон, исландски математик и картограф (* 1788 г.)

1897 година – Виторио Ботего, италиански странник и откривател (* 1861 г.)

1921 година – Николай Жуковски, съветски академик, основател на науката Аеродинамика (* 1847 г.)

1937 година – Остин Чембърлейн, английски политик, Нобелов лауреат през 1925 година (* 1863 г.)

1950 година – Адолф Майер, швейцарски психиатър (* 1866 г.)

1956 година – Ирен Жолио-Кюри, френска физичка, Нобелова лауреатка през 1935 година (* 1897 г.)

1970 година – Фернан Кромелинк, белгийски драматург (* 1886 г.)

1974 година – Луис Кан, американски проектант (* 1901 г.)

1976 година – Лукино Висконти, италиански режисьор (* 1906 г.)

1987 година – Асен Василев, български художник, резбар (* 1909 г.)

1993 година – Хелън Хейс, американска актриса († 1900 г.)

2001 година – Борис Викторович Раушенбах, съветски физик (* 1915 г.)

2002 година – Луизе Ринзер, немска писателка (* 1911 г.)

2002 година – Васил Митков, български футболист (* 1943 г.)

2003 година – Хърбърт Аптекър, американски историк (* 1915 г.)

2007 година – Емил Трифонов – Кембълът, български публицист (* 1964 г.)

2011 година – Майкъл Гоф, британски артист (* 1916 г.)