40% от българите са дарили през 2025 г. Дарителите са по-малко, но по-активни
40% от българите са създали подаяние през 2025 година, което е спад с осем процентни пункта по отношение на миналата година. Това демонстрира ново изследване на публичните настройки и дарителските практики в България, извършено от социологическа организация " Алфа Рисърч " по поръчка на Българския дарителски конгрес (БДФ).
Данните обрисуват картина, при която по-малко хора подаряват, само че дейните донори са по-ангажирани, по-гъвкави и по-мотивирани. Най-активни остават хората сред 30 и 65 години, високообразованите и жителите на София и огромните градове. Жените се открояват като групата, която в най-голяма степен резервира своята дарителска интензивност.
Финансовите дарения не престават да бъдат най-разпространената форма на поддръжка, въпреки да се регистрира лек спад при даряването на движимости. Делът на хората, които подаряват труд, се резервира на към 16%.
Изследването демонстрира, че здравните и обществените дела остават водещи за донорите. В същото време се следи сериозен спад в поддръжката при бедствия и повреди, което съгласно създателите на изследването може да е сигнал за постигане на предел на публичната съпричастност.
Най-често хората избират да подаряват непосредствено на нуждаещи се, до момента в който една четвърт поддържат дела на цивилен организации.
Един от позитивните акценти в изследването е обвързван с честотата на даряване. Макар и към момента с невисок дял, месечните дарения съвсем се удвояват, а над 70% от донорите показват, че подаряват няколко пъти годишно.
Размерът на даренията остава относително резистентен, като най-често сумите са сред 50 и 100 лв.. Нараства делът на даренията посредством кутии за събиране на средства – до 58%, до момента в който SMS даренията означават спад. Онлайн и банковите дарения, както и поддръжката посредством покупки или участия в благотворителни събития, остават без основна смяна.
Проучването регистрира и лек растеж при потреблението на данъчни облекчения за дарения – от 5% на 8% , макар че този дял остава извънредно невисок. Основните аргументи хората да не заявяват дарения са неналичието на документи и слабият интерес към тази опция.
Основният претекст за дарителство остава желанието да се помогне – най-често на съответен човек или идея. Финансовите усложнения не престават да бъдат водеща причина за отвод от даряване, а близо една трета от интервюираните (29%) показват опасения от злоупотреби.
Паралелно с проучването на дарителските практики бяха показани и резултати за въздействието на медийното наличие върху публичните настройки. Според данните медиите играят основна роля за образуването на дарителска просвета.
Телевизията остава главен източник на информация за дарителски акции с 43%, изключително измежду по-възрастните и хората отвън огромните градове. Социалните мрежи са желани от по-младите и дейните градски аудитории и доближават до 32% от интервюираните.
Най-силно влияние оказват персоналните истории на хора в потребност , които предизвикат съпричастност и деяние. Според създателите на проучването това обаче води до доминиране на прочувствени и ситуативни реакции за сметка на осведоменото и стабилно дарителство.
Проучването демонстрира още, че съгласно публичните усещания най-активни в дарителството са самостоятелните донори (56%), следвани от бизнеса (19%), заможните персони (15%) и гражданските организации (14%).
Познаваемостта на дарителските платформи остава лимитирана. DMS е най-разпознаваемата платформа с 25%, до момента в който останалите доближават до относително дребна част от обществото.
Данните обрисуват картина, при която по-малко хора подаряват, само че дейните донори са по-ангажирани, по-гъвкави и по-мотивирани. Най-активни остават хората сред 30 и 65 години, високообразованите и жителите на София и огромните градове. Жените се открояват като групата, която в най-голяма степен резервира своята дарителска интензивност.
Финансовите дарения не престават да бъдат най-разпространената форма на поддръжка, въпреки да се регистрира лек спад при даряването на движимости. Делът на хората, които подаряват труд, се резервира на към 16%.
Изследването демонстрира, че здравните и обществените дела остават водещи за донорите. В същото време се следи сериозен спад в поддръжката при бедствия и повреди, което съгласно създателите на изследването може да е сигнал за постигане на предел на публичната съпричастност.
Най-често хората избират да подаряват непосредствено на нуждаещи се, до момента в който една четвърт поддържат дела на цивилен организации.
Един от позитивните акценти в изследването е обвързван с честотата на даряване. Макар и към момента с невисок дял, месечните дарения съвсем се удвояват, а над 70% от донорите показват, че подаряват няколко пъти годишно.
Размерът на даренията остава относително резистентен, като най-често сумите са сред 50 и 100 лв.. Нараства делът на даренията посредством кутии за събиране на средства – до 58%, до момента в който SMS даренията означават спад. Онлайн и банковите дарения, както и поддръжката посредством покупки или участия в благотворителни събития, остават без основна смяна.
Проучването регистрира и лек растеж при потреблението на данъчни облекчения за дарения – от 5% на 8% , макар че този дял остава извънредно невисок. Основните аргументи хората да не заявяват дарения са неналичието на документи и слабият интерес към тази опция.
Основният претекст за дарителство остава желанието да се помогне – най-често на съответен човек или идея. Финансовите усложнения не престават да бъдат водеща причина за отвод от даряване, а близо една трета от интервюираните (29%) показват опасения от злоупотреби.
Паралелно с проучването на дарителските практики бяха показани и резултати за въздействието на медийното наличие върху публичните настройки. Според данните медиите играят основна роля за образуването на дарителска просвета.
Телевизията остава главен източник на информация за дарителски акции с 43%, изключително измежду по-възрастните и хората отвън огромните градове. Социалните мрежи са желани от по-младите и дейните градски аудитории и доближават до 32% от интервюираните.
Най-силно влияние оказват персоналните истории на хора в потребност , които предизвикат съпричастност и деяние. Според създателите на проучването това обаче води до доминиране на прочувствени и ситуативни реакции за сметка на осведоменото и стабилно дарителство.
Проучването демонстрира още, че съгласно публичните усещания най-активни в дарителството са самостоятелните донори (56%), следвани от бизнеса (19%), заможните персони (15%) и гражданските организации (14%).
Познаваемостта на дарителските платформи остава лимитирана. DMS е най-разпознаваемата платформа с 25%, до момента в който останалите доближават до относително дребна част от обществото.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ