Политическото нехайство убива нас и на никого не му пука. Това е истината
45 души починаха при тежък случай на Автомагистрала “Струма”, станал късно нощес - рейс с македонска регистрация изгоря в региона на село Боснек. Сред починалите има 12 деца. Седем души са съумели да се спасят.
Това са известните досега обстоятелства. Всичко останало е обект на хипотези. Започнаха и обвинявания - че водачът е отговорен, че правата там е неприятна, че маркировката и знаците не дават отговор на условията. Какво тъкмо се е случило ще открият управляващите. Истината обаче е, че в политическото безвремие, в което към момента битуваме и към днешна дата, тематиката несъмнено към този момент стартира да се експлоатира политически. Чуха се и първите апели за оставки от някогашните ръководещи. Тече борба за добиване на политически дивиденти.
Истината е, че ми се искаше да избягам от политическият колорит на този тежък случай. Загинали са десетки хора и не би било ненужно човек да се смири. Проблемът е обаче, че мира не ми дава едно - по какъв начин редица институции и по време на предходната власт, и по време на служебния кабинет са проспали сигнали за таман този път и не са подхванали нужните ограничения, с цел да не се стига до това от изпепелен рейс да се вадят овъглени трупове.
Но не мога. И таман наша задача е да задаваме на виновните горе верните въпроси.
Оказа се, че Държавната организация “Безопасност на придвижване по пътищата” е организация бушон - 39 души си клатят краката, вместо да ръководят риска на пътя. Идеята е била напълно друга, несъмнено. Да се спре с прехвърлянето на отговорност сред десетките ведомства у нас. Но този орган се трансформира във ведомство за пиар акции, уточни пред ФрогНюз Богдан Милчев от Института за пътна сигурност. И за това е сигнализирано както до Борисов и придворните му, по този начин и до служебния силов министър сега Бойко Рашков - сякаш един решен да се бори с нередностите човек.
Не последва обаче нищо.
Твърди се, че трасето от Автомагистрала “Струма”, в което е станала тежката злополука с македонския рейс, е едно от най-тежките у нас. Там постоянно стават произшествия. Нехайство са показали от Агенция “Пътна инфраструктура”, Изпълнителната организация “Автомобилна администрация”, Държавната организация “Безопасност на придвижване по пътищата”. Някои от упоменатите претърпяха разтърсвания поради смени в управлението, откакто служебният кабинет встъпи в служба. Но успеваемостта на работата не се е подобрила, както излиза наяве.
Сиреч - сигнализирайте си, ние все по този начин ще си клатим краката.
Може би там има огромна корупция. Може би пачките за тези пътища са отишли в джобовете на шепа хора и е бил изработен голям компромис с качеството при построяването на инфраструктурата. Даже е много евентуално това да се е случвало редовно по всички пътища в страната през последните години. И можем да предположим, че тогава тези институции са спали, тъй като в противоположен случай схемата прекъсва и потоците секват.
Въпросът е за какво са траяли да спят и през останалото време.
Политическото безгрижие убива нас. Онези от горната страна вземат решение - за нас, бъдещето ни, живота ни. И истината е, че на никого не му пука в действителност. Нито за нас, нито за бъдещето ни, нито пък за живота ни.
Джесика Вълчева
Това са известните досега обстоятелства. Всичко останало е обект на хипотези. Започнаха и обвинявания - че водачът е отговорен, че правата там е неприятна, че маркировката и знаците не дават отговор на условията. Какво тъкмо се е случило ще открият управляващите. Истината обаче е, че в политическото безвремие, в което към момента битуваме и към днешна дата, тематиката несъмнено към този момент стартира да се експлоатира политически. Чуха се и първите апели за оставки от някогашните ръководещи. Тече борба за добиване на политически дивиденти.
Истината е, че ми се искаше да избягам от политическият колорит на този тежък случай. Загинали са десетки хора и не би било ненужно човек да се смири. Проблемът е обаче, че мира не ми дава едно - по какъв начин редица институции и по време на предходната власт, и по време на служебния кабинет са проспали сигнали за таман този път и не са подхванали нужните ограничения, с цел да не се стига до това от изпепелен рейс да се вадят овъглени трупове.
Но не мога. И таман наша задача е да задаваме на виновните горе верните въпроси.
Оказа се, че Държавната организация “Безопасност на придвижване по пътищата” е организация бушон - 39 души си клатят краката, вместо да ръководят риска на пътя. Идеята е била напълно друга, несъмнено. Да се спре с прехвърлянето на отговорност сред десетките ведомства у нас. Но този орган се трансформира във ведомство за пиар акции, уточни пред ФрогНюз Богдан Милчев от Института за пътна сигурност. И за това е сигнализирано както до Борисов и придворните му, по този начин и до служебния силов министър сега Бойко Рашков - сякаш един решен да се бори с нередностите човек.
Не последва обаче нищо.
Твърди се, че трасето от Автомагистрала “Струма”, в което е станала тежката злополука с македонския рейс, е едно от най-тежките у нас. Там постоянно стават произшествия. Нехайство са показали от Агенция “Пътна инфраструктура”, Изпълнителната организация “Автомобилна администрация”, Държавната организация “Безопасност на придвижване по пътищата”. Някои от упоменатите претърпяха разтърсвания поради смени в управлението, откакто служебният кабинет встъпи в служба. Но успеваемостта на работата не се е подобрила, както излиза наяве.
Сиреч - сигнализирайте си, ние все по този начин ще си клатим краката.
Може би там има огромна корупция. Може би пачките за тези пътища са отишли в джобовете на шепа хора и е бил изработен голям компромис с качеството при построяването на инфраструктурата. Даже е много евентуално това да се е случвало редовно по всички пътища в страната през последните години. И можем да предположим, че тогава тези институции са спали, тъй като в противоположен случай схемата прекъсва и потоците секват.
Въпросът е за какво са траяли да спят и през останалото време.
Политическото безгрижие убива нас. Онези от горната страна вземат решение - за нас, бъдещето ни, живота ни. И истината е, че на никого не му пука в действителност. Нито за нас, нито за бъдещето ни, нито пък за живота ни.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ