> 44 деца се върнаха в родните си семейства и

> 44 деца се върнаха в родните си фамилии и през днешния ден към този момент се радват на тяхната обич и грижа, без боязън, че още веднъж ще бъдат сами. Това е един от най-големите триумфи на екипите на фондация " За Нашите Деца “ в Пловдив и София през първите 6 месеца на 2018 година За съпоставяне, за цялата миналата година те са общо 45.  Едно от децата, чиито родители се бориха да си го върнат, е Павел.

Преди по-малко от година Лилия отива в отдел " Закрила на детето “ (ОЗД) в столицата с най-трудно взетото решение – да съобщи детето си в ръцете на непознати, които оттук нататък ще се грижат за него. " По-добре ще му е на Павел, в случай че не съм му аз майка – с мен не би имал детството, което всяко дете би трябвало да има.  Да откри нови мама и баща, които си имат всичко – и къща, и работа, и вървят на ваканции, че дори и куче си имат. “

Така си мислела Лилия, когато поверявала Павел на управляващите, които незабавно го настанили в Център за настаняване от фамилен вид. И още на идващия ден отпътувала за чужбина, сякаш, с цел да превъзмогне загубата по-лесно. Защото, както е споделил народът – " очи, които не се виждат, се не помнят. “ Но сълзите текат по еднакъв метод в България, и в чужбина. И нейните, и неговите.

Павел останал единствено няколко месеца в Центъра. Всеки ден плачел за майка си, усещал неналичието ѝ във всяка минута. Това не останало неусетно от личния състав и обществените служащи решили да реалокират дребния в същинско семейство, с вярата, че ще не помни... че е зарязан, че е самичък сам, че към този момент си няма майка...

Тогава дома и сърцето си за него отваря приемният родител на фондация " За Нашите Деца “ Димитрина Георгиева, изгледала други 3 почтени душици, които през днешния ден към този момент имат своето място в света и късмет за слънчево бъдеще.

Само 2 месеца откакто Павел е настанен в приемния си дом, Лилия, мъжът ѝ и по-голямата сестричка на Павел се връщат в България с едничката задача – да си върнат Павел, с цел да е фамилията им още веднъж цяло. Чужбина не помогнала на Лилия да преодолее неналичието – в противен случай, не серпантина да мисли за него, да си показва по какъв начин ли наподобява в този момент, да се чуди дали към този момент е проходил, каква ли е била първата му думичка. Решението взела, когато научила, че в случай че до 6-тия месец откакто го е изоставила не съобщи предпочитание да си го вземе назад, той ще стане вечно непознат и тя може и в никакъв случай към този момент да не го види. А тези 6 месеца напълно скоро щели да изтекат.  

" Искаме си детето. “ С тези думи пристъпили те в Център за социална поддръжка, споделя Фикрие Байдакова, общественият служащ, който работи със фамилията.

В продължение на три месеца Лилия и фамилията ѝ минали през сериозна подготовка и оценка от екипа на ЦОП, с цел да сме сигурни, че в действителност могат да се грижат за дребния и че в случай че им бъде върнат, те няма още веднъж да го изоставят. Фикрие неколкократни се срещнала с всеки от фамилията, посетила ги в новия им дребен, само че подреден дом, коментирали терзанията, само че и със мощните страни на всеки един от тях.

Вчера Лилия още веднъж пое на ръце дребното си момче и се завърнаха дружно вкъщи, с цел да си дарят взаимно обич и топлота. А приемната майка Димитрина е щастлива, че още едно дете още веднъж е с родното си семейство и е сигурна, че ще се оправят с всички провокации.