402 хил. земеделски стопанства изчезнаха от картата на България
401 871 стопанства са изчезнали от картата на България за петнадесет години. Данните заяви проф. доктор Божидар Иванов, шеф на Института по земеделска стопанска система към Селскостопанската академия (ССА) - София. Това стана ясно по време интернационалния симпозиум „ Устойчиво земеделие и селските региони в подтекста на климатичните промени “, който се организира в края на месеца в столицата. Проф. Иванов показа статистиката за положението на фермите от 2005 година до 2020 година, когато беше последното броене на земеделските стопанства у нас. В проучването са включени разнообразни по величина ферми, като главният индикатор, по който са селектирани на дребни, междинни и огромни, са разбивки според от приходите им. Сривът за посочения интервал е изчислен на 75%, сочи изследването.
Най-ярко процесът на изгубване се вижда при фермите с приходи под 2000 евро. От 2005 година до 2016 година те са намалели от 299 240 до 104 898, като най-тежкият интервал е сред 2016 г и 2020 година, когато за четири години най-малките са се свили до 49 043, което прави 84% надолу. Фермите с приходи сред 2000 и 4000 евро през 2005 година са били 166 598, като през 2010 година има внезапен спад до 59 473, а през 2020 година те към този момент са 21 983 броя, което прави надолу с 87%.
И до момента в който най-малките не са устояли на динамичните промени отпреди влизането ни в Европейски Съюз и идващите, то фермите, които са оценени с приходи от порядъка на сред 8 хиляди и 15 хиляди евро, са се нараснали. Очевидно помощите, които са получавали, са им помогнали да се стабилизират. Кривата демонстрира тъкмо в този сегмент доста забавно развиване. През 2005 година тези стопанства са били 8238, през 2007 година, когато фермерите започнаха да получават европейски дотации, те са скочили няколко пъти, достигайки 42 086. Три години по-късно през 2010 година те се срутват на 12 509, като тази численост е устойчива, само че се движи нагоре, до момента в който стигне 14 784 през годината на пандемията 2020 г.
В скалата на огромните стопанства обаче действителността е напълно друга. Докато дребните изчезват макар посланията, които идват за Обща селскостопанска политика от Брюксел, че те би трябвало да бъдат подпомагани, с цел да не се обезлюдят селските региони, следим великански скок в равнището на най-едрите. Така да вземем за пример тези, които са с приходи сред 8000 и 50 000 евро за 15 години, са нарастнали със 138% и са достигнали цифрата 9225. 255% растеж в броя са регистрирани от статистиката при тези, които имат стопански единици, които се движат сред 50 000-100 000 евро. Те са стартирали през 2005 година от 1553 и са достигнали през 2020 година до 8438. Гигантски скок има при тези, които са в категорията на тези по-малки от 250 хиляди евро. Тези стопанства са били 380 през 2005 година, а в този момент 3193, което е растеж от 740%.
В момента една плантация получава приблизително 12 хиляди евро дотации, само че като се съберат тези на най-малките и на най-големите, сподели Божидар Иванов. Той разяснява пред „ Телеграф “, че България като част от страните в Източна Европа е с доста дребни ферми.
Според него бъдещите промени на селскостопанската политика, в която се планува диференцирано подкрепяне, евентуално ще откаже доста стопани да се откажат от земеделие.
Причината е, че приемането на помощи са главната атракция за доста от тях. „ Ще има стрес за цялата система, всички се приспособиха, че дотациите са част от действителността. Вероятно ще се форсира отпадането на междинните стопанства, тъй като за дребните стопанства, които получават до 50 хиляди лева, помощите са движещ фактор да се занимават със селско стопанство “, разяснява проф. Иванов. Според него Франция е образец за най-развито индустриално земеделие в Европа.
Най-ярко процесът на изгубване се вижда при фермите с приходи под 2000 евро. От 2005 година до 2016 година те са намалели от 299 240 до 104 898, като най-тежкият интервал е сред 2016 г и 2020 година, когато за четири години най-малките са се свили до 49 043, което прави 84% надолу. Фермите с приходи сред 2000 и 4000 евро през 2005 година са били 166 598, като през 2010 година има внезапен спад до 59 473, а през 2020 година те към този момент са 21 983 броя, което прави надолу с 87%.
И до момента в който най-малките не са устояли на динамичните промени отпреди влизането ни в Европейски Съюз и идващите, то фермите, които са оценени с приходи от порядъка на сред 8 хиляди и 15 хиляди евро, са се нараснали. Очевидно помощите, които са получавали, са им помогнали да се стабилизират. Кривата демонстрира тъкмо в този сегмент доста забавно развиване. През 2005 година тези стопанства са били 8238, през 2007 година, когато фермерите започнаха да получават европейски дотации, те са скочили няколко пъти, достигайки 42 086. Три години по-късно през 2010 година те се срутват на 12 509, като тази численост е устойчива, само че се движи нагоре, до момента в който стигне 14 784 през годината на пандемията 2020 г.
В скалата на огромните стопанства обаче действителността е напълно друга. Докато дребните изчезват макар посланията, които идват за Обща селскостопанска политика от Брюксел, че те би трябвало да бъдат подпомагани, с цел да не се обезлюдят селските региони, следим великански скок в равнището на най-едрите. Така да вземем за пример тези, които са с приходи сред 8000 и 50 000 евро за 15 години, са нарастнали със 138% и са достигнали цифрата 9225. 255% растеж в броя са регистрирани от статистиката при тези, които имат стопански единици, които се движат сред 50 000-100 000 евро. Те са стартирали през 2005 година от 1553 и са достигнали през 2020 година до 8438. Гигантски скок има при тези, които са в категорията на тези по-малки от 250 хиляди евро. Тези стопанства са били 380 през 2005 година, а в този момент 3193, което е растеж от 740%.
В момента една плантация получава приблизително 12 хиляди евро дотации, само че като се съберат тези на най-малките и на най-големите, сподели Божидар Иванов. Той разяснява пред „ Телеграф “, че България като част от страните в Източна Европа е с доста дребни ферми.
Според него бъдещите промени на селскостопанската политика, в която се планува диференцирано подкрепяне, евентуално ще откаже доста стопани да се откажат от земеделие.
Причината е, че приемането на помощи са главната атракция за доста от тях. „ Ще има стрес за цялата система, всички се приспособиха, че дотациите са част от действителността. Вероятно ще се форсира отпадането на междинните стопанства, тъй като за дребните стопанства, които получават до 50 хиляди лева, помощите са движещ фактор да се занимават със селско стопанство “, разяснява проф. Иванов. Според него Франция е образец за най-развито индустриално земеделие в Европа.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ