400 шева и счупен нос са няколко средни телесни повреди
400 шева, строшен нос и обръсната глава, нарязано момиче с макетно ножче - след всичко това констатацията на съдията е лека телесна щета. Очаквано и разбираемо обществото незабавно се опълчи и излиза на митинги в цялата страна.
" Съдията по настоящия Наказателно-процесуален кодекс не е длъжен да одобри констатациите на съдебномедицинската експертиза ", разяснява юрист Димитър Марковски.
По негови думи не е постоянно разминаването сред констатацията на прокуратурата и съдията.
" Когато един дипломиран прокурор си вкара съответно обвиняване по Наказателния кодекс, то е подкрепено с комплекс от голям брой доказателства. Имало е съдебномедицинско умозаключение, което е квалифицирало телесните повреди като леки такива ", добави юристът.
Марковски изясни и какви е разликата сред леката и междинна телесна щета. " Леката телесна щета е правно състояние, което се преследва по частно-правен път по настоящия Наказателен кодекс. Единственото изключение прокуратурата да поддържа обвиняване за лека телесна щета е, когато тя е осъществена посредством по този начин наречените хулигански подбуди. За междинната телесна щета тя е тежко съзнателно престъпление по смисъла на закона и се санкционира с отнемане от независимост за една до шест години ", сподели Марковски.
Според него в този случай става въпрос за причинени няколко междинни телесни повреди. " Въобще не може да става въпрос за лека телесна щета. Множеството 400 шева обективно приказват, че това момиче е тежко обезобразено. Обезобразяването на лицето и на части на тялото съставлява междинна телесна щета ", сподели още пред bgonair юристът.
По негови думи данните за счупения нос би трябвало да се изследват от правосъдния доктор, с цел да се разбере дали това увреждане на носните костици не лимитира носното дишане на потърпевшото момиче, което, съгласно него, също съставлява междинна телесна щета.
" Съдебният експерт е гледал единично всяко порезно пострадване, като той е трябвало да направи една съвкупна оценка на всичките порезни рани, които са нанесени с макетното ножче ", изясни Марковски, като засегна и тематиката за неналичието на правосъдни медици у нас.
" Ако момичето е изгубило доста кръв, лекарят би трябвало да отговори на различен въпрос - дали това положение не е представлявало краткотрайна заплаха за нейния живот и без своевременна здравна съответна интервенция дали е имало риск за нейния живот. Ако се откри, че подобен риск е бил разполагаем, това положение също се явява поредна междинна телесна щета ", посочи той.
Отбеляза още, че съдията има пълномощия, които са строго субективни. " Неговото вътрешно разбиране по закон би трябвало да се осланя на възбраните доказателства по делото ", акцентира той.
" Наказателно-процесуалният кодекс е задоволително добре дефиниран, никога не би трябвало да се лимитират пълномощията на съда, не трябва да се минава от частно към общо. Съдията би трябвало да има свободата на волята си, когато става въпрос за това по вътрешно разбиране и доказателства да взема решенията по всяка едно наказателно дело ", безапелационен е юрист Марковски.
Запитан какво щеше да стане, в случай че обществото не се беше надигнало в тази ситуация, той отговори: " Щеше да бъде неприятно, тъй като без намесата на медиите и казусът да придобие известност и звук, нещата можеше да си останат в такова в началото състояние. Прокуратурата нямаше да се ангажира толкоз бързо ".
" Съдията по настоящия Наказателно-процесуален кодекс не е длъжен да одобри констатациите на съдебномедицинската експертиза ", разяснява юрист Димитър Марковски.
По негови думи не е постоянно разминаването сред констатацията на прокуратурата и съдията.
" Когато един дипломиран прокурор си вкара съответно обвиняване по Наказателния кодекс, то е подкрепено с комплекс от голям брой доказателства. Имало е съдебномедицинско умозаключение, което е квалифицирало телесните повреди като леки такива ", добави юристът.
Марковски изясни и какви е разликата сред леката и междинна телесна щета. " Леката телесна щета е правно състояние, което се преследва по частно-правен път по настоящия Наказателен кодекс. Единственото изключение прокуратурата да поддържа обвиняване за лека телесна щета е, когато тя е осъществена посредством по този начин наречените хулигански подбуди. За междинната телесна щета тя е тежко съзнателно престъпление по смисъла на закона и се санкционира с отнемане от независимост за една до шест години ", сподели Марковски.
Според него в този случай става въпрос за причинени няколко междинни телесни повреди. " Въобще не може да става въпрос за лека телесна щета. Множеството 400 шева обективно приказват, че това момиче е тежко обезобразено. Обезобразяването на лицето и на части на тялото съставлява междинна телесна щета ", сподели още пред bgonair юристът.
По негови думи данните за счупения нос би трябвало да се изследват от правосъдния доктор, с цел да се разбере дали това увреждане на носните костици не лимитира носното дишане на потърпевшото момиче, което, съгласно него, също съставлява междинна телесна щета.
" Съдебният експерт е гледал единично всяко порезно пострадване, като той е трябвало да направи една съвкупна оценка на всичките порезни рани, които са нанесени с макетното ножче ", изясни Марковски, като засегна и тематиката за неналичието на правосъдни медици у нас.
" Ако момичето е изгубило доста кръв, лекарят би трябвало да отговори на различен въпрос - дали това положение не е представлявало краткотрайна заплаха за нейния живот и без своевременна здравна съответна интервенция дали е имало риск за нейния живот. Ако се откри, че подобен риск е бил разполагаем, това положение също се явява поредна междинна телесна щета ", посочи той.
Отбеляза още, че съдията има пълномощия, които са строго субективни. " Неговото вътрешно разбиране по закон би трябвало да се осланя на възбраните доказателства по делото ", акцентира той.
" Наказателно-процесуалният кодекс е задоволително добре дефиниран, никога не би трябвало да се лимитират пълномощията на съда, не трябва да се минава от частно към общо. Съдията би трябвало да има свободата на волята си, когато става въпрос за това по вътрешно разбиране и доказателства да взема решенията по всяка едно наказателно дело ", безапелационен е юрист Марковски.
Запитан какво щеше да стане, в случай че обществото не се беше надигнало в тази ситуация, той отговори: " Щеше да бъде неприятно, тъй като без намесата на медиите и казусът да придобие известност и звук, нещата можеше да си останат в такова в началото състояние. Прокуратурата нямаше да се ангажира толкоз бързо ".
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ