Как Брижит Бардо помогна България да сложи край на жестоката традиция с танцуващите мечки
В последните близо 50 години от живота си актрисата се посвети напълно на грижата за животни. Легендата на международното кино Брижит Бардо си отиде на 91-годишна възраст. В сърцето й, обаче, постоянно ще остане България, в която тя избра да сътвори. Паркът е основан взаимно от актрисата, и фондация " Четири лапи " и бе открит през 2004 година, като най-големият за танцуващи мечки в Европа.
Името му идва от желанието на основателите му да прекратят зверската балканска традиция дребни мечета да бъдат принуждавани да " танцуват " години наред, а притежателите им по този метод да просят пари.
За да бъде подготвено мечето да " танцува ", то е принуждавано да върви с голи лапи върху жарава, с голяма халка за сензитивният им на болежка нос; а с цел да бъде подчинено, ноктите на лапите му се изтръгват докрай, което е извънредно мъчително и може да бъде съпоставено с ампутиране на цялата лапа. Докато притежателят му свири на гъдулка, а мечето изгаря съвсем живо на жаравата, от болката то запаметява тази картина, и отсега нататък цялостен живот щом чуе гъдулка, си напомня болката от жаравата, и стартира да подскача.
Паркът е ситуиран на повърхност от 12 хектара в Южна Рила на надморска височина 1345 м. и цели връщането към натурален метод на живот и цялостно реадаптиране на танцуващите мечки. Паркът е построен със средства на фондациите " Четири лапи " и " Брижит Бардо " и община Белица и благодарение на специалисти, учещи държанието и навиците на кафявата мечка. За мечките са обособени браншове с бърлоги, водни басейни за къпане и други улеснения. Част на парка е открита на 17 ноември 2000 година в местността Адрианов чарк край Белица, а през 2002 година стартира разширението на парка за така наречен танцуващи мечки.
Понастоящем той е дом на към този момент 17 мечки, потърпевши от човешка интервенция – в това число животни, отглеждани в плен или при несъответствуващи условия и има задоволително място, с цел да посрещне нови поданици. Разположен сред Южна Рила и Пирин с удивителна естествена природа от 12 декара иглолистна и широколистна гора, предпазеното леговище е същински парадайс за мечките. Първоначалната задача на парка е да даде несъмнено леговище на всички „ танцуващи “ мечки в България, както и на няколко животни, избавени от Сърбия и Албания. Жестоката процедура на потребление на мечки за развлечение продължава до 2007 година, когато организацията Четири лапи сполучливо избавя последната от тях – алегоричен завършек на една мъчителна ера. Оттогава, паркът е дал късмет за заслужен живот на мечки от разнообразни балкански страни.
Паркът приема и гости, като се изключи зимата, когато животните заспиват зимен сън. Често живели в изби, на цимент и в ужасяващи условия, животните са толкоз изтерзани, че съвсем в никакъв случай не могат да заспят естествения си зимен сън. Екипът на Парка, обаче, измисля разнообразни способи да подтиква двигателната интензивност и естествените инстинкти на мечките, по тази причина когато една измъчена от предходния си живот мечка заспи зимен сън, в Парка настъпва празник.
Всички мечки годишно подлежат на профилирани медицински прегледи, като за задачата идват висококвалифицирани специалисти от разнообразни страни. I
Името му идва от желанието на основателите му да прекратят зверската балканска традиция дребни мечета да бъдат принуждавани да " танцуват " години наред, а притежателите им по този метод да просят пари.
За да бъде подготвено мечето да " танцува ", то е принуждавано да върви с голи лапи върху жарава, с голяма халка за сензитивният им на болежка нос; а с цел да бъде подчинено, ноктите на лапите му се изтръгват докрай, което е извънредно мъчително и може да бъде съпоставено с ампутиране на цялата лапа. Докато притежателят му свири на гъдулка, а мечето изгаря съвсем живо на жаравата, от болката то запаметява тази картина, и отсега нататък цялостен живот щом чуе гъдулка, си напомня болката от жаравата, и стартира да подскача.
Паркът е ситуиран на повърхност от 12 хектара в Южна Рила на надморска височина 1345 м. и цели връщането към натурален метод на живот и цялостно реадаптиране на танцуващите мечки. Паркът е построен със средства на фондациите " Четири лапи " и " Брижит Бардо " и община Белица и благодарение на специалисти, учещи държанието и навиците на кафявата мечка. За мечките са обособени браншове с бърлоги, водни басейни за къпане и други улеснения. Част на парка е открита на 17 ноември 2000 година в местността Адрианов чарк край Белица, а през 2002 година стартира разширението на парка за така наречен танцуващи мечки.
Понастоящем той е дом на към този момент 17 мечки, потърпевши от човешка интервенция – в това число животни, отглеждани в плен или при несъответствуващи условия и има задоволително място, с цел да посрещне нови поданици. Разположен сред Южна Рила и Пирин с удивителна естествена природа от 12 декара иглолистна и широколистна гора, предпазеното леговище е същински парадайс за мечките. Първоначалната задача на парка е да даде несъмнено леговище на всички „ танцуващи “ мечки в България, както и на няколко животни, избавени от Сърбия и Албания. Жестоката процедура на потребление на мечки за развлечение продължава до 2007 година, когато организацията Четири лапи сполучливо избавя последната от тях – алегоричен завършек на една мъчителна ера. Оттогава, паркът е дал късмет за заслужен живот на мечки от разнообразни балкански страни.
Паркът приема и гости, като се изключи зимата, когато животните заспиват зимен сън. Често живели в изби, на цимент и в ужасяващи условия, животните са толкоз изтерзани, че съвсем в никакъв случай не могат да заспят естествения си зимен сън. Екипът на Парка, обаче, измисля разнообразни способи да подтиква двигателната интензивност и естествените инстинкти на мечките, по тази причина когато една измъчена от предходния си живот мечка заспи зимен сън, в Парка настъпва празник.
Всички мечки годишно подлежат на профилирани медицински прегледи, като за задачата идват висококвалифицирани специалисти от разнообразни страни. I
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ